Доган, чиято дума резонира – в прогнозите му за света и в уравненията на властта

И на 70-годишнината си почетният председател няма да бъде видян публично, но присъствието му чрез отсъствие вече върна центъра на политиката в парламента

• Роденият в Дръндар лидер превърна ДПС от етническа в национална партия, която днес заема най-престижните постове в европейското либерално семейство

„Политик, който не владее бизнестехнологиите и банкирането, ще бъде изхвърлен. Всеки трябва да намери мястото си, за да остане във времето.“

Това казва преди 15-ина години почетният председател на ДПС Ахмед Доган, който днес навършва 70.

Той не просто остана във времето, а е политикът, участвал във всички процеси на прехода и все така задаващ тяхната посока.

Най-вероятно защото наистина е овладял бизнестехнологиите. И ДПС, което той изгради, функционира като акула от Уолстрийт – знае кога да се отърве от акциите, ако предстои да се сринат, и кога да застане на дълги позиции и накрая да вземе голямата (политическа) печалба.

2005 г.: Президентът Георги Първанов връчва мандат за съставяне на правителство на Сергей Станишев, Ахмед Доган и Симеон Сакскобургготски. Снимка: Архив

Примерите са при почти всички управления на България в последните 33 години – от “депесарския шут” по СДС през царското и на тройната коалиция управление до свалянето на кабинета “Орешарски”. И още десетки явни или не действия, задавали формулата на властта и

лимитите за действие на един или друг участник в нея

И сега, въпреки че публично Доган вече не се появява, бе очевидно, че неговата стратегия работи – след тригодишната криза реално той върна центъра на политическия живот в парламента, където посоченият от него за лидер на ДПС Делян Пеевски и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов редят дневния ред, приемайки в кабинетите си половин дузина лидери на мандатоносителя ПП-ДБ. Този подход постигна немислимото – заличи демонизирането на Пеевски и на ДПС като цяло, списъкът “Магнитски” избледня, все по-тихи станаха заклинанията по адрес на партията му.

Сюрреалистичното присъствие на Доган в политиката и чрез неговото отсъствие явно ще продължи. Не се появи нито на конференцията, избрала за първи път в историята на партията двама председатели, няма да се появи и на 70-годишния си юбилей, чието честване отложи заради Рамазана и новата политическа криза. Казват, че имало членове на Централния съвет на ДПС, които не са виждали Доган на живо.

Но и това работи за подсилване на мита около образа му. Той

остава Лидерът на своя етнос

и вече няма значение как ще му говори – през медиите, от портрета на стената в селския партиен клуб или някой ще чете обръщенията му към депесарите. Които винаги завършват с обяснения в любов.

И тя е взаимна. Колкото и да е хладнокръвен като владетел на “бизнестехнологиите” в политиката, Доган като философа от село Дръндар, човек,

тръгнал от най-бедните слоеве на този етнос,

винаги ще има сетивата за душата му.

В същото време благодарение на него ДПС се превърна от етническа в национална партия, зае най-престижните позиции в европейското либерално семейство. И написа икономическа и социална програма, която, ако някога бъде реализирана така, както е разписана, би класирала България в топ 10 на ЕС.

Със сигурност самият той добре осъзнава своята сила и никога не си позволи да злоупотребява с нея. Каквито и противоречиви чувства на любов и омраза да е фокусирал върху себе си Сокола,

няма и миг от прехода, в който да е плашил с етническата карта

Напротив, роди философски термина “заедност” и упорито го налага в общия ни морфически резонаснс.

ДПС няма друг шанс, освен да се развива и утвърждава в европейското политическо пространство. Тъкмо затова, когато ни атакуват с лавини от отрицание и омраза, ние трябва да им отвърнем с разбиране и с осъзнатата воля

да наложим Заедността като начин на живот

на Балканите Силно съм притеснен, че от гледна точка на враждебното отношение към различието и другостта Балканите с типичните си балканизми са на път да се ситуират в една геополитическа полоса с Близкия изток, образувайки два полюса на етнорелигиозна непоносимост и взаимно отрицание.

Това е изключително тревожна и опасна тенденция. Защото, каквото се случва в единия полюс, е въпрос на време да се повтори в другия… Не трябва да допуснем подобен развой на събитията!

Така Доган се обърна към съпартийците си през 2016 г. при последната му публична изява.

Пак тогава предупреждава и за опасност, която широката публика не съзира и не подозира – за очаквана намеса на Анкара във вътрешната ни политика през етническите турци като електорат. Години наред много хора са се заблуждавали, че Турция диктува на ДПС, но истината е, че бе дълго и трудно между властта там и централата на “Стамболийски” да се установят днешните премерени и балансирани отношения, в потвърждение на които президентът Ердоган да праща приветствия до партийните форуми.

