Само в Топ Преса! Светилище „Градище“ е свято и силно място! Жена става от носилка и започва да ходи!

Градището е праисторическото светилище, разположено в едноименната местност, край село Долно Дряново. То е сред най-древните мегалитни светилища на територията на Югоизточна Европа. Ансамбълът от каменни фигури впечатлява всеки. Различни учени и безброй пешеходни туристи са изписали стотици страници за това необичайно място. Оказва се, необичайни неща се случват и днес, стига човек да отвори сетивата си за магията на това древно и свещено място.

Здравейте. Благодарим, че ни посрещнахте така любезно. Мястото е много красиво, предполагам и доста посещавано. Преди да преминем към интервюто моля първо да се представите пред нашите читатели?

-Здравейте. Казвам се Исмаил Балиев и съм аниматор в Светилище „Градище” вече три години. Преди това бях охрана. Имам познания още от откриването на самото светилище през 2013 година. В края на 80-десетте години полски учен Доморатски  го открива и десет години по- късно професор Тодор Бояджиев го преоткрива, случайно минава по пътя, отбива се тук и се натъква на Светилището. През 2008 г. правят разкопките, за да може да се датира на колко години е Светилището. При разкопките се откриват разни артефакти, дарове и доцент Лещаков го датира, че е на близо седем хиляди години. Светилището има много мегалитни образи, човешки глави, животински фигури…Има и много провиралки, тук са се извършвали обреди за лечение. Най- вече това е било целта на цялото Светилище.

Какъв е този обед с провиралките и прави ли се още?

-Имаше една жена в нашето село, която го правеше истински, когато трябва и когато й се даде, че може да се случат нещата.

Какво ще рече „когато й се даде“?

-Не го правеше всеки ден и всеки час. Просто й се даваше кой ден и в кой час да се извърши самия ритуал, за да се случат нещата. Правеше го в сряда и събота, това са най- силните дни.

А къде е жената сега?

-Жената беше здрава на 92-93 години. В един момент легна на легло и с времето почина.

И няма друга, на която да е предала познанията и уменията си?

-Има, предаде на друга жена познанията си, но тя още не се занимава така масово с тези неща, защото там си има процедури в цялата тази работа. Аз съм свидетел на доста неща, които са се случвали.

Бихте ли разказали Вие на какво сте свидел?

-Свидетел съм на жена, която я карат  на носилка, само че на Прав камък, не тук, защото така й е дадено на самата жена къде трябва да мине. И всъщност това го направи жената, на която й беше предадено от бабата, която почина. Първо й се дава дали болния е за лекар, дали е за поп, за ходжа дали за нея, дали е за камък. В много от случаите не е за камък. Има случаи, когато е за шипка, през шипка да премине. Когато е за нея, тогава прави процедурите. Тази жена я видях с количка, с носилка докараха я тук, мина през камъка и тя излезна и започна да ходи. Незнам от там нататък дали се е оправила, но аз видях жената, че тръгна да ходи и искаше да седне на един камък там отгоре. Казва „Тук се чувствам най-добре“. Всичко й олекна. Тези хора бяха някъде от морето. Загубих връзка, за да питам как е жената след това, но видях че жената се изправи от носилката и започна да ходи.

А каква е причината жената, на която й е предадено, да не идва тук и да помага на хора в нужда?

-Причината е, че ние не позволяваме. Може на Прав камък да се отиде, може и тук. Да отбележа, че тук тя никога не прави ритуали с дрехи, както например правят в Крибул. Понякога използва червен конец, когато й се даде, че трябва болния да мине през шипка, говорим за храст-трън.  Тогава червения конец се поставя на самата шипка така, че да се образува арка.

Как е положението сега, имате ли много посетители?

-За съжаление тази година не много. Дали хората са навън, дали кризата ни удари…Не е като други години. Има, но не е, както беше. Минали години в събота и неделя имаше доста хора. Тази година специално ми прави впечатление, че в събота и неделя е като в делничните дни. Има съботи и недели, когато никой няма, а има например вторник, сряда, пълно е с организирани групи. Обаждат ми се, че ще ни посетят и така.

А откъде са предимно хората, които по-често посещават Светилището?

-От цяла България. От всякъде идват хора.

Плаща ли се, за да се разходи човек?

