Топ Преса преддтавя! Чудесата на Кресна или какво прави градът толкова уникален?

Община Кресна се намира в Югозападна България и е една от съставните общини на Област Благоевград. Общината има седем населени места, от които един град (гр. Кресна) и шест села: Влахи, Горна Брезница, Долна Градешница, Сливница, Стара Кресна и Ощава. Общото население е 6062 жители. Заема важно транспортно-географско положение. Оттук минава най-краткият път от столицата за съседна Гърция – първокласното международно шосе Е-79 и жп линията София-Кулата-Атина. Град Кресна (3879 ж.) е главен административен център на общината и отстои на 144 км южно от София.

Територията на община Кресна представлява една изключително интересна мозайка от различни типове релеф – котловинно долинен, ниско-, средно и високопланински, обхващайки части от Среднострумската долина с живописния Кресненски пролом, Малешевска планина с първенеца Ильов връх (1803 м.н.в.) и Северен Пирин с най-високия си връх Вихрен (на границата с община Банско).

Тук е родното място на Яне Сандански, на приятеля на Вазов, революционера и учителя Стефан Карчев, на големия български просветител, общественик и борец за църковна независимост Спас Харизанов. Тук са корените на големите български родове Харизанови и Димови, а от последния произлиза авторът на „Поручик Бенц“, „Осъдени души“ и „Тютюн“ – писателят Димитър Димов. И още, и още… Легендата за величавия подвиг и юнашката сила на местните хора има едно име в българската история – Кресненско-Разложкото въстание от 1878 г.

Забележителни форми на релефа са живописният Кресненски пролом на р. Струма, пясъчните сипеи Мело, причудливата каменна гора край с. Влахи, красиво изваяният скален комплекс Орлите, мраморният алпийски гребен Кончето – гордостта на Пирин, Синанишкия, Георгийския, Влахинския и Невързумския циркуси. От естествените водоеми изключителна туристическа атракция представляват Синевръшките, Георгийските и Влахинските езера, известни още като “Кристалните очи на Пирин”.

Главната артерия е река Струма, която северно от Кресна образува красив пролом, носещ името на града. На територията на общината са изградени 18 изкуствени водоема средно с обем от 5000-25000 куб.м вода, от които само 4 са зарибени. От естествените водоеми изключителна атракция представляват Синевръшките, Георгийските и Влахинските езера. Безценно природно богатство са откритите минерални извори, локализирани в 4 основни находища – между гр. Кресна и с. Долна Градешница, между с. Стара Кресна и с. Ощава, при селата Горна Брезница и Влахи, като най разработени до този момент са Градешките извори.

Какво е представлявал градът в годините на разцвета му?

Ако се доверим на въображението си и като се имат предвид откритите досега останки от него, то може да си представим широки улици, покрити с каменни плочници по които са трополили с копитата си охранени коне на римски и други конници. Обществени и частни сгради са красили широк площад и улици, а пазарът е предлагал стоки чак от Египет и други страни на Средиземноморието. Много богато в селището се представят във фрагменти строителната и съдова керамика, които са в различни размери и форми. Те удивляват с техниката на изработка и изпичане. Откриват се още хромели, монети, сечени от Филип II Македонски, сина му Александър Велики и римски императори. Тежести за станове водят до предложението, че е било развито тъкачеството. Срещат се различни съдове (паници, чаши), питоси с вместимост 200-300 л. Преобладава керамиката с червен и сив цвят, но се срещат и междинни нюанси. Много от фрагментите носят следи от пожар. Интерес буди намирането на глинени лули, които са добре обработени. Предполага се, че са били използвани за пушене на опиващи вещества, тъй като в тези години тютюнът все още е бил в Америка, а може би са използвани и от местни магове при техните тайнствени обреди. Интересен паметник е открит в леглото на Струма, впоследствие затлачен от реката. Намерен е от н.с. Йордан Илиев през 1956г. (тогава Илиев е студент на СУ „Кл. Охридски”). Паметникът е надгробен, с гръцки надпис, разчетен от проф. Борис Геров. Той съобщава, че е издигнат в памет на римски ветеран и съпругата му от техните синове, които били опциони (длъжност до центуриона в римската армия). Първият от синовете служил в първи италиански легион, намирал се на лагер в град Нове край Свищов, а вторият е бил в окупационния корпус в Африка.
През 1992г. селището край Кресна открива още една страница от миналото си. При прокарване на път в западната му част булдозер изравя на повърхността много фрагментирана керамика, на места- пепел, строителни материали, останки от хоросан. В бигора се открива и гробище.

Проучванията от Историческия музей в Благоевград успяват да открият и останки от постройка, вероятно от римска вила, която е имала и канализационна уредба. Намерени са монети, глинени съдове. Интересното е, че тези съдове (по данни на работилите тук сътрудници на музея) са излъчвали някаква радиация. В полуразрушения питос е открито и съхранявано в него зърно, което е кръгло и почерняло. Интерес будят и намирани тук фибули, оброчни плочки на Бендида. Предание от стари времена уверява, че селището се е наричало в по-ново време и по време на първите години на робството Дюкяните. Споменава се и името Бела, което може да се свърже с пясъчните сипеи Мело. Твърде е възможно да е и античният град Калипол. А защо да не е Александропол- първият град, построен от Александър Велики- чието име носят над 60 града в различни части на света?!? Известно е, че Александропол е изграден след победа на Александър над възстанали тракийци, когато баща му е бил зает с поход на юг в Гърция.