НеговоВисокопеосвещенство Неврокопски Митрополит Серафим: Придържайте се към християнското!

За българина да празнува езически празници не е новост. Той предпочита езическия календар на традициите, вместо православния календар на светците и Господските празници. В този негов езически календар попадат празникът на кукерите, Баба Марта, танците на нестинарите, хелуин.

Много е тъжно, когато виждаме днес как българската душа се разтваря в езичеството. Да се отдалечаваш от Бога по един или друг начин, това е основният смисъл на понятието „грях“. А суеверието и страхът от тъмните сили, които се изразяват било от хелоуин, било от кукерството, води точно натам. Средството за противодействие на подобни езически празници не са нашите традиции, а нашата вяра. Съществува алтернатива на мъртвото езичество и тя е Живият Бог.

Проблемът на езичеството не е толкова във формата, колкото в същността. Вярването, че злото може да се изгони, като по някакъв начин бъде уплашено от човека, е несъстоятелно. По този начин вниманието ни се насочва към злото вън от нас, вместо към злото вътре в нас. А последното е много по-опасно. Ако човек се научи на една духовна хигиена, онова, което е вън от него, не би го притеснявало. То няма да е вече източник на уплаха, страх. Защото тъмните сили нямат власт над вярващия при условие, че той е наистина отдаден на Бога. Когато обаче в своите мисли, думи и действия човекът се отдалечава от Бога, той им става подвластен. Последните не се плашат от костюми и маски, звънци и тикви, хора́ и огньове, а единствено от светлината на Бога, сияеща в човека. Затова защита от злото откриваме не чрез преобличане, а чрез праведен и свят живот в Църквата, която ни дава средствата за нов живот, в който вече няма място за страха от демоните, злото и смъртта.

Разговор с Неврокопски митрополит Серафим в навачерието на Коледа за езическите празници и ритуали в България

– Ваше Високо преосвещенство, в българските традиции, празници и обичаи съществуват много езически такива. Каква е разликата между езичеството и православието!

– Най-напред, по отношение на разликата между езичеството и православието, има едно основно нещо, което поставя тези две понятия като различни, дори и противоположни. Православието или православното християнство е нашата вяра в Истинския, Живия Бог, а езичеството – това е комплекс от много вярвания в различни, измислени от човеците, божества, идоли или назовавани с други, различни имена, представляват, всъщност, не истински богове, кумири, които човек си създава. Поради това, че цялото човечество, след грехопадението и отдалечаването си от Бога, е минало през дълъг хилядолетен период на вярвания в измислени от него божества, или пък откриващи се като такива бесове или демони, и се е отдалечило от вярата в истинския Бог. Това дълбоко се е вкоренило в човеците и в продължение на поколения тези вярвания много трудно се изкореняват. Както виждаме и до ден днешен, остатъци от езическите религии или практики остават дори и в православните християнски народи. Особено сред хората, които не са изучили задълбочено своята вяра и не следват така разумно и съзнателно своя път към Бога като православни християни.

Затова и нашия народ, който, преди приемането в своята цялост на православната християнска вяра, е изминал дълъг път през вярвания в различни езически божества. Виждаме в този дълъг исторически път остатъци от такива вярвания или пък не е чуждо за нас човеците да си измисляме, и в нашето съвремие дори, нови такива идоли, на които да служим и да се покланяме.

Така, че основната разлика между православното християнство и езичеството е предметът на вярата, а именно вярата в Живия и Истински Бог, която е вярата на православните християни или вярата в измислени, несъществуващи божества, което във вярванията на езичниците.

– Правенето на курбани, свиренето на гайди и тъпани, виенето на хора, посрещането на слънцето, разкази за самодиви, ходене при врачки, баячки, наричания и т. н. Как да разбираме всички тези вкоренени традиции в българския народ?

