Кметът на Разлог Красимир Герчев: Общините са държавата на местно ниво, крайно време е за истинска децентрализация!

Красимир Герчев е в местната власт от 2009 година, когато става кмет на община Разлог. Той е сред най-опитните и успешни градоначалници в страната. Завършил е магистратура във Висшия минно-геоложки институт. Специализира геотехнологии, бизнес предприемачество и маркетинг.

Г-н Герчев, да започнем с едно от природните богатства на община Разлог – минералната вода. Струваше ли си рискът първи да поемете управлението на този ресурс преди повече от 10 години?

След като имаме толкова много издадени разрешителни и интерес към водата, явно се справяме добре, натрупахме и опит през този период от време. Това на практика бе една от стъпките за децентрализация. Малка, но смела стъпка, за да може Общините да разполагат с този ресурс и да го управляват. Освен приходите, на които много хора наблягат, трябва да се знае, че тук има и много ангажименти. Смея да твърдя, че Общината е по-добър стопанин от държавата в това направление. Имахме издадени 3 разрешителни, когато взехме контрола по разходването на водата от находището, сега са над 70 издадените разрешителни. Има и други, които са в процес на издаване. Така че само по себе си това показва, че администрацията се е справила. Общината пък е спомогнала за развитието на село Баня като туристическа дестинация. Курортът вече е на трето място в България – след Велинград и Хисаря. Много инвестиции се направиха там, но има и други предизвикателства. Трябва да се внимава с туристическия натиск, за да не се пречи на местното население. Затова много внимаваме, когато се реализират нови инвестиционни намерения. Минералната вода е богатство, това ни дава възможност да инвестираме, да подобряваме не само инфраструктурата, но и да организираме културни събития. Село Баня преобрази своя облик, вървим в правилна посока. Но много трябва да се внимава с баланса между тези две групи хора – местни хора и инвеститори, които живеят съвместно и интересите им да бъдат удовлетворени, за да не си пречат едни на други.

Това означава ли, че можете да намалите темпото на издаване на строителни разрешения в село Баня оттук насетне?

Не, не означава това. Просто трябва да сме внимателни къде ще се реализират тези намерения. Ние прецизирахме преди време Общия устройствен план на цялата територия на общината, разписани са зоните, параметрите. Разбира се, че минералната вода има някакъв край на консумация. Не е безкрайна. Оттук насетне ще коментираме въпроса и с нейното оптимално използване. Предстои монтирането на дебитомери, на засилване на контрола. Назначили сме човек, който ще се занимава точно с това. Но и ще продължим да помагаме на инвеститорите да развият бизнеса си в областта на туризма. В село Елешница също има минерална вода, там има един много голям инвестиционен интерес за построяването на еднофамилни къщи. Бизнесменът иска да привлече компютърни специалисти там, да работят и да релаксират. Площта на терена е над 100 декара. Ще държим този проект да е природосъобразен и да се спазят всички закони. Няма да допуснем компромис в това отношение. Искаме да направим санитарно-охранителните зони, един нов тръбопровод към селото и на няколко места да се направят шахти, от които да се ползва минерална вода. Така ще предизвикаме интереса на инвеститорите и към Елешница. С колегите от общините Банско, Белица и Якоруда вече коментираме как да се развиваме като регион, а не поотделно. Радващо е, че и те са преодолели местния патриотизъм и са готови да предлагаме общ туристически продукт.

Община Разлог е с рекорден бюджет от почти 80 милиона. С какво ще се подобри инфраструктурата в населените места?

