Кристиян Иванчов: Новото ръководство на община Кюстендил се ангажира приоритетно с културно- познавателния туризъм

Зам.- кметът на община Кюстендил Кристиян Иванчов и експертът в отдел Туризъм Георги Разсолков представиха община Кюстендил на деветата работна среща на туристическия бизнес и местната власт в Пловдив, организирана от АБТТА.
На откриването на форума присъстваха Амелия Гешева – зам.-министър на културата, проф. Мариела Модева – съветник на министъра на туризма Зарица Динкова, Пламен Панов зам.-кмет община Пловдив, доц. Нина Найденова – директор на Държавна опера Пловдив.
Освен зам. кметовете на общините Кюстендил и Пловдив, на форума имаше представители от Варна, Банско, Поморие, Чирпан, Велико Търново, Сандански.

Кристиян Иванчов представи огромният туристически потенциал, който има община Кюстендил с нейното богато културно – историческо наследство, както и със своите уникални природни забележителности като Скакавишкия водопад и Вековните секвои в местността Ючбунар.
Той посочи общите цели, към които се стреми администрацията заедно с местното сдружение по туризъм и бизнеса, а именно- популяризирането на културно- историческото наследство на региона и превръщането на Кюстендил в разпознаваема туристическа дестинация.
Иванчов увери присъстващите, че новото ръководство на община Кюстендил се ангажира приоритетно с културно- познавателния туризъм, защото община Кюстендил има богата история и традиции, които привличат гости от всички точки на света.
България e обявена за предпочитана дестинация през 2024 г. от Европейската асоциация за туристически агенти и туроператори (ЕКТАА), стана ясно на престижния форум.
Това означава, че догодина страната ни ще бъде рекламирана пред членовете на всички национални европейски асоциации на туроператори и турагенти. Представители на туристическата индустрия от 26 страни ще пристигнат у нас за своята годишна среща и ще могат на място да се запознаят с туристическия потенциал на страната ни.

„Културният туризъм не може да съществува без основния си ресурс – културното наследство – материално и нематериално, историческо наследство и съвременна култура. А от друга страна културното ни наследство може да промени туристическия профил на страната ни и да стане емблемата на Дестинация България. Културният туризъм означава качествена дестинация и има много по-силен мултиплициращ икономически ефект върху пряко и непряко свързаните бизнеси от всички останали сфери. Но още по-важно е, че се осигуряват и повече приходи за културните ни институции – музеи, оперни театри, фестивални организатори и др. За това изключително много се радвам, че за пръв път събрахме на една маса, институциите, от които пряко зависи развитието на сектора, а именно МК и МТ, както и водещата община в тази сфера – Пловдив.“, заяви Стоева на форума в Пловдив.

Тя посочи, че на практика България като дестинация има потенциала да предложи от всички видове културен туризъм и всичко това на „една ръка“ разстояние. В рамките на една седмица и без дълги преходи може да се направят маршрути с богато и разнообразно съдържание включващо от всичко – културно-историческо наследство от античността до най-новата история, хубаво вино и познатата балканска кухня, прекрасни природни пейзажи и автентичен фолклор. Това е огромно предимство и е показателно за разнообразието в ресурсното обезпечение на дестинацията ни. Същевременно дестинацията ни предлага и множество възможности за автентични преживявания, като да участваш в правенето на баница и кисело мляко или да научиш как се майсторят гайдите или пък да се срещнеш с изпълнителите след оперно представление и много други възможности.

На форума бяха отчетени проблеми, трупани с години , които пречат България да е успешен бранд на дестинация за културен туризъм.
• Остаряло, архаично управление на емблематични музейни обекти
• Лоша елементарна инфраструктура, без достъп за трудноподвижни туристи
• Подценена стойност на световно значими обекти
• Проблеми по отношение на информираност и цялостно представяне на обектите от културното наследство
• Липса на всякаква комуникация между международната дейност на музеите и другите културни институти с Министерство на туризма или директно с туроператорските организации. Такова взаимодействие би имало много добър маркетингов ефект и би повишило приходите и на музеите.
• Липса на комуникация между държава, община и отделни институции
• Липса на кадри в сферата на туризма, например екскурзоводи