– Не във всички тези неща, които бяха изброени, трябва да виждаме езически произход. Има неща, които имат съвсем естествен, нормален, от живота произхождащ, корен. Те имат своето място дори и в живота на православните християни, но в повечето случаи нещата биват смесвани, тъй като изразните средства, чрез музиката или художествените умения, биват използвани и от християните, християнската вяра, и от тези, които изповядват езически вярвания или пък от тези, които имат смесени такива и не са наясно с това в какво точно вярват и какво да следват.

И от там вече използването на народни музикални инструменти, народни хора в езически ритуали би навело на мисълта, че самите музикални форми на изразяване имат езически произход, но не във всички случаи може да бъде така, защото пък има и песни, има и музика, която изхожда от вярата ни като православни християни. Изразява нашите чувства, настроения, преживявания като вярващи в Христос, в Живия, Истински Бог.

Правенето на курбани също може да бъде разглеждано като една благотворителност, израз на християнското милосърдие. То може да бъде смесено и с езически вярвания, със суеверия, което вече опорочава правенето на благотворителната трапеза като дело на християнското милосърдие и братолюбие. Трябва да бъдем наясно кое защо се прави и да се стараем да бъде изчиствано от нездравите неща или от суеверията, с които се преплитат онези полезни неща, които пък са израз на нашата християнска добродетелност. В много от случаите на чисто езически ритуали, практики има използване на християнски символи, което също води до объркване и до неяснота в какво точно се вярва, но едно е ясно – че когато към православната християнска вяра, към традициите, към свещенодействията или пък обичаите, които извършваме на различни празници, се привнесе някакво суеверие или някакъв езически елемент, тогава вече това говори за липсата на яснота, на добро познаване на истините и здравите традиции на нашата вяра и православна църква. Говори, че трябва да се работи по отношение на изчистването на добрите християнски обичаи и традиции от езическите суеверия и от излишни такива окултни действия, които всъщност унищожават или обезсмислят, обезсилват чистотата на вярата ни и съответно не можем да чакаме благодатно Божие действие в извършваните или практикуваните от нас обичаи като православни християни, когато те се вършат от неправилна, не добре познавана вяра, особено пък смесена с окултизъм или езически суеверия.

– Едни от тези смесени православни празници и езически такива са Сирни заговезни – палене и прескачане на огньове, Рождество Христово и Коледа. Кой е всъщност Дядо Коледа?

– Да, по отношение на тези празници и обичаи, можем да срещнем различни разяснения – от чисто практичните, в исторически план разглеждани, причини за възникването и възприемането на едни или други обичаи до т.нар. конспиративен дори аспект на тези неща. Но при всички случаи, някъде в миналото, в древността, от практически съображения нещо се е правело, което с времето, когато отпадне необходимостта от съответната практика, то неправилно се възприема като религиозно свещенодействие и вече приема пък окултен или суеверен характер, не в услуга, не в помощ на чистотата на вярата.

Огньовете на Сирни Заговезни, например, са били средство за известяване началото на Великия пост, чрез паленето на огньове, от едно населено място към друго, като се има предвид, че в миналото населените места са били по-малки, по-разпръснати, по-отдалечени. Не винаги е имало пряка комуникация между самите хора и предаването на информация е ставало чрез такива средства. И когато това се вижда от едно населено място, от една махала или от група къщи, обитавани от няколко рода, да кажем, към друга махала, към друго населено място, то е ясно, че в този период това е сигнал за началото на Великия пост. С времето, когато вече има други средства за известяване и отпада тази необходимост, това остава като един обичай, който се смесва с различни суеверия, които суеверия, ако се направи изследване столетия назад, може да се открие, че те са били дори различни в различните периоди от време.

При всички случаи, дори и да се изпълнява това нещо днес, не бива да се предават някакви смисли, които вече препращат към друга, различна от нашата православна християнска религия. Просто да се знае, че това е един обичай, останал от древност, който, примерно, съхраняваме и той има смисъл, всъщност, ако наистина след това започнем и да постим, т. е. преминем наистина към дните на Великия пост с подобаващото наше отношение – било към храна, било към взаимоотношение помежду ни. Искането на прошката, което е по-важно от паленето на огньове, от всичко друго  в навечерието на поста.

