Ретроспекция: Чудният нежен лирик, художникът от гърменското село Марчево Георги Железаров: Рисувах… за себе си, докато имаше светлина

Ретроспективна изложба живопис на Георги Железаров е подредена в столичния бизнес център „Платинум“. Експозицията е озаглавена „Рисувах, докато имаше светлина“ и може да бъде разгледана до 16 февруари. Изложбата включва 40 картини, а поводът за създаването й е 127 години от рождението на художника (1897-1982).

Роден е на 25 януари 1897 г. в гърменското село Марчево сред беднотата на изостаналия неврокопски район. Родното му село носи името на дядо му Марчо, загинал в борбата срещу османското робство.

Основно образование завършва в родното си село Марчево и в гр. Неврокоп (1903-1910). През 1912 г. завършва Мъжкото педагогическо училище в гр. Сер (дн. Серес). От 1913 до 1914 г. е редовен основен учител в с. Либяхово, Неврокопска околия.

През 1914 г. се записва като извънреден ученик в Художествено-индустриалното училище в София –  „Графика и декоративно изкуство”, при чешкия художник Йозеф Питер, при когото през този период са учили и Петър Морозов, Михаил Кръстев, Васил Захариев, Николай Райнов, Иван Милев. През 1916 г. прекъсва обучението си, за да отбие военната си служба. Образованието си продължава след края на Първата световна война в Художествено-индустриалното училище (дн. Художествена академия).

Между 1916 и 1918 г. отбива военната си служба в Горна Джумая, Кюстендил и в Школата за подофицери в Одрин. От август 1916 до края на Първата световна война се сражава на Струмишкия фронт в района на Еникьой, Демир Хисар и Караджикьой.

Той не се посвещава на професионалната кариера на художник, а се отдава на графичната си специалност като завеждащ литографския отдел на Държавната печатница, където работи повече от 25 години – до пенсионирането си. Прецизната му работа е свързана преди всичко с изработване на оригинали на банкноти, пощенски марки, бандероли, грамоти и ценни книжа, издавани от президиума на Народното събрание.

От 1919 до 1921 г. е гравьор в Географския институт, София. През 1924 г. започва работа като рисувач в Държавна печатница. Повече от четвърт век – от 1930 до 1957 г. (когато се пенсионира), е майстор-хромолитограф, художник, технически ръководител в Държавна печатница.

Още

На 17 юли 1932 г. сключва брак със Серафима Янкова Сакъзова, като кум е художникът Борис Денев. На следващата година се ражда синът му Ангел.

Георги Железаров умира на 21 януари 1982 г. в София.

Творческите му търсения започват още след като той завършва своето образование. През 1920 г. става член-основател на антиакадемичното и прогресивно еклектично дружество „Независими художници“.

От 1921 до 1924 г. е живописец и график на свободна практика в София.

Първата му самостоятелна изложба е през 1924 г. в Неврокоп (дн. Гоце Делчев).

В стремежа си да се запознае с различни култури и да се докосне до различни светове в продължение на няколко години (от 1924 до 1928 г.) Железаров посещава Алжир, Мароко, Тунис, Цариград.

През 1924 г. прекарва известно време в Цариград, прави неуспешен опит за заминаване в Египет.

През 1926 г. пристига в Алжир и до 1928 г. работи като десенатор-литограф в Типо-литографското ателие в гр. Алжир, клон на парижкото дружество „Société Anonyme“. През този период посещава също Мароко и Тунис. Там се докосва до бита на Арабския свят и създава чудесни пастелни и маслени картини, отразяващи характерни пейзажи, битови сцени от социалната мизерия.

През юли 1928 г. пристига във Флоренция (Италия). След завръщането си в България участва активно в художествения живот на страната.

През 1932 г. става член на Дружеството на художниците в България, в което влиза като пълноправен член на Дружеството на независимите художници. През 30-40-те години на ХХ век взема активно участие в изложбите на Дружеството на независимите художници и общите изложби на Дружеството на художниците в България. Излизат календари и учебни пособия, рисувани и хромолитографирани от него.

С различни творби (живопис и графики) участва в изложби на Дружеството на независимите художници: през 1937 (11 творби) в VІІ изложба, а през 1939 с 5 творби – в VІІІ изложба.

На 19 октомври 1941 г. писателят Емануил Попдимитров открива втората самостоятелна изложба на Железаров в Държавната художествена галерия на пл. „Св. Александър Невски“ в София. Изложени са живопис от Алжир и битови сцени и пейзажи от България. Изложбата бележи огромен успех и в пресата излизат много положителни отзиви. Княгиня Евдокия откупува картината „Край Пирина“.

След излизането в пенсия през 1957 г. до смъртта си през 1982 г. твори за свое удоволствие; както обича сам да казва – „за себе си“.

Художествената му естетика намира отражение в акварелната, гвашовата и маслената живопис като най-плътно усещане за света и живота. Богатата му душевност води четката на твореца към неповторимия български природен и селски пейзаж, към селския трудов бит, към робската орис на жената, към типичните наши пазари.

В живописната му материя намират място характеристиките на съвременните трудови хора от града и селото, техните естествени стремежи към почивка и спорт.

В произведенията си художникът има чувство за композиционна ритмика, графични акценти, които придават декоративна пулсация на всяко място по неповторим начин.

Творчеството му говори за съвременно модерно светоусещане, дълбоко подчинено на философските му разбирания и богата душевност. То много точно отразява същността на своя автор: търсене на труд, търсене – скромно, без самочувствие на откривател, а с търпението на вечен последовател, с упоритостта на постоянния изследовател на човешкото, на душевното, на мъдрото, почерпено от обикновеното, земното.

Живописта на Георги Железаров е свежа, плътна и фактурна, носи точността и обмислената пестеливост на графичния изказ и цветната рисунка, които понякога са условни и остават общото впечатление от обобщен колорит, вярна и точна линия и мек полутон.

struma.bg