Биометрични системи за контрол на достъпа – функции и предимства

Днес на все повече места можем да открием интегрирани системи за контрол на достъпа, като не малка част от тях работят с биометрични данни. Биометричните системи са усъвършенствани решения за сигурност, които използват уникални физически или поведенчески черти на индивида, за да предоставят или откажат достъп до конкретни области, данни или системи. Те са обект на изследване в настоящия материал.

С какво биометриката е по-добра?

За разлика от традиционните методи за контрол на достъпа като пароли, смарт карти или ключове, които могат да бъдат изгубени, откраднати или споделени, биометричният контрол разчита на характеристики, които са трудни за възпроизвеждане, а това ги прави много сигурни и надеждни.

Основната цел на биометричната система е да подобри сигурността чрез точно идентифициране и удостоверяване на оторизирани лица въз основа на техните биологични или поведенчески характеристики. Тези системи се използват в различни индустрии, включително държавни институции, корпорации, здравни заведения, образователни институции и др.

Най-често срещаните видове биометрични характеристики, използвани за контрол на достъпа, включват:

• Разпознаване на пръстови отпечатъци: Това е един от най-старите и широко разпространени биометрични методи.Той включва улавяне и анализиране на уникалните модели на ръбове и бразди на върха на пръста на човека;
• Ирисово разпознаване: Шарките на ириса, които са цветната част на окото, имат много сложна и отличителна структура.Технологията за разпознаване на ириса улавя този модел за целите на идентификацията;
• Лицево разпознаване : Този метод анализира черти на лицето, например разстоянието между очите, носа и устата, както и формата на лицевите контури;
• Гласово разпознаване: Гласовата биометрия удостоверява потребителите въз основа на техните уникални гласови характеристики, включително височина, тембър на гласа и други гласови характеристики;
• Разпознаване на ретината: Подобно на разпознаването на ириса, разпознаването на ретината изследва модела на кръвоносните съдове в задната част на окото, за да идентифицира индивидите;
• Разпознаване на отпечатъците на дланта: Този метод улавя и анализира уникалните релефи, присъстващи върху дланта, включително линии, ръбове и гънки.

Биометричните системи за контрол на достъпа се състоят от множество компоненти, като един от най-важните е биометричният сензор. Сензорът е отговорен за улавянето на биометричната характеристика, като това може да бъде скенер за пръстови отпечатъци или камера за лицево разпознаване.

Как работи биометричната система за контрол на достъпа?

Работата на системата включва няколко стъпки, като първата от тях е извличане на био-данни и създаване на шаблон. Системата обработва заснетите биометрични данни и ги преобразува в уникален цифров шаблон, представящ биометричните черти на оторизирания индивид. Цифровите шаблони се съхраняват в защитена база данни за сравнение по време на удостоверяване.

Когато дадено лице поиска достъп, системата съпоставя новоуловените биометрични данни с шаблоните в базата данни, използвайки сложни алгоритми. Въз основа на резултата от сравнението системата предоставя или отказва достъп на лицето.

Предимства на биометричните системи за контрол на достъп

Предимствата на биометричните СКД включват на първо място подобрена сигурност. Биометричните характеристики са трудни за дублиране, което прави невъзможно неупълномощени лица да получат достъп.

Удобството е друг плюс на една такава система. Потребителите не трябва да носят физически средства за идентификация или да помнят пароли, което рационализира процеса на удостоверяване.

Биометричните устройства, предлагани от фирма Ironfence,  могат да поддържат подробен дневник на опитите за достъп, осигурявайки цялостна одитна пътека. Въпросната компания е надежден доставчик на такива системи, който може да поеме всички операции по интегриране, програмиране и поддръжка на системата през експлоатационния период.