На 2 септември 1977 г. селата Долен и Ковачевица са обявени за исторически и архитектурни резервати

На 2 септември 1977 г. селата Долен и Ковачевица  в Западните Родопи са обявени за исторически и архитектурни резервати с Разпореждане 89 на Министерския съвет въз основа на чл. 4, ал. 2 от Закона за паметниците на културата и музеите.  

Живописното село Долен в община Сатовча се намира на 25 км източно от Гоце Делчев. То е разположено на 1020 метра надморска височина в югозападната част на Дъбрашкия дял на Западните Родопи. Селището е създадено през 16 век. В него е запазена характерната атмосфера на традиционното родопско строителство с характерните за онова време къщи с тиклени покриви и тесни калдъръмени улици. Седемдесет от къщите са паметници на културата. Църквата „Св. Никола”, построена през 1834 г. заедно с килийно училище, впечатлява с иконостаса и иконите си.

Ковачевица в община Гърмен се намира на около 25 км от Гоце Делчев. Селото е разположено на 1000 метра надморска височина в Западните Родопи в поречието на река Канина, известна като Кървава река. В  края на 18 век в Ковачевица се установяват няколко семейства българи майстори строители. Сформира се Ковачевишката архитектурно-строителна школа, съществувала до 1912 г. Забележителни са каменните къщи, надвесени над калдъръмените улици, както и пещите на кухните, издадени от стените на къщите и надвесени над улицата. Църквата „Св. Никола“ е построена от местните дюлгери от 1841 г. до 1847 г. и неин покровител е свети Никола. 

В емисията на БТА „Вътрешна информация“ четем за двете селища:

Селският екотуризъм съживява обезлюдени родопски села

София, 31 август 2014 /Методи Йорданов/ Разположени високо в Западните Родопи селата Лещен, Ковачевица и Долен гостоприемно очакват любителите на селския и екотуризъм. Намиращите се в Югозападна България селища правят впечатление със запазените старинни къщи и малки калдъръмени улички. Усещането е сякаш времето е спряло.
Тези села постепенно обезлюдяват. Справка в ГРАО показва, че жителите с постоянен адрес в село Лещен са едва петима. Местните казват, че през зимата тук остават само двама – баба и дядо. Ситуацията в Ковачевица и Долен е подобна, макар там населението да е от няколко десетки до двеста-триста души.

Макар и само през лятото всичко в тези села оживява

Малки кръчми, магазинчета за сувенири и къщи за гости съживяват запустелия край. Уникалните планински селца посрещат нашите и чужди туристи, както и потомци на местните, решили да се върнат по родните места и да стегнат родните си къщи. Привличат ги прекрасната природа и уникална за района архитектура.
Групи чуждестранни туристи, както и семейства българи, се разхождат по кривите улички, провиращи се между каменните зидове и дувари на старите къщи.  В селската кръчма, разположената в центъра на Лещен срещу стара църква, сега през лятото се чува и немска, холандска и английска реч.
Основен поминък тук са гурбетът и тютюнопроизводството. Туризмът, строителството и реставрацията на къщи за гости осигуряват допълнително препитание на хората от съседните села.

Новите постройки запазват автентичния селски стил

Немалка част от опустелите къщи в Лещен вече са закупени от другоселци и чужденци. Къщи за гости се строят в периферията на Лещен – във възрожденски стил и с тикли вместо керемиди, повечето по европейски програми, обясняват местните.  Новото строителство обаче запазва автентичния селски стил.
Справка в Държавен фонд земеделие показва, че европейските проекти за строителство на къщи за гости по Програмата за развитие на селските райони в  Лещен са общо девет, в Ковачевица  – 3 , а в Долен – 1.
Местен, построил къща за гости близо до Лещен, сега прави още хижа и землянка, вкопана в склон, с всички удобства, с които смята да привлича туристи. Макар и новопостроена, къщата за гости вече е резервирана за Нова година, разказва той. Хотелиерите тук се надяват и зимата да се очертае като добър сезон. Обезпокоени са обаче, че стръмните и тесни планински пътища са трудно проходими през зимата.

