С Роси Джамбазова в Иран

Защо Иран?

Да сте чували или чели нещо хубаво за Иран години наред? Няма една позитивна новина, която и медия да отвориш.

Почти всеки, който разбра, че ще ходя в тази страна, пита защо? Не е ли опасно, нали се очаква всеки момента да се случат още по-ужасни неща в този размирен Близък Изток? Къде ще се завираш, нали в началото на годината имаше голям атентат в Керман с над 100 жертви и много ранени? Иран не е ли част от световното зло и затова е със санкции от десетилетия? Няма ли опасност да те тикнат в затвор за най-малко провинение?

И най-загриженото „Бе, вие луди ли сте?“

Не бе, не сме. Чета внимателно всички предупреждения. Още по-внимателно изчетох няколко пътеписа, питах и хора дето вече са били там. Живи и здрави са и очаровани от видяното.

Та, моите причини за пътуването в Иран:

По отколешно нашенско правило „óко да види, ръка да пипне“ по-добре да се убедя сама

Иран има поне 26 обекта в списъка за културно наследство на ЮНЕСКО и голям брой чакат потвърждение

Наследството на Персия- една от най-могъщите и развити древни цивилизации -си заслужава посещението

Изящната архитектура и старинните занаяти

Древните иновации в пустинята – ветрените кули и канатите, използвани и до днес

Суровата прелест на пустините

Гостоприемството на един древен народ

Има и още причини. И след докосването до някои парченца от огромната територия на Иран по пътя Ком-Кашан-Абияне-Исфахан- соленото езеро Варзане-Шираз-Язд-Шахдад и пустинята Лут-Керман – Техеран, мога да кажа:

Нито миг не съм се почувствала заплашена.

Това е една от най-спокойните и сигурни страни, които съм посещавала. Улиците са оживени до късно, хората се разхождат спокойно, забелязваме млади момичета и дори зрели жени без шалове на главите.

Няма предупреждения за джебчии, а и не е нужно.

Много дружелюбно отношение от всякакви хора, случайно срещнати на улицата и туристическите обекти. Неизменният въпрос „ От къде сме“ и веднага след отговора „ Welcome – Добре дошли“. Група млади момичета, без шалове на главите, ни доближават с усмивка, подаряват цвете и честитят Ноуруз – Новият ден от Новата 1403 година. Ако се спреш и се чудиш накъде да хванеш, все ще се намери някой да попита имаш ли нужда от помощ

Изключително позитивно отношение към България. Някои вече са били у нас, други знаят Бербатов, по възрастните си спомнят за чудесното българско сирене, но всички приветливо се усмихват и радват, че сме дошли в страната им.

И има толкова много неща, които да видиш, да вкусиш, да докоснеш, да усетиш преминалите хилядолетия, оставили отпечатъка си, гордостта, радостта и болката на местните. Като си събера мислите и избера от хилядите снимки – ще разкажа още.