Не желая

нашият електорат да бъде разменна монета за каквото и да е. Не искам!

Новото препозициониране в целия регион е толкова сложен и подмолен процес, че на този етап трудно могат да бъдат предвидими последиците. Само едно камъче може да обърне каруцата на стабилността в международен мащаб. България се намира в разкрачен стоеж – от една страна, желанието на Турция и Русия да намерят мястото си в новия световен ред и неяснотата на ЕС по отношение на идентичността си и какво иска… И можем да бъдем жертва, като пушечно месо на тази криза. Само си представете потенциалния конфликт между Русия и Турция, предупреждава Доган преди близо 10 години.

Малко по-късно последва отстраняването на Лютви Местан, който се кри в турското посолство, и създаването на партия ДОСТ от него. Криза, която ДПС тихо и доста бързо преодоля, като скри раните от любопитни външни очи. Същото вече бе преживяла и с Касим Дал.

Дали заради това, че вътрешната сцена, оперативната политика, розовите храсти (за които лично се грижеше край Росенец), че и хидроинженерството не стигат да покаже потенциала си, или пък заради това, че все пак влезе в политиката като академичен ум, Ахмед

Доган все по-често отправя поглед към световната геополитика

И прави прогнози, които обикновено се сбъдват. Още преди 15-ина години заговори, че еднополюсният модел на света не може да остане в този си вид с доминацията на САЩ и в него все по-голяма роля ще има Русия.

Че ЕС не знае какво да прави с идеята си и евростратегията за интеграция, когато те се провалят, че все по-трудно ще намира мотивация за запазването си и че Брюксел няма властови и инвестиционен ресурс за развитието на съюза.

Също и за Китай като световната сила, за която още не сме отворили очите си. Преди процесите от 2008-2009 г. предупреждаваше, че икономическата и финансовата криза ще се развият като “политическа криза в планетарен мащаб”.

Днес всички гледат Китай с широко отворени очи, а с разширени от ужас – амбициите на Путин с война да изведе новата роля на Русия.

Утвърждаването на Русия е необратим процес, който искам да

наблюдавате Русия ще направи всичко възможно тази линия да продължи и ако е необходимо, дори силово. От тази гледна точка бихме задали въпроса за НАТО – адекватна система за отбрана ли е? Аз само ви съветвам – не приемайте нещата инерциално, като блуждаещи политически клишета в нашия динамичен свят, предрича в речта си на новогодишния купон на ДПС в боянските сараи 6 години преди нахлуването в Украйна.

И критиката към евроатлантическите партньори преди 8 години днес звучи почти пророчески: Актуалната евроатлантическа нагласа за отношението към Русия на мен не ми допада. Не споделям и това, което направи Русия по отношение на Крим, но не споделям и начина за упражняване на натиск спрямо Русия. Русия е твърде сериозна геополитическа реалност, за да се упражняват силови подходи към нея за решаване на критични политически проблеми.

Е, преди 8 години само президентът Румен Радев артикулира, че Крим е руски.

На националната конференция на ДПС преди месец пък почетният лидер казва в обръщението си: На прага сме на дългосрочно противопоставяне на глобализма с очакванията на националните държави и на националните идентичности. Вероятно тази тенденция ще бъде съчетана с опити за възстановяване сферите на влияние на бившите империи и ще “приключи” едва с преобразуването на политическия ни свят в легитимно многополюсен и разбира се, след намирането на контролиран баланс между “старите” и “новите” велики сили.

Най-голямата му визионерство обаче е “контролираният баланс” между стари и нови в ДПС – с десетилетия инвестира целенасочено в младите. Днес гръбнакът на партията са тези, които взеха престижни дипломи със стипендии. Винаги е имало младежка квота в депутатските листи, винаги

обучено, проверено, амбициозно ново поколение е попълвало голямата банка кадри на ДПС

Бъдете живи и здрави и се наслаждавайте на живота! Винаги ваш почитател: А. Доган – с тези думи завършваше обръщението му на конференцията на МДПС през февруари, на която също бяха избрани двама лидери вместо един.

Днес 70-годишният Доган може да е спокоен – ДПС ще продължава да е факторът, без който управленията не могат. Това ще изпише с дебели букви и резултатът на изборите през юни. И не само собствената му партия ще продължи да очаква неговите послания. Добре е всички останали да помнят един от постулатите му: Нищо в живота и в политиката не се поднася даром.