Трябва да търсим и да насочваме вниманието си да намираме смисъл като православни християни от позицията на нашата православна християнска вяра и стремежа ни да я преживяваме в нейната чистота.

– Но как обикновеният човек да отсява лъжливото от правилното?

– Единственият начин да различим лъжливото от правилното е това да изучаваме и познаваме предметите и истините на нашата вяра. Да бъдем запознати с православното вероучение. Разбира се, това не става чрез кратки курсове или моментни разяснения на една или друга ситуация. Изучаването на православната вяра е един процес, който може и би трябвало да продължава през целия живот на човек, защото не само това, в което вярваме изучаваме, но и начина, по който да живеем, начина, по който да прилагаме тази вяра в нашето ежедневие, в нашия живот през целия ни житейски път. Човек винаги има какво още да добави, да разширява в своите познания по отношение на православната си християнска вяра. Този, който желае, разбира се. Средствата в наше време са много различни. Има много литература, която е издавана, лесно достъпна. Храмовете са отворени, свещениците, други хора, които преподават този предмет и в училищата или пък са изучавали тази специалност във висшите учебни заведения – богословието. Въобще, когато човек се поинтересува, може да намери много източници с информация. Да не говорим пък за интернет пространството, там, разбира се, по-внимателно трябва да се подхожда, да се насочи вниманието към онези източници, които църквата препоръчва, за да има гаранция за достоверността за публикувана в тях информация. Но познаването на вярата, информираността по отношение на въпросите на вярата – това е от една страна. От друга страна е стремежът да прилагаме тези наши знания за вярата и да ги въплъщаваме в действия в нашия живот. Това ще помогне постепенно на всеки, който желае да върви по пътя към Бога с чиста вяра, да изяснява всички онези неща, които ще среща през живота си, по отношение на това дали са истина, дали са суеверие, с какъв произход са, има ли смисъл от тяхното опазване, от тяхното продължение и по този начин да се избягват онези уловки на врага, които чрез объркване понятията за вярата биха отдалечили човека от неговата истинска цел на съществуването, а именно стремежът му към Бога и общуването с Бога.

– Кукерските игри. Те се празнуват на много места в България. Разкажете ни за празника Сурва!

– Това е един от поредицата такива случаи, за които говорехме досега, но може би един от най-ярките, с които ясно се илюстрира смесването на вярата и суеверието или по-скоро присъствието на суеверието в голяма степен дори в общества, които в своята цялост са от православни християни. Разбира се, там не можем да видим нищо друго, освен демонични образи, отражение на нашата вяра по отношение на това как изглеждат или се държат демоните. И, разбира се, една заблуда, че с това ние ги прогонваме и ги плашим. Нищо подобно, точно обратното – ние явяваме тяхното присъствие в света, чрез това, което правим като техни изображения, но парадоксът е в това, че не ги правим само като изображения, но ги и носим върху себе си. Повече приляга ние християните да изобразяваме Христос върху себе си. Христос в нашите души и сърца и в нашите действия. Не е подобаващо православните християни да извършват тези неща, които са свързани с празника Сурва или кукерските игри. Ако някъде просто се прави нещо, в смисъла на това да бъде съхранена една традиция, то не трябва да бъде влаган никакъв духовен смисъл. Но това, което се вижда в последните години, говори за нещо друго – че не е просто опазване на традиция, а наистина се влага като, че ли някаква вяра и някакъв духовен смисъл в тези действия по време на кукерските игри и празници. Особено така ярко прави впечатление това, което беше отразено в медиите, от настоящата, а и от предходните няколко години, обичай от град Петрич, където, освен традиционните кукерски костюми, които безспорно изискват голяма майсторство и много познания, много старания, които са похвални за тези, които ги правят и изработват, но прави впечатление присъствието на много маски и костюми, които бяха изключително реалистични и много по-различни от традиционните, фолклорни такива. Изобразяваха демони, дяволи – такива, каквито са възприети във филмовата индустрия и в онези места, които разпространяват или привличат към култ към тези нечисти духове, което е обезпокоително, разбира се. Защото онова, което вършим, във всички случаи, в по-голяма или в по-малка степен, е винаги отражение на онова, което мислим и което носим в душите и сърцата си. Напредването в това изкуство, да го наречем, в изработването на такива маски и изображения за тези празници и то в посока към още по-голям реализъм, вече е обезпокоително и не оставя нито добро впечатление, нито усещането за добро присъствие в средата, в която живеем. Би било добре да се замислят всички – тези, които допускат, тези, които организират, тези, които изработват. Да се обърне внимание на тези неща. И когато виждаме в децата, в учениците, в подрастващите силна агресия, прояви на лошотия, която няма своето обяснение, нека да потърсим и духовни причини за тези явления, а не само външни и отнасящите се до някаква конкретика в даден момент. Това, което се проявява чрез нас, винаги е израз на много духовни наслагвания, които сме допуснали по един или друг начин. Това, което се случва с тези кукерски паради, със сигурност води до приемането и допускане присъствието на тези, които изобразяваме, по-навътре, по-близо до себе си и в никакъв случай това не е начин, по който да ги прогонваме. Този, който може да ги прогони и има власт над тях, е самият господ Исус Христос и когато отворим дома на нашето сърце и допуснем Христо вътре, тогава и демоните, и страховете, агресията, всичко онова, което тормози нашия живот и предизвиква адски състояния, които изпитваме, може да бъде отстранено и да се промени изцяло тогава животът ни.

