Председателят на Националната лозаро-винарска камара Йордан Чорбаджийски: Продават се вина в пластмасови бутилки под път и над път, от Сандански, Мелник! Къде е НАП?
– Г-н Чорбаджийски, каква е оценката ви за гроздовата реколта тази кампания?
– Това, което забелязваме, е ,че над 50% от продукцията е с добро качество, но гроздето е леко, няма рандеман.
– Защо?
– Заради климата и сухото време гроздето нямаше как да налее и затова трябваше по-рано да се прибере. Иначе като захарност е много добро и ще има хубави вина.
-Ще се запомни ли като реколта?
-Не можем да го сравним с реколтата от 2007 г., но тази година вината особено червените сортове ще са отлични. Може да се каже, че ще са с изключителни качества. Гарантирам, че догодина по това време, когато излязат вината от тазгодишната реколта, виното ще е запомнящо се.
– Тоест, ако някой иска да съхрани в колекцията си или по специален повод червени вина, да купува от реколта 2023 г.? Кога ще бъдат готови за консумация?
– Тези сортове, от които виното отлежава, ще са готови догодина по това време, след това ще се бутилира и е добре поне година и половина да седи в бутилки. С две думи, тазгодишната реколта е най-добре да се тества и консумира в средата на 1925 г. Купете си тогава от него и ще имате на рафта отлично вино.
-От кои сортове?
– Каберне, мерло, сира, каберне фран. Хората, които искат във времето да съхранят вино от тази реколта и да го отворят след десетина години, например могат да се обърнат към по-малки изби в страната, които вече предлагат такава услуга. Отивате при тях, дегустирате от реколтата, която ви интересува, купувате си виното, надписвате го и можете да го оставите да ви го съхраняват, докато си го потърсите. Големите изби нямат възможност да извършват такива услуги, те са с по-друга насоченост.
– А какво ще е качеството на белите вина?
-Гроздето е по-малко, но качествата са добри, така че може да се каже, че ще има добри бели вина. Някои от колегите ползват френски дъбови бъчви, където вината престояват няколко месеца, други пълнят директно от резервоарите. Добро, но няма да е запомнящо се като от червените сортове. Може също да се каже, че заради бързото узряване розетата ще са с една идея по-тъмни, няма да са провансалският тип цвят сьомга.
– Значи да очакваме нова мода в розето заради климатичните промени?
-Да, тя се забелязва от две години и френските и италианските розета стават доста червени. Освен това започнаха да узряват по едно и също време и бели, и червени сортове и като тръгнем да прибириме червеното, то вече е супер узряло.
Появиха се статии, че шампанизираните вина са заплашени от изчезване във Франция заради климатичните промени.
Не съм сигурен дали е така. За шампанското гроздето се бере на по-ниски захари, но не виждам проблем, че има опасност да ги загубим. Французите са най-големите ревльовци в нашия бранш. Преди два месеца ореваха света, че имат непродадено вино и държавата им даде 200 млн. евро. Така го субсидира, а това евтино вино ще се излее на европейския пазар и пак ще ударят целите Балкани, защото при това положение нашето ще стане прекалено скъпо. Субсидираното френско вино ще наводни всичко, а ние ще гледаме отстрани. Това е нелоялна конкуренция. Не говоря само за Франция, а за Испания и Италия също. Преди две години французите ревнаха, че са измръзнали лозята им и ЕК им даде 1 млрд евро. Как французите разбраха, че са измръзнали в началото на годината, не стана ясно. Така заляха със субсидираните си вина цяла Европа.
И докато продължават да ни третират като държава джудже, и то не само нашия бранш, ще стоим отстрани и ще гледаме.
-Какво да се направи?
-Първата задача на това правителство е да настоява да се изравнят субсидиите в целия ЕС, иначе те тръгват с две обиколки преди нас.
– По време на фермерските протести имаше и лозари. Кои са най-неотложните за решаване проблеми във вашия сектор?
-Винаги съм казвал, че аз не съм фен на протестите и да се работи под натиск. Смятам, че диалогът трябва да е на първо място. Това, което трябва да се направи в много спешен порядък, защото сушата заплашва не само нас, е съответните институции като РИОСВ, МРРБ, басейнови дирекции, да облекчат реда за разрешение да се бие сонда в землищата със земеделски земи. Чакаме с месеци, за да получим разрешение, пътят е много дълъг.