-Входа е 1 лв., символичен е. Така е преценил кмета, защото е хубаво е да има посещаемост. Аз нямам работно време, за мен няма, че е 5 часа. Като видя, че хора от Варна са дошли, от Бургас и е пет часа да е не мога да кажа: „ Аз затварям”. Пускам ги, изчаквам ги да си излезнат… Не мога да си отида, не се чувствам спокоен като знам, че има хора по скалите или най-малко деца са там. Горе-долу развиха се нещата с „Градище”. Първата година, когато дойдах то нямаше никой тук. Започнахме по фейсбук групи да ракламираме и така се случиха нещата.

Предполагам, че най-много снимки правят на камъка с вид на човешка глава.

-Най-много това снимат, но снимки може да се направят навсякъде, защото всичко е интересно.

Вие знаете ли защо камъка е с вид на човек?

-Учените казват, че е пазител на светилището. След като професор Бояджиев почина, от там нататък всички учени си  казват някакви истории. Имам случай, няма да спомена името на професора, да няма засегнати. Казвам: Светилище „Градище“ е 500 декара. Вие показвате 3 ара на студентите. Това надолу вие сигурно не го и знаете“. Пита ме: „Какво има надолу”. И аз му обяснявам – има стъпка, има слънчев часовник… Пита ме къде се намират. А до преди това говори на студентите, че той го е открил. Става ми много ядно така да говорят неща, които не са верни. Като тръгнете по пътеката, то за всяко нещо си има история, малка или голяма винаги има какво да се каже. Има си място за всичко, място, където се е извършвало жертвоприношение, място, където са се извършвали ритуалите и място вече така да кажем на извънземните. Всичко е подредено, просто трябват разкопки, за да излезе историята.

Има намеса на извънземни?

-Има намеса, разбира се. Аз си мисля, че цялото Светилище е градено от атлантите.

Атлантите, нация, която е изчезнала?

-Да, която е изчезнала.

А какво разказвате на посетителите?

-Тази история, която аз разказвам е това, което усещам в самото Светилище. Като тръгнеш по-цялото Светилище то се усеща къде, какво се е случвало, когато вече сте свързани с тези неща.

Вие чувствате магията на това място?

-Чувствам, разбира се. Чувствам негативната енергия там, където не е хубаво.

Може би са правили жертвоприношения?

-Да, има място, където са извършвали жертвопринушение. Имаме една стъклена пирамида намира се под нея самия олтар, плочата на повърхността. Тя от самия въздух започна да се руши, затова има само снимка на олтара. Беше решено да го оставят там, за да го консервират на място поръчаха бронирано стъкло.

Какво е за Вас това място? Вие сте от този край нали?

-Това място за мен е много свято. То просто се усеща, че някой съществува вътре, разбирате ли, то се усеща. Имам случай, когато разкарвам туристи и  някой ми говори какво да кажа, не винаги казвам едно и също на туристите, някой ми казва дали  те заслужават това да научат. Наистина има сила и ми прави впечатление, че след като стане три часа след обяд и аз нямам желание да влизам в Светилището. Дори и да дойдат туристи и да искам да ги разходя, тръгваме като без мерак все едно някой ни казва да ги оставим на спокоиствие, разбирате ли? Тук са се допускали хора, който са извършвали ритуалите, говорим за траките. Тук са се допускали само такива, които са усвоили способността да използват енергията, не е било свободно всеки да може да влиза. Влизат само тези, който умеят да вършат тези неща, жреци  да кажем. И сега вече като се натоварва това цялото място и  те имат определено време да кажам до три часа. Поне аз така го чувствам, до три часа и вече никои няма желание да влиза и така.

А с Вас нещо необичайно случвало ли Ви се е откакто работите тук?

-Всъщност съм виждал нещо като съновидение. Когато няма туристи, аз слизам по пътеката зачиствам си и тук на беседката, от която се вижда главата, бях седнал малко на слънце и съм позадрямал. Дали защото бях уморен, не знам, но по едно време виждам едни с черни качулки идват при мен и се връщат, идват и се връщат. Лица не видях. Опитвах се да видя поне образа, тамън да забележа и той се обърне тръгне, другите идват… Хора високи с черни качулки.

И когато се събудихте какво стана?

-Нищо, това беше части от секундата. И оттам нататък винаги имам желание да слизам надолу, да излезе някой, искам да видя образ.

Сещам се за друг случай. Развеждах една жена и един мъж, оказа се, че тя също усещаше нещата. Водех ги и тя започна да говори. И аз я питам „ На мен ли говориш нещо?“. Отговаря ми „Не, до мен застанаха и ме питат какъв е този, които говори“. Питам я: „Кой застана до теб“, ами те са, казва, два вида -дните са с бели престилки, другите са с черни. Аз съм видял черните, а тя е видяла белите. Значи белите са пазителите. Тя ми го казва. Белите са пазители, а черните са работници. И пазителите е питат „Какъв е този, който караш със теб“.