В емисията „Вътрешна информация“ кореспондентът на БТА Емил Михайлов разказва за забележителностите в село Долен:

Църквата „Свети Никола“ си остава символ на вярата, родолюбието и основна забележителност на село Долен

Село Долен, 3 септември 2015 г. /Емил Михайлов, БТА/ Село Долен е културно-исторически резерват на територията  на община Сатовча. Намира се в Западните Родопи на 25 км от гр. Гоце Делчев и на 25 км от Доспат на 1020 метра надморска височина.
Селцето е запазило автентичния си облик отпреди повече от 200 години с характерните за онова време къщи с тиклени покриви и тесни калдъръмени улички.
Основано е, както може да се прочете и на табела пред доленската православна църква, около 1460 година, след падането на България под османско владичество. Тогава няколко християнски семейства търсят убежище от поробителя във високата непроходима част от планината, където полагат основите на Долен.

Основна забележителност е старата църква „Свети Никола“

Основна забележителност в Долен е старата църква „Свети Никола“. Когато в средата на 17 в. хората от Долен решават да си построят църква, местният чорбаджия дядо Коста прибягва до една хитрост. За да издейства разрешение за строеж от кмета на селото, който бил турчин, той заровил икона на Свети Николай в една ливада насред селото. Изчакал, за да мине известно време, отишъл при кмета и му казал, че имал пророчески сънища, в които някаква външна сила не му давала мира и настоявала, че в средата на селото е заровена следа от Всевишния.
След поредица от срещи дядо Коста успял да убеди кмета да му позволи да копае там. Иконата излязла наяве и хората най-сетне получили разрешение да изградят църква. Доленци запретнали ръкави и за две и половина години издигнали великолепен християнски храм. По-късно той бил разрушен от земетресение и отново възстановен през 1834 г. През 1939 г. над главния вход е пристроена камбанария с часовник. Камбаните са били лети седем пъти, докато се стигне идеалния звук, чийто звън се чува на 8 км.
Църквата е трикорабна, има и женско отделение. Иконостасът е от седем реда. Иконите на царския, апостолския и празничния ред са рисувани през 1835 г. от зографа Генчо Филипов от Габрово, друга част – от Сергей Георгиев през 1864 г. Великолепните дърворезби са дело на майстори от прочутата Дебърска школа. Църквата е цялостно стенописана, майсторите не са се подписали, но по стилови белези се предполага, че това е дело на зографи от фамилия Минови. В Долен имало и много хаджии, посетили Божи гроб. Около 40 били те и всеки един от тях е имал заплатено място – стол в божия храм. Изложени са и хоругви, подарени от доленци, които са били на поклонение на Божи гроб в Йерусалим. По стените в лявата част на църквата са изобразени лицата на ктиторите, които били местни хора.

Днес църквата успява да съхрани своя достолепен вид благодарение на дарители

Днес църквата успява да съхрани своя достолепен вид благодарение на дарители, разказва Емилия Юрукова, която живее в съседство и от 13 години се грижи за храма. Винаги е на разположение, за да го отвори за гостите, които искат да видят тази близо двувековна забележителност на селото. Тя е и гид за туристите, разказва им с удоволствие историята на храма, възкресява спомена за родолюбието на доленци, които го строили с душа, сърце и вяра, мъкнели дървета и тежки камъни за дебелите близо метър и половина основи и здравите и до ден-днешен стени.
Нощем строели храма, денем го пазили, помни тя разказа на дядо Благой, живял 113 години, който преди нея се грижел за църквата. Освен, че е запомнила неговите разкази и легенди, от най-възрастния доленец Емилия е наследила и два оригинални ключа за черквата, които твърди, че са на възрастта на храма. Единият е за черковната порта, другият – за кръщелнята.
Сто години в храма се е чукало на клепало, не е имало камбанария, продължава Емилия. След това издигат и камбанарията. Едната камбана тежала 200 оки, малката – 140 оки. Върху малката има вдълбани три икони – на Света Богородица, Христос и Архангел Михаил, не знам защо е така, казва жената. Но като бият, звънът им се чува на 8 км. Те са направени от двама братя – Алексееви, от Горно Броди.
Юрукова не пропуска да покаже на гостите и мраморната плоча на пода по средата на храма, върху която е изобразена двуглава птица. Тя не била поставена случайно тук – отдолу преди време, когато правели канализацията на Долен, е открит и подземен тунел. Той тръгвал от горния край на Долен, преминавал под черквата и стигал до долния край на селото. По него хората се измъквали при беда, използвали го и комити, които идвали в Долен – селото някога е било околийски център, тук е имало и околийски войвода.
За участието на доленци в националноосвободителните борби на българския народ говорят и паметни плочи по някои от домовете с имената на славни предци, отдали се на революционното дело и оставили светъл пример с живота и родолюбието си на своите потомци. Турци тук не е имало, но помаци винаги е имало. Това, по думите на Емилия, са най-чистите българи, които са били помъчени и са приели мюсюлманската вяра. „Някои, които са искали да живеят, са си давали вярата, а тези, които отказвали, са били посечени, продължава жената. Аз имам баташка жилка, където е жив споменът за баташкото клане.“

