50 ГОДИНИ ГИМНАЗИЯ В КОЧАН!
Дни преди старта на новата учебна година  гимназията в село Кочан отбелязва половин век от преобразуването на школото от Основно в Средно. По този начин СУ ,,Христо Смирненски” става  първата селска гимназия в област Благоевград. Постижение, с което всички възпитаници на това училище  учители и ръководители трябва да се гордеят!
СУ „Христо Смирненски“,

СУ „Хр. Смирненски” – с. Кочан

Големият български поет Христо Смирненски (Христо Димитров Измирлиев ) е роден на 17.09.1898 год. в македонския град Кукуш. Баща му, сладкар по професия, участва в борбите за македонско освобождение.

Малкият Христо расте буден, жизнерадостен, обича да слуша приказки и песни и да ги преразказва, сам съчинява малки стихотворения.

След като завършва ІV клас през 1908 год., по препоръка на лекарите Христо е изпратен в София при дядо му по майчина линия. Вуйчо му, Владимир Попатанасов-Пепо, е известен поет и художник. Юношата с интерес слуша разговора на литературни и политически теми, рови се в богатата библиотека на вуйчо си.

През 1910 год. Христо се връща в родния си град. Той говори на чист книжовен език, проявява осведоменост върху литературните събития.

През 1913 год. избухва междусъюзническата война и семейството на Мицо Измирлиев напуска окупирания Кукуш. Бежанците се установяват в София, където Христо се записва в Техническото училище. За да помогне на близките си, той продава вестници, а през лятото пътува из страната с технически бригади.

През 1915 год. Христо започва да сътрудничи на хумористичния вестник „Кво да е”, където свои творби помества и по-големият му брат Тома.

Отприщва се изумителна творческа енергия на Христо и той публикува свои творби в хумористичните издания „Българин”, „Барабан”, „Сатър” и др., където се подписва с различни псевдоними, най-известният от които е Ведбал.

През 1917 год. заедно с група ученици Смирненски започва да издава хумористично списание „Смях и сълзи”.

Но училищната година завършва и Христо се записва през 1917 год. във Военното училище.

През следващата 1918 год. известният вече хуморист Ведбал издава и първата си книга „Разноколибрени въздишки в стихове и проза”.

Поетът ненавижда военщината и войната. Той напуска военното училище. Световната война е разрушила всички илюзии, революцията в Русия е родила нови надежди. Мнозина в ония години вярват, че всеобща революция ще донесе всеобщо щастие. Плод на тази вяра е стихосбирката на Христо Смирненски „Да бъде ден!”. Авторът и става един от най-популярните поети.

През 1922 год. Смирненски се разболява тежко от туберкулоза. До последния си дъх поетът твори. Неговите последни творби „На гости у дявола” и „Приказка за стълбата” изразяват зрялост и мъдрост.

Смирненски умира на 18 юни 1923 год. Той запазва надеждите си, че дните, които идат ще бъдат по-добри.

ИЗ ЛЕТОПИСНАТА КНИГА НА УЧИЛИЩЕТО

Нещо за основаването на училището

До 1925 год. тукъ въ с. Кочанъ не е имало народно първоначално училище. До основаването на училището заниманието ставало от разни ходжи и моалими, който са ги обучавали на турски и арабски езици съвсемъ непонятни и неразбираеми от местното помашко население, а особено за децата.

За първи пътъ тукъ се назначава учителката Милица Минчева, родомъ отъ ст. София която е основателката на училището въ ст. Кочанъ. Първото дохождане, помаците фанатици, както и другите съседни помашки села, отказаха да дадътъ нужното съсействие на учителката и не искаха да изпращат децата си на училище,
работата отива до тамъ, че става нужда да се намеси властта. Сплашени отъ властта поради страха от глоби помаците се примиряват съ положението.

Тогасъ учителката записва по възрастните и по податливи за обучение деца и започва да ги обучава. Това става през учебната 1925-1926 год. Събират се деца напраядтъ се чинове на селска сметка, конфискува се една стая от джамията и се започва работа.

Така накратко изложено е станало основаването на народното първоначално училище въ с. Кочанъ. По отношение на езика не са се срещнали никакви трудности понеже населението си говори чисто български.