– Освен напояването?
-Вторият огромен проблем е сивият сектор. Петдесет процента от реколтата отива в сивия сектор, продават се вина в пластмасови бутилки под път и над път, от Сандански, Мелник, но същата работа е и в Северна България. Контролът е работа на Министерството на финансите и всички подопечни институции, на митници и МВР. Защото не може, като се хванат нелегални цигари и гориво, да се бие тъпанът до небето, а за вино и ракия нито дума. Само от сивия сектор стотици милиони левове отиват в джобовете на хора, които не плащат данъци, а именно заради тях червено вино не можем да продаваме. А от тези стотици, които не влизат в бюджета, 40 млн. лв. могат да се дадат на гроздопроизводителите, но при друг от досегашния ред.
-Как да се дават субсидии на гроздопроизводителите?
-Редът да е следният – субсидията да се дава само след края на кампанията и с документ те да удостоверят, че са продали гроздето си на лицензирани производители. И едва тогава няма да виждаме по всички кръстовища да се продава вино.
-Вярно ли е, че внасят от Молдова грозде на 60 ст. за кг?
– Да, на 32 евро цента. Така е, когато има субсидирана суровина, нормално е да влиза. Затова първият и най-важен момент е да се изравнят субсидиите, да започнем с равен старт и после ще си говорим дали вината ни отстъпват от тези на Западна Европа. Затова като пратим български вина на международни конкурси, взимаме 80 медала при сляпа дегустация, такава успеваемост другите нямат.
– Земеделският министър Кирил Вътев обеща, че ще започнат да работят за пазарите и рекламата на българските вина.
– О, да, това е задължително. Единственото нещо, за което засега ще благодаря на Министерството на земеделието, е, че за първа година ще платят щанда ни на межуднародното изложение в Дюселдорф, както и транспорта на продукцията. Също и в Белград. Дюселдорф обаче е най-доброто винено изложение в света, състои се в края на март. Австрия например ще има цяла палата, а България е само с един щанд, но все пак е нещо, въпреки че на него ще трябва да съберем 20 изби.
-Сезоните вече рязко се сменят, това отразява ли се на различните сортове грозде? Мнозина твърдят, че местните сортове са по-издръжливи на климатичните промени.
– Не може да се отговори еднозначно, защото има значение къде са лозята, каква е почвата и пр. Мускат например е издръжлив на суша, но за големите производители е важно и количеството продукция, което ще даде. Ако мускатът се полива, може даде и до 2 т от дка, ако не – и до 500 кг от дка. А на нас ни трябват добиви, за да се свали себестойността на гроздето. Защото дейности като пръскане, окопаване, рязане са едни и същи независимо колко голямо е лозето, и когато се полива, ще имаме по-голяма реколта. При тези цени увеличението на заплатите, инфлацията, обработката на дка стига до 900 лв. Трябва ти минимум 1 т. грозде от дка, за да имаш малка печалба.
-Инфраструктурата за напояване е унищожена, как ще поливате?
-Със сонди, затова искаме спешно да се облекчат режимите за сондажите, за да напояваме. Трябва инфраструктурата да се възстанови, защото със сушата няма да става по-добре.
– Ще се увеличат ли цените на българското вино?
-Аз не очаквам, но ако има, ще е минимално увеличение.
-Тоест, ще имаме хубаво вино на добри цени. Коя е най-голямата заплаха за винопроизводството в България в заключение?
-Нелоялната конкуренция с другите страни от ЕС, които получават по-големи субсидии. Пример, нашите работници пак заминаха във Франция и се питам как им дават по-големи заплати, а продават вината си на по-ниска цена. Ето, това не мога да си го обясня. Само като чух, че Франция отпусна 200 млн. евро миналия месец на винения сектор, ми стана лошо. Защото това вино пак ще залее Балканите.
Това е той
– Председател на УС на Националната лозаро-винарска камара – Зам.-председател на Националния съвет по храните
– Изпълнителен директор и член на УС на изба в Поморие
– Носител на наградата в категория „Търговия и услуги“ от конкурса „Мистър и Мисис Икономика“ 2019 г.
– Завършил е финанси и икономика на търговията в Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ – Свищов
Be the first to leave a review.