Валентин Гошев в Зодия Професионалист

Валентин Гошев: Като малък исках да стана футболист, но сега съм актьор…

Валентин Гошев е роден през 1963 г. в Благоевград. Завършил е „Филмова критика“ и „Филмова и тв режисура“ в НАТФИЗ. Режисьор е на игралните сериали: „Забранена любов“ за Нова ТВ (55 серии, 2008-2009), „Кантора Митрани“ на ТВ 7 (1 серия, 2012); на игралните филми „Топъл ноември“ (2010), „Самотни сърца“ за БНТ (2007) и „Козата Щара и ярето Гара“ (дипломна работа, 2002); на документалния „Помен“ (2000); на театралните постановки „Лаурел и Харди отиват на небето“ от Пол Остър съвместно с Йордан Биков (2002) и „Махагони“ от Б. Врехт с театър „Студентина“ (1999). Участва като актьор във филмите: „Цветът на хамелеона“ (2012); „Чужденецът“ (2012); „Английският съсед“ (2010); „Един мъж извън града“ (2010); „Самотни сърца“ (2007); „Изоставените“ – реж. Начо Серна, Испания (2006); 2005 „Турски гамбит“ – реж. Джаник Файзиев, Русия (2006); „Козата Шара и ярето Гара“ (2002); „Лист отбрулен“; „Писмо до Америка“ (2000); „Пясъчен часовник“ – реж. Г. Дюлгеров (1999); „Стъклени топчета“ – реж. И. Черкелов (1998); и в около 40 студентски филми, тв реклами, клипове и тв сериали. Автор е на сценариите „Моторът“ (2013), „Царица на коприната“ (2012), „Забранената книга“ (2011), „Лична драма“ (2008), „Екзекуторът“ – по романа на Стефан Кисьов (2007), „Огледалото“ (2005) и „Самотни сърца“ (2003). Филмът „Топъл ноември“ получава наградата за режисура на фестивала за късометражни филми на НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ (2011) и Наградата на Кодак – България за най-добър български филм на фестивала за късометражни филми „Филмини – 2010“. „Самотни сърца“ печели II награда за дебютен сценарий на конкурса на Киноцентъра (2003). Филмът „Помен“ е отличен със Специалната награда на фестивала „Униарт 2000“ в Благоевград (2000).

Г-н. Гошев, представете се на нашите читатели.
– Казвам се Валентин Гошев и съм роден през 1963 г. в Благоевград. Тук съм учил средното си образование в Механотехникума. После съм учил къде ли не… Малко в МЕИ, една година тук в ЮЗУ актьорско майсторство и от 1994 година съм в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, където първоначално учех кинознание. В четвърти курс ме приеха кино режисура в класа на Георги Дюлгеров и завърших и двете. Като кинознание не съм се дипломирал, но съм го завършил семестриално. Малко по-късно, след като завърших режисура изкарах и Доктор по кинорежисура.

Колко филма имате като режисьор, сценарист и актьор?
– Имам един игрален филм, изцяло мой, по мой сценарии и режисура „Самотни сърца“ за Канал 1 на БНТ. Режисьор съм на 55 серии от сериала “Забранена любов”. На една серия от „Кантора Митрани“ на ТВ 7. Имам десетина късометражни филма, няколко документални. Режисьор съм и на две театрални постановки, едната е на Бертольт Брехт – „Махагони“ мюзикъл. Другата е на американския писател Пол Остър – „Лаурел и Харди отиват на небето“. А като актьор участвам в много филми. Може би вече са над петдесет.

Кой е последния филм с ваше участие?
– В последния филм в които се снимах още не е излязъл, казва се „Сняг“ на един мой колега и приятел Венцислав Василев от Перник . Той е сценариста на филма, който сега в момента върви по кината “Отрова за мишки” на Константин Буров.

Като малък какъв си искал да станеш ? Не актьор, нали ?
– Аз живеех до стадиона и исках да стана футболист. Даже до седми клас играех футбол в Пирин, но за съжаление от моето поколение, почти никои не стана футболист. Наще ме спряха мене в 7 клас, по време на априлската ваканция. Големия басейн на плажа зимно време вътре в самият басейн играехме футбол. И там се провеждаше тогава някакъв квартален турнир. И наще ми бяха купили едни много хубави футболни обувки, български с едни хубави бутони отдолу и тогава да ги използвам по дълго време се взимаха с един номер по големи, за да ги носиш и по- дълго време и аз пъхах памук такива неща и ги бях дал на едно момче по- голямо от мене от махалата да играе. И той след мача, машата махала загуби и той ги беше хвърлил в реката в Бистрица. Много ми бяха мили тия обувки и се хвърлих, да си ги взема. Спасих обувките, но докато се прибера в къщи целия вир вода настинах. Получих двойна бронхопневмония. Отслабнах, бях станал, като манекен. Целият ме бяха надупчили с пеницилин. И тогава наще ми забраниха да играя футбол. Иначе тогава обичах да чета, но не чак толкова много. Бях добър ученик 4 – 4, 50. Майка ми по това време беше книжарка и аз почнах да хода в книжарницата и започнах постепенно да чета по много. По едно време в механотехникума, едновременно бях абониран в 4 библиотеки. Имаше библиотека в самия миханотехникум в читалищната, имаше една окръжна библиотека. Постоянно взимах книги.

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса