Апел на Вестник ГРАДЪТ: Да се обединим и да достроим храма „Рождество Христово“ в Гоце Делчев!

Една жива възрожденска традиция съпричастност към строителството на Божи храм

Юлия Баймакова

Черквата в новия квартал – така вече 15 години гоцеделчевци говорят за новостроящия се православен храм „Рождество Христово“ в източната част на града. Идеята за храма е на хората от квартала. Заради зачестилите преди години нещастни случаи с млади хора те решили, че е необходимо да бъде изграден параклис или малка черква. Това показвали и сънищата на някои от живеещите в квартала. Идеята била приета присърце и от тогавашния владика, дядо Натанаил, и на 30 септември 1999 година била направена първата копка.
Божи храм се строи за години, години напред. Затова постепенно се наложила идеята той да е голям, на два етажа, така че в него един ден да се открие неделно училище. В архитектурно отношение трябвало да се съхрани древната традиция при изграждането на православни храмове. И сега, макар строежът още да не е завършен, личи красотата на раздвижения стил. Очертават се местата за четирите купола и за този в средата, по-голям от останалите, чиято височина ще бъде 18 метра. Архитектурният план на храма е дело на арх. Стела Дулева.
Тези дни строителните работници с технически ръководител Янко Даскалов правят кофража на покривната плоча, т. е., сградата е вече почти изградена.
Но изминатият път дотук е дълъг и труден, като се започне от осигуряването на терена и се мине през текучеството на строителни работници, недостига на материали и средства.
По този повод отец Стефан, който пряко наблюдава хода на строителството, споделя, че основният проблем се е състоял в липсата на опит и затова трябва да се проявява разбиране. В края на нашия разговор той казва: „Когато се вложат много труд и усилия, съграденото става еталон.“ Проблемите и тревогите, свързани с градежа на храма, са станали част от живота и на една жена, възрастната вече Атлаза Щерева, отдала времето и силите си на това боголюбиво дело.
Атлаза и вече покойната Мария Бутракова първи прегърнали идеята за новата черква. Помагали и с труд, и със свои средства. Съкварталците им също се отзовавали – разчиствали терена, нареждали материали. Все повече ставали хората, които дарявали пари и предмети – килими, пътеки, маси, покривки – кой каквото има и колкото има. Много майстори изпълнявали поръчки за черквата безплатно. Така били направени пейките в двора, дограмата на долния етаж, електрическата инсталация, ВиК инсталацията. Без заплащане била осигурена част от варта, с отстъпки – желязото, дървеният материал, токът. Част от керемидите също са обещани като дарение. Вече е дарена и камбана. Християните проявяват своята съпричастност към делото и показват, че възрожденската традиция в това отношение е жива.
Макар сградата все още да не е завършена, първият етаж вече е стегнат и служи за черква. В неделен ден и на празник тя се посещава от доста хора. А на втория ден на Коледа всяка година тук се прави курбан за здраве.
За черквата съвсем безвъзмездно се грижат Атлаза Щерева и Невена Михова. Те поддържат чистотата в нея, цветните алеи на двора, а когато е необходимо, и на майсторите са в услуга. Сега, когато наближава Коледа, правят кутии за дарения, защото средствата, отпускани от различни институции, не са достатъчни. Ще поставят кутиите в големите магазини, там, където е оживено. Нека хората отделят колкото могат от средствата си, за да се завърши храмът. Нали той ще бъде техният общ дом?!

Въпросът, който вълнува всички, е кога ще бъде окончателно завършен храмът „Рождество Христово“. На този въпрос дядо Натанаил е отговорил – на черква не се дава срок, важното е да стане хубава.
Вестник „Градът“