Съвременните ктитори са родолюбиви и боголюбиви хора

Eмилия Юрукова може надълго и нашироко да разказва и за чудесата, случили се в храма, за избавлението от болести, мъки и нещастия, които са получили тук с божията помощ много хора, изпаднали в беда. С благодарност тя разказва и за достойните българи, които помагат, за да се съхрани днес храмът и неговото достолепие. Съвременните ктитори според нея са истински родолюбиви и боголюбиви хора.
Като пример Емилия изрежда имената на Любомир Пенев от Силистра, на неговия земляк Георги Георгиев, който е съдия-изпълнител, на Сотир Ушев от Долен, живеещ от дълги години в София. С дарения, доколкото могат, помагат и местни хора. На посетителите се продават и картички, изобразяващи храма, с цена от 2 лева, като средствата се събират за ремонт на църквата. Благодарение на дарител е ремонтирано и кръщелното помещение.
„Храмът се нуждае от всякакъв ремонт, стенописите трябва да се реставрират, допълва Емилия. Казаха, че трябва да се направи проект, но този проект струва много пари.“ Любомир Пенев помогнал да се възстанови покрива, когато видял как Емилия с кофи и парцали събирала водата преди време след поредния обилен дъжд. Ангажирала местния дюлгерин Мустафа Къров – Мутьо, той стегнал покрива, а каменните плочи подредил така, както го научили старите местни майстори на това изкуство. И сега, освен, че е красива подредбата, погледната отвисоко и отстрани, и капка вода не може да проникне вътре.

Народът ни е много градивен, но едва ли се прави достатъчно за съхранение на съграденото

Сега и таванът отвътре трябва да се постегне. За това говори и дървеното скеле, което стои издигнато и в момента по средата. „Отвън спасихме положението, всичко е укрепено, но храмът има нужда и от вътрешна реставрация, то се вижда, разказа пред репортер на БТА Любомир Пенев. А на въпрос – кое го е накарало да помогне за реставрацията, дарителят отговаря: „Освен дълбокото ми уважение към православната вяра и нейната роля за опазване на българщината, на България, когато видях как покривът тече, а ценни стенописи и тези прекрасни тавани се разрушават, ме заболя сърцето. Знае се, че нашият народ е много градивен, той е направил тази черква, но същевременно едва ли се прави в момента достатъчно за съхранение на изграденото. А струва ми, че когато човек направи такова нещо, и други хора могат да направят същото. Така и стана. След като сменихме покрива и вече предотвратихме опасността от неговото разрушение, се появиха и други дарители, които, кой с малко, кой с повече, помогнаха да се започне и вътрешната реставрация на църквата.“