Единствената почти неотразима пречка при воденето на обучението е била тази, че родителите помаци не са позволявали на децата да учатъ български. Тукъ учителката е имало да се бави съ късогледия фанатизъм на помаците, който спира и утива всяка информация за работа въ детето.

Нещо за учителите през 1926-1927 учебна година

На следната година понеже селото е голямо и е имало достатъчно деца, персонала отъ една учителска сила веднага се увеличава на четери учителски сили. През тази учебна година са били учители при Кочанското народно първоначално училище следните лица: Тодоръ Крачановъ, родомъ Разлошко, Иванъ Христовъ родомъ Кюстендилъ, Юрдана Арабаджиева също от Кюстендилъ и Анани Облъчки. Децата се разпределят между тези учители и вероятно през тази учебна година е имало едно второ и три първи отделения. Нищо особено за издигане на училището презъ тази година не е могло да се направи, поради липса на суми. Деиствително имало е гласуванъ училищенъ бюджетъ но по липса на редовно училищно настоятелство не е моглъ да се изразходва….

1928-1929 год.

През учебната 1928/1929 учебна година персонала се състои от 4 (четири)
учителски сили. През тази учебна година се назначиха следните учители:

1. Гаврилъ Ботевъ – от град Казанлъкъ, роденъ 11.11.1906 г. Свършилъ педагогическото училище в гр. Казанлъкъ – редовенъ учителъ. Учителствувалъ три години въ Петричкия окръг.
2. Вяра Г. Ботева – отъ гр. Кюстендилъ родена на 17.09.1907 г. Свършила реалната гимназия въ гр. Кюстендилъ – волнонаемна учителка. Учителствувала една година в Петричкия окръг.
3. Тодор Д. Желевъ – отъ гр. Кюстендилъ роденъ 17.08.1900 г. Свършилъ реалната гимназия, волнонаеменъ учителъ. Учителствува петъ години: една в Кюстендилския и четери в Софийкия окръзи.
4. Милана В. Окелева – родена …. 1894 г. В гр. Разградъ. Свършила реалния отделъ при II девическа гимназия въ гр. София, волнонаемна учителака. Учителствувала две години въ Софийския окръг.

Всички учители заемат местата си на 15.09.1928 г. Учебните занятия се почнаха на 1 октомври. Причината на това, че училищните помещения не бяха ремонтирани. Едно отъ помещенията беше заето отъ бенсанци. Първата грижа на учителите бе да се ремонтират училищните помещения. Поради липса на пари и спънки от страна на местното население ремонта почна едва кам края на септемврий. Най-напред се ремонтиратъ стаите, които се намират въ ………… и срещу нея. Учебната стая която се намираха бенсанирите е освободен по късно след намесата на политическите власти. Събирането на децата вървеше доста мудно. Причината е саботажа на местното население, което е почти чисто помашко. За събирането на децата се прибегна дори към глобите. През годината се представеха на два на глоба – на обща сума около десет хиляди лева. По този начин можеха да се събератъ почти всичките деца.

1952-1953 год.

През учебната година училището оставя старата сграда и се премести в новата учебна сграда, построена от народната ни власт. Беше закупен нов инвентар от шкафове и маси. Учителския персонал бе пременен на два пъти, поради отивана на учители въ войската за да отбият военната си служба. Учителите, който останаха до края на годината бяха:

Тодор Н. Шомов, който предаваше в прогимназията
Георги К. Мавродиев – редовен начален, преподаващ в прогимназията.
Катерина Д. Гичева – преподаваща в прогимназията, редовно начална
Василка – дружинна ръководителка.

Всички от село Сатовча. Местни учители бяха: Джавад Хюсни Имамов – преподавател в началното училище, който бил първият местен учител. През 1954 г. е приет студент по история в Софийския университет. Става доцент по философия и е преподавал в селскостопанския институт (ВСИ) в Пловдив.

1955

През януари 1955 г. беше открито и ученическо общежитие за прехождащите деца от граничните села Жижево и Фъргово, към училището. Общежитието се уреди много добре с инвентар, одеала, чаршафи, столове, столва и пр. През 1954-1955 г. за директор е назначен Тодор Костадинов Мавродиев от с. Сатовча.

