Самоубийството! Един подценяван проблем…
-
- ноември 28, 2014
Може би всеки един от нас познава семейство, в което някой се е самоубил или е направил такъв опит. Ние не обичаме да говорим за хората, които извършват самоубийство. Вярваме, че това няма да се случи нито с нас, нито с нашите любими хора. Но самоубийството е реалност и се случва много по-често, отколкото сме готови да повярваме. Когато човек е решил да се самоубие винаги има предупредителни сигнали в неговото поведение, думи, начина по който общува с другите и света около него. Когато можем да разпознаем тези предупредителни сигнали в поведението на човек, решил да предприеме самоубийство то е възможно да бъде предотвратено.
Преди няколко дни разбрах, че една моя приятелка се е самоубила. Казваше се Катя и беше страхотен човек. Винаги беше усмихната и никога не натоварваше околните с нейните проблеми. Може би зад усмихнатата и маска е имало тъжно и самотно лице. Преди да скочи от терасата Катя, изпила шепа хапчета. След това поставила на терасата си табуретка, стъпила върху нея и скочила, през прозореца. Открили й фрактури на крака, ръката и череп. За съжаление, след като е била интубирана, е починала…
Топ Преса гостува на Силвия Димитрова – консултант терапевт, работещ по метода на психодинамичната психотерапия. Завършила е магистратура в Нов български университет – София, специалност „Клинична социална работа“ за работа с клиенти в областта на психодинамично консултиране и дългосрочна психотерапия. Обучава се в EMDR психотерапия към EMDR Europe Association, EMDR – СЕРТИФИКАЦИОННА ПРОГРАМА. От 10г. работи, като консултант-терапевт, дългосрочно консултиране на клиенти, консултант кризисна интервенция, EMDR психотерапевт. Силвия Димитрова е председател на Сдружение „Знание, успех, промяна“ – град Дупница и на открития през септември клон в Благоевград. Сдружението работи с хора, пострадали от домашно насилие. Услугите, които сдружението предлага в Консултативните центрове в Дупница и Благоевград са:
*Психологически консултации и дългосрочна терапия,
*Завеждане на дела и представителство в съда по Закона за защита от домашно насилие,
*Изслушване, консултиране и подкрепа на консултативната линия за хора пострадали от домашно насилие.
Г-жо, Димитрова, какво подтиква хората към самоубийство?
– Причините са различни и индивидуални. Но чувствата, които изпитва човек при тези обстоятелства, са много по-важни. И това най-често е чувството на безнадеждност и безполезност. Всъщност не всички хора, които говорят или правят опити за самоубийство, искат да умрат. Често това е зов за помощ. Ако човек получи подкрепа в подходящия момент, животът му ще се преобърне в позитивна посока. Ние всички се чувстват претоварени от трудни емоции или ситуации понякога. Но повечето хора притежават ресурс да намери начин да преодолеят тези ситуации и да продължат с решителност и надежда.
Защо един човек прави опит опита за самоубийство, докато друг човек в същата ситуация не прави такъв опит?
– Това, което прави някои хора по-устойчиви, по-добре справящи се с неуспехите и трудностите в живота си, отколкото се крие във факта, че повечето хора, които извършват самоубийство имат депресия, психични разстройства, психични заболявания или някакво сериозно травматично събитие в живота си. Като цяло хората правят опити за самоубийство по следните причини: Нещо травматично се е случило в живота им – травматично преживяване в детството, което отключва прояви на депресия или друг вид психическо разстройство, сексуално насилие, дългогодишно физическо или психическо насилие, родителска небрежност и неглижиране и т.н.
А при Депресията?
При тежката депресия се разстройват биохимичните системи, които регулират емоциите. Хората, страдащи от тежка депресия, често мислят за неща, които са мрачни и тъжни, тя е съпроводена от едно ужасно чувство на страдание, както и увереността, че изход няма. Често си мислят, че другите ще бъдат по-добре без тях и не намират смисъл да живеят. Депресията може да предизвика понижено настроение, чувство на отчаяние и безнадеждност, умора, промени в апетита, смущения в съня, понижена способност за справяне с обичайни задачи, загуба на интерес към дейности, които преди са доставяли удоволствие, тъга. Взети заедно, тези симптоми могат да накарат някого да обмисля възможността за самоубийство като вариант за разрешаване на даден проблем. Важно е да знаем, че това не е същността на човека, това е симптома, чрез който ни се показва, че човек има проблем. И затова е важно да се лекува проблема, а не симптома. При подходящо лечение и подкрепа депресирания започва да развива по-позитивна представа за себе си и света, да намира в себе си ресурса за справяне с проблема. Хората с психични заболявания от рода на шизофрения са също с повишен риск от самонараняване. Шизофренията е психическо състояние, което обикновено се причинява халюцинации (виждане или чуване на неща, които не са реални), налудности (вярват в неща, които не са истина) и промени в поведението. Може болният да чува гласове, които го подтикват към самоубийство. Изчислено е, че 1 от 20 души с шизофрения правят опити за самоубийство. Самонараняване често е ключов симптом на състояние на гранично личностово разстройство. Човек не контролира емоциите и мислите си, неустойчив е в отношенията с околните, представата му за себе си непрекъснато се променя, той е склонен към импулсивно поведение и саморазрушение (самонараняване, алкохолизъм, случайни полови връзки, нередовно хранене). Сред другите симптоми, които се срещат далеч не при всички и с различна степен на интензивност, може да се отбележи също гневливостта, мисленето в черно-бели тонове (всички хора са или добри или лоши), хронично чувство за душевна пустота, страх от самота, подозрителност, усещане за нереалност на ставащото. Хората с гранично личностово разстройство често имат история на сексуално насилие в детството и имат особено висок риск от самоубийство. Други възможни самоубийствени катализатори могат да бъдат: Смъртта на любим човек; Развод, раздяла; Сериозна загуба, като например загуба на работа, къща, или пари; Сериозно заболяване; Смъртоносна болест; Сериозен инцидент; Загубата на надежда и емоционална болка; Обиди; Чувство за „капан“ в ситуация, която се приема като безнадеждна; Неспособност да се справят с една предполагаема „унизителна“ ситуация или предполагаем „провал“; Злоупотребата с алкохол; Злоупотребата с наркотици; Ужасно разочарование; Ниско самочувствие; чувството, че съм изолиран или неприет от другите. Чувствата на изолация могат да бъдат причинени от сексуална ориентация, религиозни убеждения и полова идентичност. В допълнение към това, едно стресиращо събитие може да подтикне човек към суицидни мисли и поведение. Това може да бъде и незначително на пръв поглед събитие, като спор с партньора например, разпадането на значима връзка, смърт на близък човек и т.н. Повечето тийнейджъри интервюирани след като са направили опит за самоубийство казват, че са го направили, защото те се опитват да избягат от ситуация, с която им изглежда невъзможно да се справят. Те не желаят толкова смъртта, колкото да избягат от това, което се случва. И в този момент смъртта им изглежда единствения изход.
Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса
Be the first to leave a review.
