Пиринските алпинисти покоряват върхове в най-големите планини

През 2020 г. почина един от най-изявените алпинисти от Пиринския край проф. Димитър Бърдарев – преподавател в катедра “Туризъм, алпинизъм и ориентиране” в Националната спортна академия.

Пиринският край малко изостава от общото развитие на алпинизма в страната, което започва с основаването на Българския планински клуб през 1929 г. в София.

Като начало на алпинизма в Пиринско може да се приеме проведен курс през 1950 г. в село Брежани, разположено в северозападната част на северен Пирин. След края на курса, който е ръководен от известния планинар Владимир Лободин, в селото се изгражда и алпийска секция.

Примерът на брежанци е последван през 1957 г. с изграждане на алпийски секции в Банско, Разлог, Благоевград, Сандански, Гоце Делчев, които добиват организационно форма и на клубове. В окръжния център Благоевград се създава окръжна секция по алпинизъм и се започват прояви от регионално, национално и световно ниво.

В началния етап на алпинисткото движение в Пиринския край повечето прояви са покоряване на стени и ръбове при зимни и летни условия из върховете на Пирин.

Пирински алпинисти поглеждат и през граница. През 1968 г. са покорени върховете с имена светини за страната ни – Шипка (6254 м) и България (5666 м) в Памир. В експедицията са Димитър Бърдарев и Димитър Джупаров от алпийския клуб „Вихрен“ в Банско. През 1968 г. пък Иван Илков от клуб „Скаптопара“ в Благоевград стъпва на връх Елбрус (5642 м) в Кавказ.

През 1971 г. в Пиринския край е отбелязана първата самостоятелна алпийска експедиция, чиито участници минават по маршрута „Ламавкин“ и изкачват връх Грос Глокнер (3798 м) в австрийските Алпи, а по маршрута пък „Ковинарска смер“ изкачват връх Триглав в словенската част на южните Алпи. В този тур участват над 10 пирински алпинисти.

През 1983 г. Димитър Бърдарев и Никола Троев пък са на връх Комунизъм (7495 м) в Памир, а в следващата 1984 г. на връх Корженевски (7105 м) са Иван Думанов от Банско и Емил Божинов от Гоце Делчев с група от планинската спасителна служба. В същата година в самостоятелна експедиция алпинисти от клуб „Еделвайс“ в гр. Сандански са по върховете Елбрус и Щуровски.

Пирински алпинисти започват атакуване и на много върхове из високите Татри, в саксонска Швейцария, поглеждат и към Хималаите и други мечтани планини за всеки алпинист по света. Редовно започват да се осъществяват и зимни, и летни изкачвания на стени и ръбове из Пирин.

Трудно е да се прави изреждане на успехите, които са постигнали пиринските алпинисти у нас и по света. Много са отличията и купите, които сега са ценен архив на клубовете.

Но не отличията са най-същественото. По-важното е, че пиринските алпинисти винаги са вписвали имената си при изграждането с доброволен труд на хижи и заслони и обезопасителни съоръжения по скални ръбове.

Борис Сандански