Подкаст! Дори преработеният вариант на АМ Струма през Кресна не е магистрала

От 27 години продължават дискусиите за автомагистрала през Кресненския пролом и на 27-мата година ние имаме решение, което е много далеч от автомагистрала“.

Това каза инж. Румен Марков в 8-ия епизод от втория сезон на подкаста на Economic.bg „Едно наум“. Той е строителен предприемач и управител на българска компания, която е изготвила проект за пълноценно жп и пътно преминаване през проблемния участък и транспортно свързване с Гърция.

По думите на експерта инвестиционното предложение, изготвено от Агенция „Пътна инфраструктура“, за подобряване на трасето на лот 3.2 (бел. р. – участъкът, който минава през Кресненското дефиле), отново няма да отговори на нуждите на обществото и икономиката за пълноценна автомагистрала. Именно заради това инж. Марков е алармирал с писмо еврокомисаря по кохезионна политика Елиза Ферейра и по транспорта Адина Вълян.

Новата преработка предвижда изместване на двете платна, разглеждани във вариант, одобрен още от времето на ГЕРБ, с около 100 метра западно. Този вариант обаче е неприемлив за еколозите и природозащитниците от години наред, тъй като преминава през местообитания на защитена флора и фауна.

Нещо повече – според инж. Марков в документацията, която е изпратена от Пътната агенция до Министерство на екологията за оценка през декември миналата година, никъде не фигурира съобщеното от ресорния министър Андрей Цеков второ двулентово платно извън дефилето, за което правителството чака зелена светлина от Европейската комисия. Цеков коментира темата миналата седмица при откриването на тунел „Железница“.

Че се разглежда такъв вариант стана ясно през последните месеци, и то главно от изказвания на министъра в ресорната комисия в парламента. До момента нито АПИ, нито министерството казват върху какво преговарят с ЕК и какъв вариант се разглежда.

Екипът на Economic.bg изпрати запитване до министерството по темата, но до момента на публикуване на материала и записването на подкаста, не получихме отговори на поставените въпроси.

Промените?

През април и декември 2023 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ изпраща две уведомления до Министерство на околната среда и водите по реда на Наредбата за ОВОС за инвестиционно предложение, свързано с изменения и предложения за подобрява на трасето на магистралата по източен вариант Г10.50. Това е вариантът, одобрен още от времето на ГЕРБ, който предвижда трасето да се раздели на две платна. Едното в посока Гърция да мине през съществуващия път Е79 през дефилето, а в посока София да се изгради нов път източно от него.

Този вариант обаче е неприемлив за еколозите, тъй като се нарушава биоразнообразието в дефилето. От години наред те настояват магистралата да бъде изнесена от Кресненското дефиле, така че да не засяга защитените зони около него.

Преработеният вариант на АПИ предвижда промени и в двете платна, като основната идея е изместването им средно с около 100 метра от първоначалния проект. Част от мотивите за промените са свързани със специфичните цели и мерки за защитени зони „Кресна – Илинденци“ и „Кресна“, приети през 2022 г., както и с преминаването на газопровода към Гърция, но и заради водопроводи и др. На отделни места са прецизирани местата за аварийни площадки.

Първата промяна касае пътен възел „Симитли“, който е прецизиран и включва две основнисъоръжения за връзка на Лот 3.1 с Лот 3.2, а именно п.в. „Симитли Център“ и п.в „Симитли Изток“.

В участък от км 378+400 до км 379+700 (1300м) трасето е изместено на около 100 м на изток, като се оптимизира пътен възел „Полето“. Дължината на тунел „Ракитна“ се скъсява с около 30 метра. Освен това са предвидени и няколко водостоци, които да служат като съоръжения за животни.

В следващата част има промяна заради защитените зони и засягането на местообитания на южния гребест тритон. С цел спазване на изискванията на приетите специфични и подробни цели, се налага изместване на трасето в западна посока, на около 200 м от оста на пътя, като по този начин се осигурява запазването на популацията на вида и неговото местообитание.

