Имен ден: Празнуват най-войнствените имена, спазват се вековни традиции
-
- април 14, 2024
В същото време днес е и четвърта неделя на Великия пост, посветена на св. преподобни Йоан Лествичник
На 14 април неделя имен ден имат мъже Мартин и Мартина. Името Мартин произлиза от римския когномен (родово или лично име) Martinus, означаващо „посветен на Марс“, „принадлежащ на Марс“ – бога на войната.
Ударението се среща в различни случаи и на първата, но и на втората сричка.
В християнската традиция, обаче, името Мартин създава асоциации найй-вече със свети Мартин от Тур (Мартин Милосърдния) – който е покровител на градовете Бургенланд (Австрия), Буенос Айрес (Аржентина), Олпе и Единген (Германия); той е още небесен закрилник на просяците, войниците, конете и ездачите (тъй като бил конник в римската армия).
На места в Западна Европа, най-вече в Германия, е още покровител на лозарите и гъските; в такива региони на Мартиновден – 11 ноември, е запазен обичай да се колят гъски. Православният календар съдържа още мъжките имена Маркиан (Мартиан), Мартиниан (Мартемян), Мартирий, както и женските имена Мартина и Марта, пише Актуално.
Мартин е услужлив още от дете. Може да бъде затворен в себе си и нерешителен, но довежда всичко, което започне, до края. Момчето с това име обича да си стои у дома и да помага в домакинската работа.
Любимите му занимания са риболовът и спортът. Обикновено е скромен и разумен.
Подхожда много сериозно към подбора на приятели. Мартин, роден в зимни месеци Ако е роден през зимата, Мартин има труден характер. Проблемът е, че е много добър оратор и обича да доказва своята гледна точка, без да се вълнува дали е прав или греши.
Често се случва да се жени два пъти, като вторият брак обикновено се оказва щастлив. В случай, че се залови с бизнес, проявява забележителни способности в тази сфера. Обича да кара кола и сам да я ремонтира при необходимост.
Мартин, роден през лятото Роденият в някой от летните месеци Мартин често е нерешителен. По тази причина рядко съумява пълноценно да се реализира в живота. Той е общителен и гостоприемен. Понякога изненадва околните с неочаквани поетични и артистични дарби. Проявява способности за успешна кариера.
Разсъдлив е в действията си. Притежава лидерски качества, но невинаги успява да ги изяви, защото не обича да носи отговорност.
Преди брака си е доста активен в свободните връзки. Ако се ожени без елементи на принуда, тогава бракът му е щастлив. Но в случай, че е станало по стечение на обстоятелствата или, не дай Боже, под натиск, по всяка вероятност ще опита да прекъсне връзката.
Общи характеристики Мартин бива привличан от хармонията и красотата във всичките им проявления – затова има желание да ги задържи около себе си, без значение за какво става дума: предмети, явления, жени, приятели. Действията, които пречат на това, противоречат на неговата природа. Но той се старае да избягва преките конфликти с хора, които създават такъв дисбаланс.
Неговият девиз е: „Един лош мир е по-добър от една добра война!“ – затова опитва да превърне врага в приятел чрез дипломатичност и такт. По тази причина не е изненадващо, че Мартин обикновено има много приятели, но практически няма врагове.
Той винаги може не само да открие компромисно решение, но и да предизвика позитивни чувства у човек с негативно настроение спрямо него. Но има един проблем, който гласи, че простото знание как да се постъпи в дадена ситуация все още не е решение на тази ситуация. Знанието и мнението трябва да бъдат винаги подкрепяни с действия.
И точно тук нерешителността на Мартин често го проваля. Това не е страх или боязън от последствия – а само колебания в хода на търсене на оптималния вариант. Но житейският опит постепенно ще го улесни да се избави от тях.
В същото време днес е и четвърта неделя на Великия пост, посветена на св. преподобни Йоан Лествичник.
Преподобният Йоан Синайски, известен повече като “Лествичник”, е бил игумен на прочутия Синайски манастир “Света Екатерина” през VII век. Той е автор на забележителната и много известна в Православния Изток, и в целия християнски свят, книга “Лествица” (или “Стълба към небесния Рай”). Тя съдържа в обобщен и систематизиран вид основните принципи на нравственото подвижничество и християнските добродетели.
Свети Йоан Лествичник създава своята книга като духовно ръководство за монасите от поверения му манастир на планината Синай, където се подвизава през втората половина на VІ и началото на VІІ век.
Независимо, че „Лествицата“ е писана за монаси, в нея се откриват безценни съвети и за живещите в света християни.
Великденски пост
През целия Великденски пост риба се разрешана два пъти – на Благовещение (ако не се пада през Страстната седмица) и на Връбница. След Неделя Месопустна се преустановява яденето на месо, а след Неделя Сиропусна – и на мляко, млечни продукти и риба, и постът продължава така:
– Втора седмица ––>> Сряда и петък – строг пост. ––>> Събота и неделя – олио и вино. ––>>На Благовещение се разрешава и риба.
– Трета седмица (Кръстопоклонна) ––>> От понеделник до петък включително – строг пост. ––>> Събота и неделя – олио и вино.
– Четвърта седмица ––>> Както втората
– Пета седмица ––>> Както втората
– Шеста седмица ––>> Както втората ––>> В събота (Връбница) – риба, хайвер или други безгръбначни животни.
– Страстна седмица ––>> От понеделник до събота включително – строг пост. ––>> Ако здравето позволява, на Разпети петък не се яде нищо, не се пие и вода.
Постът не е просто диета – въздържанието от определени храни /най-вече на тези с животински произход/ не е самоцелно. Идеята на поста е чрез лишаване на тялото, да се смири душата. Смята се, че когато пости и се моли, човек се доближава до Бога.
Строгият пост не се препоръчва на болни, малки деца, възрастни хора, бременни жени и кърмачки.
През Великденския пост всяка седмица е посветена на някакво събитие или на личност, чиито дела призовават към смирение и покаяние. През първата седмица от поста ограниченията са по-строги, а богослуженията – по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се приготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се празнува Тодоровден.
През втората седмица от Великия пост се чества Св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата. Третата седмица е посветена на Светия Кръст, за да напомни на вярващите за страданията и смъртта на Спасителя.
Неделята от четвъртата седмица се посвещава на Св. Йоан Лествичник, написал съчинение за добрите дела, които довеждат до Божия престол. В съботата от петата седмица се чества Пресвета Богородица, а в неделята – Преподобната Мария Египетска – ярък пример за покаяние.
Съботата от шестата седмица / Лазаровден / на Великия пост е посветена на възкресението на Лазар. Исус Христос го извел от гроба и го върнал към живот.
Шестата неделя /Цветница или Връбница/ е посветена на тържественото влизане на Исус Христос в Йерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха.
Християнската църква нарича началото на Великденския пост „преддверие на божественото покаяние“ или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отказват от своите грехове, „очистват се“ и се доближават до Исус Христос.
Be the first to leave a review.