През същата година се създаде за първи път в училището работилница с всички видове инструменти за обработка на дърво. Работилницата бе плод и се обзаведе благодарение на устрема и сътрудничеството на учителя Попов и директора Мавродиев.

Учебно-опитно поле не можеше да се организира, въпреки желанието на учителския колектив. Земята в двора бе посята с тютюнев расад.

1959-1960 год.

В живота на училището учебната 1959-1960 г. бе преломна. Започнахме осъществяването на закона за по нататъшното развитие на народното образование гласуван на 04.08.1959 г. от народното събрание. Училището трябваше в изпълнение на закона да се свърже по тясно с живота.

Училището бе посетено на 18.08 от старши инспекторът на МПК Асен Спасов – завеждащ сектора за пансионите в българо-мохамеданските селища.

На заседанието съвмесно ИК на общинския съвет с. Сатовча на директора на училището Тодор Мавродиев бе възложена задачата за създаване в изпълнение на закона – районна прогимназия и пансион на пълна държавна издръжка в с. Кочан. Освен до сега обучаващите се и прехождащи ученици от село Жижево бе поставена задачата да сепреберат на пансион в с. Кочан ученици от 5,6,7 клас от с. Црънча.

За дружинен ръководител от 11.09.1959 г. постъпва Ибрим Даилов – редовен начален учител и пионерски ръководител от с. Кочан.

1960-1961 год.

През тази учебна година за пръв път в учебната история на с. Кочан и в околните села в училището ни постъпи за детска учителка полудневната детска градина учителка българка-мохамеданка – наша бивша ученичка Фатма Ибраимова Чанталиева, която завърши педагогическото училище в гр. Пловдив с квалификация на редовна начална учителка. Този факт бе много радостен и стимулиращ за ученичките, защото видяха как от тяхната среда израстна по пътя на учението и учителка – българка мохамеданка.

1963-1964 год.

Новата 1963-1964 г. учебна година започна с ново ръководство на училището. За директор на училището бе назначен Ибрим Ибримов Молаасанов – редовен прогимназионен учител, роден 1934 г. в с. Кочан, за зам. директор бе назначен Кръстю Кръстев Стоев. Общо в училището през учебната година работиха 31 учители, като местни учители са Рифат Чаушев, Агуш Ходжов, Фатма Даилова, Ибраим Кастаманов, Юсеин Поюков, Ибраим Атипов. За пръв път в историята на училището бяха прибрани 491 ученика, в това число 115 в пансиона от селата Ваклиново, Црънча, Бръщен и Жижево.

1965-1966 год.

На 31.12.1965 г. бе извършена промяна в ръководството на училището. Ибрим Молаасанов бе изтеглен на партийина работа, а за директор бе назначен Кирил Лазаров Узунов – специалист по география, роден на 15.07.1936 г. с. Долен, Благоевградско.

За пръв път в двора на училището бе пусната чешма. Наличието на обилна вода помогна за подобряване на хигиената.

На 30.04.1972 г. по решение на бюрото на ОК на БКП директорът на училището Кирил Узунов бе изтеглен в Благоевград на работа завеждащ сектор „образование” в окръжния комитет.
За директор бе назначен другаря Искрен Кастаманов.

1973-1974 год.

Тази учебна година е забележителна за училището, за хората от селото, за по-нататъшното развитие на образователното дело в Кочанска община.

Отдавнашна мечта е за младежите и девойките от общината след завършване на 8-ми клас да продължат образованието си в по-горна степен училища. Но по редица причини ощастливени биваха малцина – и то главно момчетата. Малко от девойките получаваха благословията на родителите си да излезнат извън селото, да продължат образованието си в градовете на окръга и страната. А желаещите да учат са много.

В края на месец август 1973 г. се получи устно разрешение на ОНС – Благоевград да се направи съобщение в селата от района да се запишат, който желаят за 9-ти клас. За по-малко от седмица в училището се записаха 117 кандидата, повечето от които бяха момичета.

Учебната година започна с три паралелки девети клас: Училището от основно се превърна в средно политехническо училище.

С решение на отдел „Народна просвета” гр. Благоевград пансиона в училището беше отделен като самостоятелна административна единица. За директор е назначен др. Албен Емилов Гулев (Агуш Еминов Ходжов) – досегашен преподавател по химия и биология.