Духът на столетията е жив селото – архитектурно-исторически резерват

Селото е обявено за архитектурен резерват още по времето на Людмила Живкова, припомнят възрастните доленци. В последните 20-30 години тук са купили къщи и външни хора. В старата част на Долен останалите в бащините си къщи кореняци са трийсетина и всички са на почтена възраст. Има и полуразрушени сгради.
Зеленината през пролетта и сега през лятото е поскрила раните на забравата и времето, но ръждясалите катинари по вратите, които отдавна не са отваряни, изтърбушените прозорци с изпочупени стъкла говорят за забвение и че тук стопанин отдавна няма и никой не е влизал.
Друга е картината в новата част на селото, където жителите са около 400, където модерното и характерният за местната архитектура стил се преплитат, но живот има.
Сега селото наброява общо 480 жители. От тях трийсетина са християните, 450 са мюсюлманите. Около 40 са къщите, купени от външни хора в старото село. И то не само от българи – има вече и поляк-доленец, и англичанин, и испанец, и французойка.
С българи и чужденци, предимно млади хора, се изпълни Долен и за първото издание на Transfiguratiоn festival – мултижанров фестивал, организиран от група ентусиасти, който бе открит неслучайно навръх Преображение, за да подскаже неразривната връзка между минало и настояще, между традиция и съвременност в това божествено място в Западните Родопи, пропито от история и спомени. Тук духът на столетията се е съхранил и в храма, и навсякъде. И се усеща от всеки, който стъпи върху калдъръма на тесните улички между красивите къщи с тиклените покриви, с каменните стени и зидове, с дебелата сянка на ореховите дървета, с аромата на здравеца и цветята в дворовете, със свежестта на плъзналата на места и по покривите зеленина.

През 2015 г. в селото е проведен първият фестивал Transfiguration, за което четем:

Преображението се случи в село Долен, благодарение  на хора с млад и силен дух 

Село Долен, 15 август 2015 г./Емил Михайлов, БТА/ Преображението се случи в село Долен. Хора с млад и силен дух възкресиха и преобразиха живота в позапустялото село – архитектурно-исторически резерват, с първото издание на Transfiguration festival, организиран от група ентусиазирани съмишленици и съратници.
В първата половина на август в Долен се събраха стотици почитатели на традиционното и модерното изкуство, представени в неподражаемата атмосфера на планинското село с неговите 350 традиционни родопски къщи. Организаторите вярват, че именно тук, могат да разкажат своята нова приказка, да отправят послания за повече духовност, почит към природата, традициите и корените ни, за повече искреност и човешка доброта.
За първото издание на фестивала в Долен беше построен чисто нов амфитеатър. Всички елементи на амфитеатралния комплекс са изградени от естествени материали – камък, дърво, глина и плат, по проект на арх. Николай Маринов, а в уникалния футуристичен дизайн са заложени и конструктивни елементи от прочутите архитектурни скици на Леонардо да Винчи.
Представяне на разнородни проявления на съвременното изкуство е една от основните цели на организаторите на Transfiguration Festival. Затова те го определят и като мултижанров. Гостоприемните жители на Долен буквално отвориха къщите, дворовете и плевните си за лекции и презентации. В ателиета за традиционни занаяти /керамика, коване, тъкане/ и в творческите работилници посетителите имаха възможност да участват в изработването на нови музикални инструменти, в заниманията по роботика, по ръчен ситопечат, по основи на звука и други.
През четирите фестивални дни калдъръмените улички и каменни зидове в Долен се превърнаха в изложбено пространство за различни експозиции. В паузите между фестивалните вечери посетителите имаха възможност да се включат и в информативни обиколки на селото, в турове с велосипеди и коне из околностите, да си отдъхват и да се любуват на чудесни панорамни гледки сред спокойствието на Долен и Родопите.

