130 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА НИКОЛА АЛЕКСИЕВ – ОБЩЕСТВЕНИК, ПИСАТЕЛ, ПРОСВЕТИТЕЛ, ИЗСЛЕДОВАТЕЛ НА СТАРОБЪЛГАРСКА КНИЖНИНА, УЧАСТНИК В МАКЕДОНО-ОДРИНСКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ
-
- април 5, 2019
Пълното му име е Никола Алексиев Георгиев Бельов, а рождението му е в с. Белица, сега град, на 19 март 1889 г. и това се случва в семейството с революционни традиции и значими обществени деятелности.
Учението си започва в Белица. По време на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. тук се развиват събития, които довеждат до опожаряване на селото и много жертви и издевателства от страна на турските власти поради участие на селото във въстанието, което станало и причина семейството му да поеме бежанския път към Самоков, който вече е в свободната част на страната.
В Самоков Никола Алексиев продължава учението си като постъпва в открития тук Американски колеж. Извън учението си се занимава с различни културни дейности. След учението си е в родното си Белица, където името му се свързва с осъществяването на много културни дейности. На 19 години е /1908/, когато написва устав в местното читалище, което по негово предложение приема основания тук местен просветителски кръжок „Зора“, като общо двете институции се превръщат в Просветителско дружество „Зора“ с читалище.
Жаждата за повече знания през 1909 г. отвежда будния младеж в София. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ му отваря врати и в него взима висшето си образование по специалността Славянска филология.
В София е до пламването на Балканската война от 1912 г. Революционната традиция в семейството му не е отшумяла в кръвта му и още със започването на войната се включва като доброволец в Македоно-Одринското опълчение. Участието му по бойните полета е оценено с връчването му на голямото военно отличие орден „За храброст“ – I-ва степен.
След войните се отдава на просветителски дела. Започва като учител в Американския колеж в Самоков, в който вече е бил, но като ученик. След няколко години учителстване отново е в София, но не като студент, а като учител в IV-та смесена гимназия.
Разглежда ли се просветителската дейност на Никола Алексиев, то тя неминуемо се свързва и с неговото писателско и книжовно дело. А то е многообхватно, сътворено с голямото оръжие – перото. Още от ученическите си години пише стихотворения, проза и обследване на старата българска книжовност. Като учител в Самоков вижда част от стиховете си и в стихотворен сборник под заглавие „По стръмните пътеки“, в който възвеличава героизма на българския войник, но не възхвалява причината за героизма му – войната.
Никола Алексиев потапя перото в мастилница и в представяне на българския читател преводна литература, главно от известни европейски поети. Насочва перото си и към описване на обследванията си на говоримия език в разложко, като това съхранява в книгата си „Разложките говори“. В събитие на културната общественост в София се явява негова драма „Маноил майстор“, която става популярна постановка 1939 г. в театър „Сава Огнянов“.
След „Маноил майстор“ в ръцете на читателите му са и романите „В ония дни“ и „Пламнали небосклони“, в които отразява събития, свързани с освободителните борби в Пиринския край.
Много статии, поезия и други литературни материали, сътворени от перото му, намират място в творческо сътрудничество с различни вестници и списания. Плод на дългогодишен труд е и книгата му „Старобългарска книжнина“, съдържаща ценни информации и за светите братя Крили и Методий, Черноризец Храбър и други стари книжовници. Продължава да спомага и за развитието на читалището в Белица, където негово дело става откриването към читалището на народен университет.
Белица, мястото на рождението му, става и място на последния му дом. Земният му живот свършва на 29.XI.1957 г., увенчан с дела в ползу народу, които са и сега пример в служене на народ и отечество.
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
