Поставиха надпис над входа на църквата в Добринище

декември 2024
П	В	С	Ч	П	С	Н
	1
2	3	4	5	6	7	8
9	10	11	12	13	14	15
16	17	18	19	20	21	22
23	24	25	26	27	28	29
30	31

“Св. Св. Ап. Петър и Павел” е дървен надпис, който ще краси фасадата на добринишката църква.

Времето когато се изгражда храма „Св. Св. апостоли Петър и Павел“ в село Добринище е в диоцеза на Самоковска Епархия начело с тогавашен митрополит Игнатия. През 1926 г. Основно се преустроява храма. На северната и южна фасади се разширяват прозорците. От западната страна предната се изгражда триетажна камбанария, на която се окачват две сладкозвучни камбани. По сградата на билото на покрива се избива и изгражда осемстенен широк барабан изцяло остъклен. Интериора на сградата е просветен обилно. Барабана и канбанарията завършват с луковици руски тип на храмово строителство увенчани с разкошни цъфтящи железни кръстове. Храмът придобива вид на кораб ориентиран изток запад. В храма се влиза през южната и западната фасади през солидно арковидна рамкирани врати. Над западната врата е поставена възпоменателна плоча, указваща времето на изграждането и преустройството на храма. Докато с външността си църковната сграда не дразни окото на надменния турски господар поробител, то вътрешността е богата и още с влизането създава молитвено настроение в християнина, че това е място, където пребивава Светия Дух и внушава смирение пред величието на Бог. Вътрешноста е разделена напречно и надлъжно на 3 части, напречно по пронаос-запад; Средна наос и източна олтар, отделена от наоса чрез иконостасна преграда. Пронаоса (притвор) е предназначен като женско отделени или отделение, в което стоят някои християни, на които е наложено епитимия, изпитание. От пронаоса с едно стъпало по ниско се влиза в наоса (Корабната част на храма). В про наоса е отделено място за продаване на свещи, изписване имената за споменаване при светата литургия. Вътршността на храма представлява псевдо базилика, централна най -широка и две странични северна и южна разделени с по 4 масивни цилиндрични колони. Средният таван е полуцилиндричен накован на квадратчета-боядисани в синьо с бяло звездичка наподобяващи небесен свод. Таваните на страничните кораби са наковани надлъжно с дъски боядисани в сиво. И са плоски стените на храма, не са изографисани. Единствените стенописи в наоса са на падантивите над колоните. От ляво са двамата евангелисти: Св. Лука и Св. Йоан техните символи, а в дясната срещоположна страна: Св. Евангелист Марк и Св, евангелист Матей също с техните символи. Фигурите на евангелистите са представени седнали много реалистично. Изписани са от ръката на школуван иконописец. Към третата колона в ляво е изграден амвонът. Той представлява фуниевидно разтварящ се цвят, към него води извиваща се дървена стълбичка. На гърба на скултиран гълъб е прикрепена поставка за четене или произнасяне на слово след праз ничната служба. Амвонът е боядисан още при построяването на храма многоцветно. Стилизирани вази вертикално удължени цветя с оригинално запазен свой колорит дело на майстор декоратор. От дясната страна между втората и третата колона е монтиран владишкия трон, който е без художествена стойност. Когато се обърне посетителят на запад остава възхитен от величествения балкон, който изпълва интериора. Оградата на балкона представлява нагънати 7 плакета богато декорирани ромбоидиограничени с дървени ленти. Във всеки ромб е изписана ваза с цветя запазени, така както са били създадени от декоратора. Оградата завършва с решетка изплетена от цепени лескови ленти много умело и красиво монтирани. На изток иконостасната стена отделя олтара от корабната част. Иконостаса не е резбован солидни хоризонтални и вертикални греди изграждат скелето на иконите рамки. Иконите са подредени в три хоризонтални реда. Първият ред са царските икони и три входа, средният вход – богато и красиво ажурно резбовани царски двери. Те са донесени от старата църква на Рилския манастир и подарени от баба Евгения, чиято къща е била в двора на църквата. Фризове с растителни мотиви във вид на грилянди и цъфтящи рози оплетени с акантов лист, отделят реда на царските икони от реда на празничните икони и другия фриз с преплетени лозови пръчки отделя реда на празничните икони от реда на Апостолските икони. Изявени са растителни мотиви акантов лист на царския ред. На царските двери на централно място е иконописно представена сцената на Благовещението. От дясната страна Св. Арх. Гавраил в цял ръст благославя Св. Богородица и съобщава благовестието, че тя ще стане майка на Живия Бог. От двете страни на тазисцена са пророците- цар Давид и цар Соломон. На долния ред пак в цял ръст са представени основоположниците и строители на църквата: Св. Василий Велики, Св. Григорий Богослов и Св. Йоан Златоуст. Под иконите от царския ред са подиконните тъбла, които са самодекорирани с кръгови гирлянди. Иконите от царския първи ред са осем на
брой. От дясна страна задължително иконата на Исус Христос изобразен до поясно благославящ с дясната ръка, в лявата държащ отворено евангелие, на което се чете: Елата при мен всички отрудени и обременени и аз ще Ви успокоя. От лявата страна задължително по църковния канон стои образа на Св. Богородица, която поддържа с лявата си ръка Младенеца, който е вдигнал ръката за благослов. Тя е в поза на одигитрия – пътеводителка, макар че от двете й страни е подписана като милующа. До иконата на Благославещия Христос е до поясно изображение на Св. Йоан Кръстител. Той е последния пророк, който предсказва идването на Христос и да бъдем готови, прави да правим пътеките за неговото посрещане. Следващата икона от царския ред е иконата на Св. Николай, който е представен в архиерейско облъчение като възрастен Светец. В южната страна последната икона от царския ред е на Св. Георги, който също е представен до поясно като млад мъж, а не като конник, което дава основание да се предполага, че иконата е рисувана по образец на Атонската школа. Изобразяването на Св. Георги като конник е по-късна интерпретация от ХІв. След иконата на Св. Богородица според канона на църковното строителство се поставя Храмовата икона. На тази икона е представен Апостолския събор с индивидуално представяне образа на всеки апостол, на преден план са първоапостолите Св. Петър с връзка ключове в дясната ръка и Св. Апостол Павел, държащ в едната ръка свитък. Те двамата държат макет на Христовата църква, тъй като са първите учредители на Епископските църковни общини. Не случайно сам Христос се обръща към Св. Апостол Петър и му казва ”Ти си камък и върху този камък аз ще изградя моята църква”. Следващата икона е на Св. Пророк Илия, който вместо на колесница е представен до поясно с меч в дясната ръка, това също говори за старинния произход на иконата. В най-северната част на царския ред е иконата на Св. Димитър-Солунски, представен също до поясно като млад мъж. Размерите на иконите от царския ред са: 1.05/0.80 см. – темпера върху дърво. Рамките на иконите са красиво декорирани от изкусен майстор декоратор. На двата странични входа към олтара са изобразени: Дякон Стефан в цял ръст на южния вход, а на северния Дякон Филип също в цял ръст. Между първия ред на царските икони и втория на празничните икони е фризът на лозницата с листа и гроздове- символ на това, че Христос е лозницата. Тук вместо лозницата грациозно се вие венец изплетен от цъфтящи цветя. Празничните икони са 24 на брой. Особено впечатление прави това, че иконите не са подредени според празнично то богосложение започващо от първи септевмри.