Д-р Тодор Петлов

ПОСЛЕДНА ЧАСТ

Причините за войната са породени от националните и социални противоречие в Османската империя, които се изострят по време на Кресненско- разложкото въстание 1878-1879 г. Критското въстание от 1896 г., Горно Джумайското от 1902 г., Илинденско преображенското от 1903 г., както и от предплитането на интересите на големите Европейски държави и на националните балкански буржоазий. За България войната е справедлива, освободителна. Тя се води за национално обединение на българския народ в границите признати с фермана за учредяване на бълг. Екзархия 1870 г., от решенията на Цариградската посланическа конференция 1876-1877 г. и потвърдени от Санстефанския мирен договор 1878 г. Другите балкански държави се стремят да завладеят земи населени с българи. Господстващите кръгове в Сърбия предявяват претенции не само за Новопазарския санджак, но и към Вардарския дял на Македония с преобладаващо бълг. население. Черна гора търси разширение към Шкодра. Гърция освен присъединяването на области с гръцко население се стреми да завладее и южните югоизточни части на Македония и западна Тракия, населени предимно с българско население. Повод за войната дават кланетата в гр. Щип през ноември 1911 г. и гр. Кочани юли 1912 г., и отказа на турското правителство да проведе в Европейските си владения, реформи, които да предоставят автономия на Македония и Одринско. На 17.09.-18.09.1912 г. Балканските страни обявяват мобилизация, а на 26.09.1912 г. Черна Гора започва военни действия в Северна Албания. На 03.10.1912 г. турското правителство скъсва дипломатическите отношения с България и на 4.10.1912 г. обявява война на съюзниците си. На 05.10.1912 г. четите на Христо Чернопеев, Георги Занков, Михаил Чаков и Йонко Вапцаров се спускат от планината и освобождават Банско и Добринище, прекъсват телеграфните линий. При обграждането на конака започва бой, който привлича турските войски от Разлог. Четите заемат позиция и отбиват неприятеля. На 07.10.1912 г. се отслужва тържествен молебен в Банско, на който Яворов обявява Банско за свободен град. На часовниковата кула се издига българско знаме. В четата на Христо Чернопеев, която наброява 50 души влизат и четници от Добринище: Благо Тонин, Димитър Ергин, Спас Дръменов, Никола Мацин, Георги Сакарев, Димитър Антиов, Апостол Дамянов.
Георги Н. Дамянов, който е знаменосец на четата и др. На 09.10.1912 г. четите поемат към Разлог в помощ на българските войски, предвождани от Стилян Ковачев и се готвят да атакуват града. Тъй като настъплението се забавя, четите се оттеглят отново към Банско. На 13.10.1912 г. заедно с българските части настъпващи към Неврокоп, достигат с. Кремен и го освобождават. На 17.10.1912 г. те влизат в Неврокоп, радостно посрещнати от населението на града. На 04.10.1912 г., за да избегнат отмъщението на турците, жителите на Добринище мъже, жени и деца с покъщнина натоварена на волските коли се изтеглят в м. „Койчовото” в полите на Пирин. Керваните с колите се придружават и охраняват от Коце Бозов. Тежко болният Трендафил Каферинов бил полужив погребан в оброчището „ Св. Троица”. Българската армия от 27 Чепински полк водена от ген. Стилиян Ковачев посреща на Малък Лошин турската армия идваща от Неврокоп. Разбива армията и същата дружина се качва на Врани кал и по течението на р. Десилица влиза в селото. В центъра на селото на моста на Юрото, селската полиция посреща българската войска с много „Ура”. На другия ден слизат бежанците от Пирин. От отстъпващите турци били убити Коце Сакарев, Найден Кузев и детето Иван Вардаринков на осем години. Турчина, който убива детето бива убит от Димитър Козарев, който охранява бежанците. В предсмъртния си час турчина изважда от пояса си кемер с жълтици и го хвърля в метлата. Йордан Козарев намира кемера с жълтиците. Балканската война 1912-1913 г. завършва с подписването на Лондонския мирен договор. Османската империя отстъпва на съюзниците територията на Запад от Енос и Мидия, европейската част от Тракия и цяла Македония. Новоосвободените земи трябва да се разпределят между България, Сърбия, Гърция и Черна Гора, съгласно сключените споразумения, дадените жертви исъразмерността по територия и население. Главният спор се води за Македония, населявана от 1 213 525 българи, 711 000 мюсюлмани (турци, българи, албанци и цигани) 189 260 гърци, 75 000 евреи, 62 500 куцовласи и 110 000. албански християни. Руският император Николай ІІ е определен за арбитър по всички спорни въпроси. Докато българските войски воюват и поемат основната тежест на войната Сърбия и Гърция завземат голяма част от Македония. Те сключват на 19.05.1913 г. в Солун таен договор против България. Към противобългарската коалиция се присъединява Черна гора, Румъния и Османската империя. Съюзниците не демобилизират войските си и се готвят със силата на оръжието да наложат свое разпределение на освободените земи. При бързо усложняващата се военно политическа обстановка Румъния и Турция също държат мобилизирани войските си. България е принудена на 16.06.1913 г. да започне военни действия срещу бившите си съюзници. На 27 юни 1913 г. Румъния окупира южна Добруджа до линията Балчик- Тутракан. На 30 юни 1913 г. Турция завзема без бой Одрин. Гръцката армия настъпва по долините на Струма и Места. След боевете при Неврокоп и с. Кремен завзема Разложката котловина. На 19.07.1913 г. самоковският отряд започва контра настъпление, разбива гръцката войска при селата Баня и Добринище и принуждава част от тях да отстъпят при Неврокоп. В това време населението на Добринище се изтегля към Юндола, която е в пределите на България. В селото остават само 2 души, Иван Пчелин и Петър Русин и двамата убити от гърците. Селото е отново опожарено. Остава само църквата „Св. Св. Петър и Павел” и Сталевата воденица. Кулата до църквата също е разрушена до основи. На 18.07.1913 г. България е принудена да сключи Букурещкия мирен договор, според който Румъния заграбва южна Добруджа, Сърбия получава Вардарския дял на Македония, а Гърция южна Македония. България с част от Родопите, Пиринска Македония със Струмица и западна Тракия между Марица и Места. По Цариградския договор сключен на 13.09.1913 г. между България и Турция, България загубва източна Тракия. От войната България излиза ограбена, разпокъсана с разорено стопанство. Зигиват около 33000 души и са ранени над 6 000 души. В Добринище е изграден паметник на незнайния воин. При навлизането на гръцката войска на север по течението на р. Места те достигат до Добринище. Една батарея заема позиция на Шебелица, по-точно в м. Св. Врач. от Юндола настъпва ІІ-ра Тракийска девизия. Първа рота от с. Елешница се отклонява по течението на р. Ръждявица и заема позиция в м. Матевец срещу Гръцката батарея на Св. Врач. Гърците убили нашият мерач на оръдието, но той веднага бил заменен от нов боец мерач, който оцелил гръцкото оръдие в цевта. Така гръцката батарея била унищожена, която отстъпила през Шебелица за Неврокоп. Първата световна война 1914 г-1918 г. избухва в резултат на дълбоките и нерешими по мирен път политически, икономически и териториални противоречия между Германия и Австроунгария (централните сили от една страна) и Великобритания, Франция, Сърбия и Белгия (тройното съглашение от друга). Повод за започване на войната послужва убийството на Австроунгарския престолонаследник Франц Фердинанд и съпругата му, на 15.06.1914 г. от сръбска терористична организация.

Целия материал четете в печатното издание на Топ Преса