Този бюджет е много амбициозен. Става въпрос този път не само за проекти с европейско финансиране, но и за първи път държавата най-сетне се сети, че само на базата на принципна основа – с проекти, вкарани в списъка на държавния бюджет, може да има някакъв регламент. Обществена тайна беше, че преди, когато трябваше да се кандидатства по даден проект, имаше първи списък, втори, трети, пети, много неприятни истории. С ПМС-та също не бе справедливо разпределението на средствата. Над 30 милиона лева се предвиждат в общината ни за капиталови инвестиции. Това означава, че администрацията трябва да работи бързо, натоварено и съсредоточено – да се правят обществени поръчки, комисии, процедури. Два от проектите са за подобряване качеството на питейната вода в нашата община. Имаме работен проект за нова обществена баня в курорта Баня. Не на последно място – новата спортна многофункционална зала. В нея ще се играе не само волейбол – спорт, който е най-развит в община Разлог от десетилетия, но и баскетбол, и хандбал, и футбол, бокс, борба, гимнастика. Целта ни е да се ползва залата от отбори от страната по различни видове спорт. Ще идват на подготовка, а това означава, че ще консумират тук, ще харчат парите си в нашата община, а това ще подпомогне местната икономика. Ще има 2500 места, ще се организират и концерти. Искаме да направим на покрива фотоволтаична централа, за да ползваме енергията от слънцето.

Имаме проекти за енергийна ефективност на кметствата в Бачево и Горно Драглище, на физкултурен салон в училището на село Баня. Ще започнем проектирането и на 25-метров басейн в същото училище. Да изведем плуването като приоритет, защото има интерес в децата и младежите. Над гимназията по туризъм Община Разлог разполага с около 18 дка земя, там ще проектираме два басейна, лекоатлетическа писта, няколко тенис корта. Искаме да построим и сграда с общински жилища. За някои млади семейства е проблем липсата на такива жилища. По този начин ще ги подкрепим и те ще останат тук да работят и да се реализират тук. Ще се постараем в края на този мандат да няма нито една кална улица в общината.

Ще продължите ли подпомагате финансово МБАЛ-Разлог?

Решили сме с болничното ръководство тази година да закупим две високотехнологични апаратури – нов скенер и нов цифром мамограф. Дарителската кампания приключва, в бюджета също сме отделили доста сериозна сума за подкрепа. Важно е за населението не само в Разлог, но и за пациентите от съседните три общини. Здравеопазването си остава приоритет, имаме проекти в социалната сфера, ще изградим нов старчески дом.

Идват ли семейства от страната, за да живеят в община Разлог, тъй като цените на имотите са скъпи на фона на повечето общини в Пиринско?

Много хора смятат, че дадена община или държавата са длъжни да свършат куп неща. Почти 50 години държавата бе иззела инициативата от хората. Не бива да е така. Ние обслужваме административно населението, не можем да влияем на цените на имотите. Щом са високи, значи има някакъв стандарт на живот тук. Пропуснато е много време в планирането и инвестирането от страна на държавата в малките населени места. Младите хора се насочват към няколко градове държави в страната. Тук младите хора има къде да родят децата си, да ги отгледат, да ги възпитат. Оттам насетне бизнесът и предприемачите трябва да създават така наречените добри работни места.

Защо истинската децентрализация все не се случва така, както искат кметовете?

И аз това се питам. Защо от данък общ доход 10% да не остават в Общините, както и 2-3% от ДДС-то, което са акумулира в дадена община. Децентрализацията е хубава за говорене, но е трудна за изпълнение. Защото трябват смели решения на национално ниво. Тогава няма да се налага да вдигаме ние данъците. Връзката между държавата и Общините е много важна. Държавата трябва да осъзнае, че на местно ниво Общините са държавата. И нищо повече. Време е централната власт да се стегне, да се вземе в ръце. Защото и на Общините им писна от избори. Не може да се работи така, не може да планираш дългосрочно. Трябва ни устойчивост и стабилност. Нямаме интерес от толкова избори – администрацията готви избори, а другата работа се изоставя. А един кмет понякога управлява бюджет, който е по-голям от този на някои министерства. Това е отговорност и преди всичко – много, много работа.

Източник: Вестник „Телеграф“