В дупнишката болница тестват менте лекарства на тежко болни!

Хора без глави, майки с окървавени деца и течаща вода и пламъци по стените, ужаси след приемане на медикамента!

81-годишна дупничанка била приета в тежко състояние със съмнение за инсулт в Неврологичното отделение при МБАЛ „Св.Иван Рилски – 2003” ООД в Дупница. Точно на рождения си ден С.С. станала сутринта и отишла на чешмата да измие няколко чашки от кафе. “Както си миех усетих, че ръцете ми не правят това, което аз искам. Опитах се да кажа нещо, но не успях. Имам персийска котка, която веднага осети, че нещо с мен не е наред. Но тя милата как да ми помогне? Излязох навън, добре че краката ми не ме бяха предали. Отидох до една моя съседка и приятелка и се опитах да и кажа нещо, но… Тя разбра, че нещо става с мен. После вече нищо не помня. Спасиха ме. Много съм благодарна хората, които ме закараха до болницата и на завеждащ отделение д-р Борислав Кралев. Страхотен човек, сега нямаше да съм жива, ако не беше той и неговия екип. Веднага ми направиха снимки. Биха ми няколко инжекции и ме включиха на системи. Докато дойде внукът ми от Благоевград, аз вече се бях съвзела, но още не можех да говоря нормално. По- късно, доктор Кралев донесе някакви нови хапчета и предложи да пробваме лечение с тях. Каза, че хапчетата не са пускани за продажба и че са някаква нова разработка. Аз и дъщеря ми се съгласихме да пробвам новите лекарства, даже подписахме документ в който декларираме, че всичко се прави с мое съгласие. И още след първия прием, о Боже… видях ада. Първо започна, пред очите ми да се появяват някакви жълти петна. Бях спокойна до момента в които в стаята не започнаха да се случват странни… Странни е леко казано направо си бяха страшни неща… Започнаха да ми се явяват хора, които държеха отрязаните си глави. Няколко майки с окървавени деца, децата плачеха много силно. От стените започна да тече вода, тонове литри. Станах да пипна плочките, но ръката ми беше суха. Сложих възглавницата, върху главата си, за да не виждам тези ужасии. Тогава ми стана топло видях, че всичко е в пламъци. Станах от леглото и изтичах в тоалетната, заключих се там… Тогава, върху главата ми се изсипаха хиляди хлебарки, скакалци, стоножки… Със своите реакции изплаших жената, която беше с мен в една стая… Ужас… Дойдоха сестрите и лекаря и им казах, че не се чувствам добре от тези хапчета и ги спряхме веднага. Това изглежда много смешно за някой, но аз видях ада. Психичното ми състояние е отлично и въпреки, че съм на 81 години съм в добро здравословно състояние…

 Целия материал четете в печатното издание на Топ Преса