– Още от първите часове на новата година хората обличат страшните дяволски костюми и се превръщат в разпространители на злото, но не го осъзнават, може би. Те самите обричат годината да не е добра по този начин, но отиват като на забава.

– Да, отива се като на забава, но се забавляваме с неща, които не сме наясно какви последствия духовни предизвикват. И със сигурност това, което приемаме и носим като символи, има връзка с това, което ще приемем като последствия и това, което всъщност и преживяваме.

Едно е християните да носят иконите, да носят кръста Христов като свой символ, да употребяват светената вода – всички тези неща, които са израз на благодатното Божие присъствие в живота ни, друго е да носят образите на демоните, да правят шествие с тях по улиците и по този начин да изобразяват тяхното присъствие, или може би пък да ги приканват към присъствие, и сближаване със себе си. При всички случаи тези неща са пречка, препятствие Божието благословение да действа в нас, тъй като ние доброволно изразяваме предпочитание към онова, към което Бог не благоволи, онова, което Бог е отхвърлил, неговите врагове, противници. И освен Божи врагове, те са и наши врагове. Техният стремеж, тяхното действие към това да погубват човешките души, да ги правят съпричастни на своята участ, т. е. вечната разлъка от Бога, от което произтичат и адските страдания и терзания на човешката душа.

Та, ако искаме благословението, благополучието в новата година, това става чрез измолване от Бога на Божието благословение и извършването на Светата Божествена литургия, водоосвещението, което винаги трябва да се прави на 1 януари. Още повече пък в първите дни на януари се извършва и Великият Богоявленски водосвет. Слава Богу, че е след тези празници, за да видим все пак, че Христос се е явил в този свят, Бог е дошъл при нас като човек и ни е дал възможност да го приемем, да живее и сред нас, и в нас, така че в тези дни наистина да преживеем и реално очистването от присъствието и въздействието на врага на нашето спасение в нашия живот, а да допуснем Христос да бъде и Господар, и Приятел, и Гост в нашия дом.

– Възможно ли е, когато хората поставят маската, да придобият някакви сили и да изгонят злото?

