Нежният глас на ансамбъл „Пирин” мечтае за дует с Лили Иванова

Почитатели на родената на 27 октомври 1938 г. певица често я спират по улиците на Благоевград с думите: „Вие сте Лили Иванова на българския фолклор”. Пред колегата ни Румен Жерев  именитата певица, композитор и текстописец сподели, че горещо желае двете заедно да изпеят на сцената „Канят ме мамо, на тежка сватба…“ Руска неведнъж е споделяла, че се прекланя пред изкуството на примата на българската естрада.

Междувременно тя се готви да издаде своята втора автобиографична книга. Първата – „Благословена с песен“, излиза през 2004 г. под редакторството на Евтим Евтимов и е преиздавана. В спомените си именитата българска певица увлекателно ни пренася из концертните зали в почти целия свят, където ансамбъл „Пирин“ разнася и сега славата на България: „Само на Антарктида не сме стъпвали. Другите шест континента сме ги огласяли с българския фолклор. Но не е късно, времето е пред нас“, казва неуморната певица. Родена в близкото до Благоевград село Мàрулево, 13-годишна тя остава без майка и баща, но роднини я обгрижват с много любов: „Аз съм от основателите на ансамбъл „Пирин” – там съм от 15-годишна. Имаше конкурс, явих се и попаднах сред първите приети. Бях най-младата в ансамбъла. После завърших Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив“.

Поколения българи свързват името на Руска Стоименова с песента „Имала майка” на композитора Димитър Янев: „Тази песен сякаш вгради името ми в себе си. Наистина, аз съм първата изпълнителка, която я направи популярна и обичана”, признава певицата.

Сред личностите, вградили себе си в историята на ансамбъл „Пирин“, несъмнено е проф. Кирил Стефанов, който близо пет десетилетия е негов главен художествен ръководител. Той е автор на най-известните обработки в репертоара на ансамбъла. „Казват, че незаменими хора няма. Но има неповторими – разказва Руска Стоименова. Един от тези неповторими таланти е проф. Стефанов. Широко скроена личност, педагог, музикант, ръководител, той имаше мащабно мислене и по някакъв необясним начин предвиждаше събитията за години напред“!

Признание

През месец юли 2012 г. заедно с грамота и плакет на Руска Стоименова е присъдено званието „Почетен гражданин на Благоевград“. Тя е текстописец и композитор на над 25 песни на фолклорна основа, адресирани и чисти. Песните й печелят награди и се изучават в средните музикални училища! Младата певица Петя Ганева събра всички отличия на „Пирин фолк“ в Сандански с авторската песен на Руска Стоименова „Китка ми шарена.“

Семейство

Говорейки за съпруга си Янко Янков, гласът й потреперва. „Той беше актьор в Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград. Запознахме се по време на премиерата на пиесата „Килия номер 26“ от Ст. Костов. Влюбихме се, направихме сватба между театър и ансамбъл. Със зурни и тъпани в шпалир преминахме през днешния площад „Македония“. Аз, бедното дете, без родители, попаднах на тогава нареченото „кулашко семейство“ от с. Склаве, Сандански. Бях приета и обгрижена повече от тяхна дъщеря. Аз ги приех като свои родители. След 6 години работа в БНТ-София съпругът ми се прибра в Благоевград. За втори път се венчахме, този път за ансамбъл „Пирин“. Стана артистичен секретар на ансамбъла. Уреждаше и движеше организацията на турнетата на състава. Често пред създали се трудности за колектива той заявяваше: „Ще се изправя с краката нагоре, но ще го постигна“! И успяваше!“ За жалост Янко без време си отиде от този свят!

Двамата имат две дъщери: „Сега с дъщерите живеем на две места. В Америка от 22 години е малката дъщеря – Светлана. Със семейството си живеят близо до Сакраменто, Калифорния. Голямата Румяна е при мен в Благоевград, учител е в Седмо училище”.

 Зимата на село

Руска с подробности си спомня детските си години в село Марулево и как са посрещали Бъдни вечер и Коледа, Нова година и всички зимни празници: Навън около къщата всичко е в бяло. Кучето ни Шаро се е сгушило в своята дървена къщурка. В къщата ни се приготвя цялата трапеза за Бъдни вечер. Още преди съмнало от високото на оджака (комина – б.р.) се спуска котле на желязна верига с боба за вечерта. След увирането му се сварява ошав (компот от сушени плодове – б.р.) и коледното жито. Встрани чака реда си керамичната подница. В нея се изпича коледната пита с късмети, тиквеникът или баницата с праз. На връшника (похлупака на подницата) се изпичат и ръчно източените кори за тиквеника. Най-отдолу на тиквеника се подлага голяма разточена кора. Тази кора покрива частично тиквата, която се поставя в центъра на тепсията, надиплена на красиви плисета.