В следващите километри трасето е изместено на изток с цел по-добро вписване в околния терен и намаляване на земните работи. В резултат на това трасето на пътната връзка „Струма – Стара Кресна“ на пътен възел за Стара Кресна, се намалява с около 100 метра.

Трасето е оптимизирано и заради новоизграждащ се довеждащ водопровод за ВЕЦ, както и заради транзитния газопровод на „Булгартрансгаз“ за Гърция, така че да има отстояние.

Предложението на АПИ за промени е получило зелена светлина от Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“. МОСВ също казва, че предложението е допустимо за изпълнение.

Второ платно извън дефилето?

В документацията обаче никъде не се разглежда вариант за второ двулентово платно извън дефилето, за което правителството чака зелена светлина от Европейската комисия и което е напълно различно от реконструкцията на съществуващия път Е79. Министър Андрей Цеков го коментира и през уикенда в интервю за БНР.

Няма такова предложение. Ако има такова, ние всички ще го гледаме като общество. За да има такова предложение, трябва някой да го е проектирал, а за да го е проектирал, трябва пък някой да го е възложил, а такова нещо няма“, казва инж. Марков.

По думите му промените предвиждат пълна реконструкция на сегашния път, което обаче е в противоречие с ОВОС-а за трасето от 2017 г., който казва, че пътят само трябва да е рехабилитиран. Според експерта този ОВОС е изтекъл и за всякакви нови промени трябва да бъде направен нов ОВОС.

Инж. Марков казва, че в този вариант магистралата няма да е истинска магистрала. Едното платно е проектирано с габарит на първокласен път, а другото е микс между първокласен и второкласен път.

100 пъти да кажат, че е магистрала, няма да стане магистрала.“

По темата за ОВОС-а и тихомълком подписаните договори за строителство с два консорциума, начело с „Грома Холд“ и „ГБС – Инфраструктурно строителство“ по времето на бившия министър Иван Шишков, които дадоха старт на изграждането на пътния възел Кресна, инж. Марков казва, че дори въпросният пътен възел е изграден незаконно.

Решението за одобряване на ПУП е незаконно. Като не е законно решението за изготвяне и влизане в сила на ПУП, с които направиха пътния възел, то означава, че всичките процедури след това са незаконни.“

Припомняме, че фирмите бяха избрани с поръчка на АПИ още в края на 2019 и началото на 2020 г., но контрактите с тях бяха подписани едва през април миналата година. Общата им стойност е почти 1.2 млрд. лв. с ДДС.  Това се случи въпреки протестите на жители на Кресна и природозащитници, които алармираха, че се готви строителство в дефилето, което ще предопредели трасето на магистралата.

Договорите са придружени с допълнителни споразумения за отложено изпълнение поради независещи от възложителя и изпълнителя обстоятелства, а именно – изпълнението на договорите, т.е. същинското строителство, да започне след осигурено финансиране и след завършен анализ за съответствие на изводите от Доклада за оценка степента на въздействие от 2017 г.

След подписването на контрактите, бившият министър Шишков даде възможност да започне строителството на обхода на „един малък участък от 200 м“ край Кресна. Строежът завърши през август месец, като от АПИ отново увериха, че въпросният участък не предопределя избора на трасето.

Те, ако си правят сметката, че с този ОВОС от 2017 г. ще направят всичко, просто няма как да стане“, казва инж. Марков и подчертава, че за всяко едно изменение трябва да се прави нова оценка на въздействието.

Има ли друг вариант за участъка?

Инж. Марков и компанията, на която е управител, са изготвили проект за общо преминаване през дефилето на високоскоростна жп линия София – Солун и пътна инфраструктура. По думите му то е предлагано още през 2017 г., но не е обсъждано и разглеждано подробно, тъй като се е бързало изключително много.

От много бързане, ние още нямаме решение. Няма проблем да има магистрала. Ние сме я проектирали толкова подробно, че може да се започнат екологични процедури.“

Какво е предложението на инж. Румен Марков за преминаване на магистралата през дефилето, колко ще струва строителството й, как може да се случи, има ли експертен потенциал в АПИ и законно ли е да се узаконяват незаконни инфраструктурни обекти, чуйте в звуковия файл. / Економик