– Нищо от духовните неща не е възможно по само нашите човешки сили и възможности. И въобще нищо в този живот не е само по нашите сили и воля. Има Божии допущения. И много пъти, когато нашата воля клони към това да предизвикваме и злите сили и настоятелно да се противим на Божията воля и на Божието присъствие, не е изключено да има Божие допущение затова тези наши действия да допринесат до някакви духовни последствия. Но, както и Спасителят казва в Евангелието, една истина, която е пословична, че гарванът гарвано око не вади. И, ако някой мисли, че със слагането на маска, успява да прогони някаква зла сила, то със сигурност попада в капана на своето суеверие. И, ако злата сила действително имитира своето отсъствие в даден момент, то това означава, че човекът попада в още по-голяма беда, а именно на това да се довери на собствените си сили, вярвания, възможности, което пък вече е изключително добра предпоставка демоните да го объркат и погубят напълно. Затова в никакъв случай не трябва да се доверяваме дори и нещо добро привидно, ако произлиза от подобен род действия. Свети Апостол Павел ни казва, че дори демонът да приеме образ и на ангел на светлината или на самия Христос, ние не бива да възприемаме нищо от онова, което от там ни се казва, от такъв образ, а да следваме единствено и изключително само онова, което ни учат Светите Апостоли, т. е. преките Христови ученици, които са и овластени от Христос да научат целия свят, дадена им е властта и да прогонват бесове, да вършат и множество чудеса в свидетелство на истинността на вярата, която те  проповядаха и на която научиха целия свят.

Духовната прелест е едно състояние, в което може да попадне такъв човек, който неразумно се доверява на собствените си помисли, собствените си действия, собствената си воля и мисли, че по собствени възможности и сили може да извърши неща, за които не му е дадено от Бога власт и възможности. Такъв човек става много труден след това за убеждаване и за избавление от това тежко състояние на духовна излъганост и заблуденост. Такива състояния могат да бъдат разпознати и в много хора, попаднали в плен на различни секти. Те не могат да бъдат убедени в това, че онова, което са възприели като вяра, не е правилно, че следват някаква заблуда. Те са толкова убедени в правотата си и в истинността си и са го приели като свое лично дело, лично постижение и по никакъв начин не могат да бъдат освободени или не може да им се помогне да се освободят от въздействието на тази заблуда. За съжаление, тези неща във времето водят до тежки последствия за душевното и за телесното здраве на хората.

– Какво ще кажете за хората, преоблечени като свещеници по време на игрите?

– Директно бих казал да не правят това! Кощунство е, по отношение на православната вяра и на нейната изразност на външните неща, които характеризират или отличават свещенослужителите. Няма да придобият никаква полза от това нещо, напротив – отблъскват божието благословение! По-добре да не участват изобщо в такива неща, отколкото да станат съпричастни на греха на светотатството или кощунството.

– Още по-тревожен е фактът, че кукерските игри, като традиция, се залагат в учебниците, в училищата на децата.

– Тревожен е този факт, както е тревожен и фактът, че в детските градини и в някои учебни заведения се практикува йога или пък се въвеждат и прилагат дъновистки изпълнения. Разбира се, всички тези неща са обезпокоителни.

По отношение на кукерските игри, ако те намират място в учебния материал, то да бъде като фолклорна традиция, без да се влага и търси духовен смисъл. Не може да бъде отречено съществуването на една подобна традиция, не може да бъде насилствено изкоренена, разбира се, но трябва много добре да ревизираме нашето отношение въобще към всички фолклорни традиции и прояви от гледна точка на нашата православна християнска вяра. Православната ни вяра ни е довела до духовно просвещение като народ и освобождаване от мракобесието на езическите суеверия и идолопоклонството. Да си спомним и онази притча на Спасителя, в която ни казва, че когато злият дух напусне човешката душа, той се скита по пустинни и безводни места и когато се умори, се връща отново в своето „жилище“ – човешката душа, и намира този дом почистен, подреден, спокоен и си казва колко добре е да се върне отново там. Но не се връща сам, а взима със себе си още 7 свои приятели – зли духове. И тогава казва Христос – състоянието на такъв човек бива много по-тежко след връщането на повечето демони, отколкото първоначално, когато е изгонил само единия.

Нека запълваме живота си с християнски добродетели, за да нямат място онези, които са ни склонявали към греха и към безбожническия начин на живот.

Нека да правим така, че Христос да има своето неизменно присъствие, първостепенно, в нашия живот.