Има много случаи, при който хората спират до тук и по-надолу не могат да слезнат. Някой ги връща. Например, една жена каза: „На мен не ми дават“. Питам „Кой не ти дава?. Дракона, казва, отпред не ми дава”.

И това се случва посред бял ден?

-Да, ето и колегата може да ви потвърди.

-Здравейте, аз съм Фикри Маджир. Искате случай ли да ви разкажа? Слизаме там отдолу. Жена, която е работела в Дубай и води три- четири жени, всъщност тя бе преводачката в случая. Седна до един храст и вика: „Аз не мога да мръдна от тук повече“. „Защо, бе жена, нещо да не те обидих“. „Не, не – вика- отивайте вие“. Викам, а кой ще превежда. Не, вика, оттук не мога да мръдна“. И така, върна се. Какво не я пускаше не знам.

-Друг случай. Стоим си с колегата тук и виждаме насам идват мъж и жена. Жената се движи около 5-6 м. след съпруга си. И при наближаването им чуваме, че нещо се карат по между си. Платиха билетчетата, слезнаха надолу. Единия напред, другия назад. Но на излизане неочаквано и двамата прегърнати. Това какво означава? Негативната енергия е премахната. Ето това е случай, който ми се случва пред очите.

Място, където съпрузите се помиряват. Място със положителна енергия.

-Да, да и на двамата е въздействала положително енергията, която се излъчва тук.

Друг случай. Водя група, една жена започна да плаче. Качихме се отгоре на беседката и спря да плаче. Вика: „Сега не ми се плаче”.

А преди това не обясни, защо се е разпакала?

-Не.

Значи хората са различни. Има такива, който умеят да усещат енергията на това място?

-Да, точно така. Не всички я усещат. Когато човек има проблем в него и стигне до енергийно място, където помага, нали казваме, че енергията помага, като стигне на това място някои ги кара на плач, на други им протича носа, други започват да викат безсмислени неща. Това всичко всъщност показва, че излиза лошата енергия.

Друг случай. Идват от Америка мъж и жена. По точно жена от нашите села, емигрирала семейно. Искат да посетят Светилището и тръгваме оттук. И жената ей там  се спира и казва: „ Отивайте вие, аз не мога да дойда, краката много ме болят”. Казвам : „Добре, ако трябва ще ти помогнем, но аз искам да те заведа на едно място, да пробвам“… Все едно някой ми каза, че ще й помогне на тази жена. Разбирате ли, то не винаги се случва, то трябва да се подскаже от някъде. Имам чувстото, че някой ми каза, че мога да помогна на жената. Тя се съгласи, малко със зор, но се съгласи и тръгнахме от тук надолу. Стигнахме на мястото и аз й казах: „Седни на това място малко да си отпочинеш“ Ние с мъжа ти ще се качим на беседката и ще изпушим по една цигара. И аз знам колко време се стои там, то повече от една цигара време не може да се стой, защото енергията те презарежда и започва да те гони мястото. Поседя жената, стана и тръгна. Едвам я стигнахме. Казва: „Аз оздравях”. Казвам: „Не е възможно“. „ Не – вика- оздравях, краката не ме болят”. И отидоха на почивка за двадесетина дни някъде. И ми вика: „Аз след 20 дни отново ще дойда“. И наистина след това отново дойде, отиде на мястото, излезе и каза: „Аз вече съм здрава”. Отиде си и след обяд цялото нейно село идва тук.  Цялото село дойде да се лекува тук! Викам: „ Така не става“. Внук докарал дядо си, кой незнам си какво… Върнах ги. Така не стават тези неща, щом не се дава, няма как.

Какво трябва да знаят хората, които идват тук? С каква нагласа да дойдат, какво трябва да знаят за това място? Има ли не позволени неща?

-То никой не знае кое е позволено, и кое не е. Самото място определя явно, като тръгнеш по-пътеката нещо определя дали си за тази пътека, дали си за тези камъни, да виждаш или не. Хората идват да посетят Светилището, част от тях да им мине времето. Като вкарам група усещам, че 50% от тях ме слушат какво говоря, а останалите  50% чакат да излезнам и да отидат да пият бира някъде. Но тези, които ме разбират, им става интересно и оттам вече нещата се получават. Препоръчват мястото, казват на техни приятели… Градище, Светилището, е свято и силно място.