Парк Свети Врач – Сандански! Само тук може да видите това….

RemasterDirector_V0

„Свети Врач” е градски парк в Сандански. Единственият с пясъчни алеи и един от най-големите по площ паркове в България, простира се на 344 декара площ на двата бряга на река Санданска Бистрица. Развитието на градски парк „Свети Врач” е пряко свързано с превръщането на  Свети Врач в град Сандански през 1929 г.

През Балканската война 1912 г. селището Свети Врач се освобождава от турско робство. То попада в района на Седма рилска дивизия, командвана от Генерал Тодоров. Войската на генерала се установява в с. Левуново, а самият той моли местната управа да построи близо до селото казарма за своите войници. Тогавашните управници отхвърлят молбата му и той построява казармите в Петрич, но главния му щаб остава в района на Свети Врач и отново моли да настани и военен подучастък от 30-40 войници за охраната му, но този път предлага като място за неговото изграждане „оттатък реката , в  пущинака”. След като получава разрешение той бързо построява дървените постройки за войниците и щаба и така се установява в Свети Врач. След това отново се изправя пред селската управа и изтъква, че в закона пише, че там където има военен подучастък с оглед сигурността земята се одържавява. Така генерал Тодоров блокира земята и започва изграждането на парка.

Първите посадени фиданки са от бял и черен бор от войниците и командира на Втора армия генерал Георги Тодоров през 1916 г. за справяне с проблема с комарите около река Санданска Бистрица, през 1919 г. са доставени от Италия 18 фиданки от кедър и софора. От тук започва  бурното развитие  на парка. През 1981 г. градският парк получава името „Свети Врач”. От 1991 г. е паметник на градинско – парковото изкуство. През 2005 г. на входа на парка е изграден паметник на ген. Георги Тодоров. Последното обновление на парка е извършено през 2013 г.

Както казахме парка е 344 декара. В него са засадени и над 160 растителни вида вида, между които вековни чинари, обявени за природни забележителности. Срещат се растителни видове от Далчения изток – еукомия, софора, лагерстремия, сакура, криптомерия, магнолия, гинко: от Америка – гимнокладус, ликвидамбар, секвоя, декоративни кленове:  от Средиземноморието – кипарис, кедър, нар, зокум, корков дъб, лавровишня, латексово дърво, албиция, пиния, лаврово дърво, смокиня. Около водните площи и скалните кътове са засадени вечнозелени храсти.

В парка са изградени изкуствено езеро, в което се срещат патици и лебеди, множество детски кътове, водно колело с диаметър 3,40 м , множество чешми и фонтани. Фонтанът „Момче с рибка” е изграден през 1940 г. през 1956 г. е открит плувен комплекс. Над река Санданска Бистрица са построени два въжени моста, които през нощта са осветени, първият от тях е изграден през 1959 г. През  1961 г. е направен „Пиринеума”- макет на Пирин.

RemasterDirector_V0

На територията на парка се намира стадион „Спартак”, на който играе футболен клуб „Вихрен”, а през 1974 г. е построен летен театър, на който се провеждат концерти и фестивали – „Пирин фолк” и „Младостта на Балканите”.

Днес парк „Свети Врач” е любимо място за отдих, спорт, туризъм и развлечение. В него се отглеждат изключително редки и ценни растителни видове, а поддържането му изцяло се финансира от община Сандански.

Отзив от посетител:

-Парк Свети Врач не може да бъде посетен само веднъж. Щом стъпите там, непременно ще поискате да отидете пак. За нас това е един от най-хубавите паркове на България. Красив, зелен и спокоен, с асфалтирани, но и с пясъчни алеи, с безброй закътани пейчици и доста забавления за малки и големи.

Парк Свети Врач – град Сандански

Сред безплатните развлечения са: макет на Пирин, въжени мостове над реката, зоокът с пауни, водни птици при езерото, воденично колело, детски площадки и фитнес, изкуствена пещера, къщата на Баба Яга.. А ако продължите по една от двете заобикалящи парка улици, ще стигнете до зоокът Сандански, който също е безплатен.

Платени са басейните, водните колелета, влакчето, виенското колело и детският лунапарк.

Парк Свети Врач граничи от една страна с ларгото на град Сандански. Тоест, ако нощувате в центъра, сте на пешеходно разстояние от него. Имайте предвид, че в Сандански има платено паркиране по централните улици, включително в събота.

В горната страна на парка е застроено основно с хотели. Ако сте в тази част, пак сте на пешеходно разстояние до парка, но не и до центъра. Паркирането там е свободно.

С кола може да се стигне до някоя от двете улици, които го заобикалят – улица Полковник Дрангов или улица Околовръстно шосе. Улица Околовръстно шосе е по – удобна, има повече места за паркиране, по-широка е. Градът ни напомни на Велико Търново по стръмнините, които тръгват от центъра му, който се пада най-ниско. Част от уличките са тесни и криволичат.

В парк „Свети Врач” има над 160 растителни  вида. Препоръчваме го за разходка през пролетта и есента. Лятото е твърде горещо, а зимата е топла, ала все- пак е зима.

Условното начало на парка е след моста при Интерхотел Сандански. Там се намира чешма с гореща минерална вода – 76 градуса е, така че внимавайте. Попитахме и за други места с течаща минерална вода в града и ни казаха, че нямат практика да ползват тази вода за пиене. Ако искате да си налеете – само това е мястото.

Разходете се от двете страни на реката, за да не пропуснете някое местенце. От главната алея тръгва влакчето. То спира, ако махнете на водача и има свободни места. Обикаля парка от единия край до другия и ще ви върне отново при началната спирка, ако не поискате да слезете другаде.

В двата края на парка има обществени басейни- Спортен интернат Сандански и градският басейн в горната част. Градският басейн отваря през юни.

С децата не само ще си почивате, но може и да научите нещо- например при макета на Пирин планина, при огромния мраморен къс на главната алея до Спортния интернат, при воденичното колело, в зоокътовете.

Твърди се, че виенското колело на град Сандански е най- голямото в България. Наистина изглежда внушително. Много се зарадвахме, че работеше при последното ни пътуване до парка. Не открихме ясна информация за работното време. Обиколките са бавни и приятни- за около 4 минути се прави един пълен оборот. Качването става чрез забавяне на движението, тоест не се чака за начало на нова сесия. Така обаче не става много ясно колко време е престоя за него. Свалиха ни на 20-тата минута,  а по спомени като че ли ни бяха казали 30. Питайте, преди да  се качите:) Кабинките са за четирима души. Прозорците им са сини, затова снимките и видеата имат такъв цвят. Возенето е приятно и го препоръчваме, не влияе на по-чувствителните стомаси.

Препоръчваме и влакчето, дори да обичате да вървите. То пресича парка и ви връща обратно. Тръгва от Спортния интернат близо до центъра.