Идеята на фестивала е да не спираме да мечтаем 

Идеята на фестивала е да не спираме да мечтаем, да победим собствения си дух в здрава и упорита работа и това, от което всички имаме нужда, да бъде претворено и споделено с хората, казва Цветан Хаджийски, един от авторите на концепцията за Transfiguration Festival и хората, вложили се изцяло в нейната реализация.
Фестивалът е многожанров и в него освен музикалните сцени, част от зидовете се превърнаха в експозиционни, в изложбени пространства, отворени бяха работилници и ателиета. За да може всеки да потърси и намери своето преображение вътре в себе си, да го пресъздаде така, както го чувства и да го сподели с другите. В Долен е жива и идеята за патината, точно тук е силно усещането за история, за натрупване, за наслагване. Искаме да възродим и по-скоро да използваме тази енергия,  да я върнем отново към живота, допълва Цветан. Предполагам, че енергията, която търсим, създаваме и споделяме, е колективна, обща, затова сме и щастливи, допълни той.
Мислим вече и за следващите прояви, вече са заложени скиците за следващата година. Сред съратниците и организаторите на Transfiguration Festival наред с Цветан Хаджийски, Стефан Парисов, който се занимава с екологично строителство, и музикантът от „Исихия“ Веселин Митев, предоставил имота си за изграждането на амфитеатъра, е и Иво „Кукер“ Христов. „Аз съм техен съмишленик, свързан с художествената реализация, представя се Иво, който е познат в музикалните среди и със своя лейбъл, наречен „Кукер мюзик“. Кукерите, знаете, са тези, които гонят лошото, аз повече от 25 години се опитвам да го изгоня това лошо, не знам доколко успявам, усмихва се той. Хубавото е, че ние всички сме музиканти, тук няма неясни хора. Ние сме с лицата си, с творчеството си, с абсолютно всичко. И решихме да материализираме мечтите си.“
Според Иво „Кукер“ Христов, който пуска специални визии, докато  „Балкански“ и Теодосий Спасов свирят, всичко в Долен трябва да е магическо. Музикантите се появяват на сцената на амфитеатъра, излизайки от два капака, които се отварят на дървения под. Много атрактивна е и малката сцена, изградена също от дърво на другия край на селото. Тя е под формата на слънце, където след събитията на голямата сцена всяка вечер под звездите звучеше електронна музика. Там, на поляните под открито небе, бе и палатковият лагер, където посрещаха и изгрева сред опияняващия дъх на тревите, билките, орехите и гората на Родопите много от гостите на фестивала.

Преображение – е мотото на фестивала в Долен, той е и нов български ренесанс

Това съвременно събитие в архитектурния и исторически резерват Долен според Иво Христов е като нов български ренесанс. „Мисля, че мястото е изключително подходящо, най-общо това е фестивал, който обединява традиции и модерност и събира представителите на коренната, традиционна българска музика, и на модерната българска музика и култура.
Музикалната част е обогатена с най-различни събития под формата на уъркшопи, изложби и много други неща. Отворени са и различни ателиета. Идеята е много от гостите да се запознаят с традициите в България, с традиционни професия и занаяти. Това е предизвикателство към всички, няма граници и възрасти.“  И според Иво, и според всички останали негови приятели и съмишленици, създали Transfiguration Festival, точно в името е ключът за случващото се и това, което искат и занапред да се случва в Долен.
„За нас е важно бъдещето, коментира той. Хората, които идват тук, са млади и те не трябва да се срамуват от миналото си, а да гледат напред. Всички, които обичат България, са добре дошли на този фестивал и нека след него да ходят по-изправени. Вяра, сила, самочувствие – това са нещата, които очаквам да получат всички.“
„Предизвикателство за нас първо бе да се съберем отново заедно след толкова много време – повече от десет години не сме свирили заедно, сподели Евгени Николов от група „Исихия“. Направихме го специално за това участие в Долен. А Долен е място, което много добре се вписва в концепцията на „Исихия“, в нашите търсения в посока на българските традиции – музикални и всякакви, на единението с природата и оценяването на най-важните неща в човешкия живот.“
Евгени Николов също тълкува мотото на фестивала най-вече като преображение към добро. „Дано по някакъв начин да провокираме повече хора да обърнат внимание на себе си, най-вече, да се опитат да бъдат по-добри и се надяваме, че ще успеем в тази посока“, казва музикантът.

Фестивалът съживява село Долен

Местните хора вярват, че фестивалът е за добро и ще съживи село Долен. Силвета Маневска и Кича Шишкова, които са сред трийсетината постоянни жители на старото село – архитектурен и исторически резерват, очакват да се подобри животът им, да идват туристи, да дават стаи за гости.
Облекли са народни носии, седнали са отвън на пейка на улицата, те с удоволствие запяват уникалните доленски песни пред гостите, които не пропускат да съхранят с камери и телефони картината и атмосферата на преживяното в Долен.
Силвета и Кича са заредени с оптимизъм, защото и много външни хора преоткриват тяхното селце, сред тях включително и чужденци.  Убедени са, че ще се съживи селото, че няма да се затрие, както много други в България. Пожеланието и на местния майстор-строител Мустафа Къров е в Долен да идват и гости, да се заселват и други и да се даде живот, да има напредък.
Доброволци няколко месеца работиха, за да преобразят Долен в място за среща между минало, настояще и бъдеще, между традиционно и съвременно изкуство, разказа Любомир Пенев, който е от Силистра, работи в столицата, но си е купил и реставрирал къща в Долен.
Любомир Пенев е купил и втора къща в Долен, която смята да превърне в артцентър. Ще я реставрира вътре изцяло – с одаите, миндерлъците и всичко останало, характерно за стария доленски дом. Желанието му е да я превърне в място за срещи с интересни хора, с творци, за представяне на нови книги, на нови албуми.
Надява се и инфраструктурата в селото да се подобри, да се създадат по-добри условия за туризъм.
Долен е много благословено село, заключава Пенев, който също счита, че след фестивала селото ще се оживи и ще се промени към по-добро, като си остане натурално и истинско, без да губи чара си.

През 2021 г.  високото пеене, съхранено в селата Долен и Сатовча, е вписано в Представителния списък на ЮНЕСКО на елементите на нематериалното културно наследство на човечеството. Това пеене е единствено като стил, характер, структура и изпълнение на територията на България и се изпълнява само в Долен и Сатовча. То е открито в средата на 19 век от изследователката Райна Кацарова. Уникалният стил на пеене е съхранен от създадените певчески групи, които го предават от поколение на поколение

Високото пеене от селата Долен и Сатовча е признато за нематериално културно наследство на човечеството

София, 15 декември 2021 г./БТА/ Кандидатурата за високото пеене от селата Долен и Сатовча беше вписано в Представителния списък на ЮНЕСКО на елементите на нематериалното културно наследство на човечеството. Това съобщиха от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН /ИЕФЕМ-БАН/.
Решението е било взето на заседание в рамките на 16 сесия на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, която се провежда присъствено в Париж и онлайн. Кандидатурата за високото пеене е подготвена от експертите от ИЕФЕМ-БАН проф. д.изк. Лозанка Пейчева, доц. д-р Николай Вуков и гл.ас. д-р Лина Гергова.
Високото пеене или пеенето на високо е традиционно многогласно пеене, уникално за селата Долен и Сатовча, Благоевградска област. В миналото песните „на високо“ са били известни като летни песни, изпълнявани на открито от жените по време на полската им работа.
Докато копаели или жънели, между другото пеене жените се „извикват“ – от една нива една група „ика“, от друга нива друга група отвръща. Днес основните изпълнителки на високо са жените и момичетата от певческите групи в двете села, като традицията в с. Долен е силно застрашена и повлияна от обезлюдяването му.
Високото пеене се нарича от местните певици „пеене на високо“, „рукане“, „викане“, „икане“. Характерни са три типа многогласни песни: на ниско, на високо, комбинирани между ниско и високо. Комбинирането между ниско и високо многогласно пеене е четиригласно. То съчетава бурдонираща двугласна песен и песен на високо. На територията на България подобна особена комбинация между бурдонна полифония и афективни провиквания е уникално локално музикално явление. Пеенето на високо не за пръв път получава международно признание – през 1988 г. певиците от Сатовча стават лауреати на престижната Хердерова награда.
Това е шестото вписване на България в Представителния списък след Бистришките баби /2008/, нестинарството /2009/, традицията на чипровското килимарство /2014/, народния празник Сурова в Пернишко /2015/ и първомартенските културни практики /съвместна кандидатура със Северна Македония, Румъния и Молдова, 2017/. източник:БТА