Светите места в Гърмен! Йордан Кладенец! Димитър Джуров – ТУК видях с очите си чудо!

Лято е. Време да туризъм. Време за пречистване. За всички любители на религиозния туризъм, Топ Преса ви представя едно доста непознато но доказано свято място – Йордан Кладенец. Кладенецът се намира в община Гърмен в близост до порутената черква на селото. Повече за него, можете да разберете от човека открил това доказано място, докоснато от добрата висша сила. Говори Димитър Джуров.

Здравейте благодаря Ви, че приехте да ни запознаете с Вашата инициатива и желанието Ви да възобновите „Йордан кладенец“ и да ни разкажете подробности за него.  Като начало на интервюто,  моля представете се?

-Здравейте. Казвам се Димитър Джуров от село Гърмен,75-ти  набор съм.

Разкажете ни за Йордан кладенец.

-Това е едно много силно място, което аз започнах преди четири години да  възобновявам. В процеса на работа по кладенеца вложих много нерви, много труд. Имаше и малко напрежение, но с течение на времето  всичко потръгна. Сега в момента развитието по ремонта на  кладенеца е доста добро, харесва ми как се развиват нещата.

Местните наричат кладенеца свещен. Защо го наричате така, каква е неговата история?

-Историята на самия кладенец  е  много, много стара. Тя е била преди 300 – 350 години. Г-н Асен Стругов я разказва. Говоря за писателя. На времето са били трима-четирима братя, който са направили Йордан кладенец. Името му идва от две истории. Според едната един от братята се е казвал Йордан, според друга, водата от кладенеца има светата сила на тази от река Йордан, където е кръстен самия наш Бог – Исус Христос. Тогава там е нямало вода. Един от братята затъва с кон ли, с магаре ли и откриват тази вода. Хората правят кладенеца. На този кладенец са се правели кръщенки, сватби, венчавки. Всички важни събития, който са се случвали в Гърмен, са се правили там.

Навремето това е бил центъра на Гърмен, първите заселници са били точно на този кладенец,  от него тръгва всичко. Лично  аз много си го обичам това място. Започнах да строя, защото моята баба ме караше като малък там. И тя много го обичаше. Явно й са се сбъдвали желания на нея, или на нейни близки. Може би  болен човек се е излекувал  там, това не мога да кажа със сигурност. Разказваше ми доста истории за него, които с времето ще разкажа и на вас. Винаги ми казваше: „Мите, колкото може поддържайте го, чедо, това място”. Да, но не сме хора да поддържаме. Като отидох първия път, то беше едни буреняци, направо сърцето ми се разкъса. Заех се и го почистих. Точно, когато започнах да го чистя, ми се присъни, нещо  като глас и вика: „Харесва ли ти това, което виждаш?“ Това е хубаво стига да стане, полека, лека това, което видях в съня си, става.

Но сега нека прибегнем към по- важните неща. По-важното е да се обединим, ние хората, и с общи усилия да обновяваме такива свети места, за да може те да не бъдат забравени. Защото както казват мюсюлманите- не се знае къде човек ще намери селемет. А аз съм сигурен, че това място е много силно и доста хора са получили изцеление там. Последния случай, който знам, е за една женичка на доста напреднала възраст забременя.

Много се радвам, че го започнах. Вярно е, че има и лоши отзиви, които не ме радват, но такъв е живота. Лоши отзиви и ще ги кажа, няма да си ги държа в душата. Имаше един човек от село, вика: „Този събира пари да прави отгоре банкети, да събира децата да ги храни и напива”. Събирам ги, но тези банкети лично ми са дадени от хора, които им харесва и които искат да се правят. Те се правят отдалечено от параклиса и мисля, че ги правим по много скромен начин, по много тих начин. Хората не отиват в параклиса пияни, така че нормално е да се правят и такива неща, хората трябва да се отпускат, не може само работа.

Сам ли започна всичко, срещна ли помощ от други хора?

-Да, има хора, които ми подадоха ръка и се отзоваха в помощ, за което съм им много благодарен. Иван Байректарев пръв се отзова, вика ми: „Мите, аз съм до теб, ще ти помагам с каквото мога”. След това се включи Антон Сидеров и той помогна момчето, да бъдат живи и здрави. След това идваха доста момчета, но най – впечатлен съм от малките на по 12-13 години, много ми помагаха, включваха се във всичко, посрещах  ги, както трябва. Идваха много  мераклии. Но хората са от ден до пладне. Всеки си има задължения, или не му е на сърце както се вика, помага колкото може, но само дейност да отчете. А на мен това място ми е на сърце, казвал съм го много пъти.

От къде намирате средства за ремонта?

-Повечето средства са от хората от Гърмен, за което съм много благодарен. Има и чорбаджии, има и бедни хора. Параклисът е осветен вече, всичко е направено както си трябва по – канон  с всичко, което бяхме събрали, и доста от мен стигнахме до това положение в момента, което виждате.

Парите са вече към края. Има още, но са малко. Имаме една идея с Иван Байректарев, надявам се да се получи. Тук е момента да изкажа и разочарованието си. В манастира има каса, в която се слагат  парички за свещичка. Катинара беше разбит. Дали е имало пари или не, не знам. То се случи за една вечер. Максимум се е събирало до 20-30 лв. Ако това му е било проблема 20, 30 лв., можеше да ме намери, ще му дам 50, нека се нахрани. Но не мисля, че е човек, които ще се нахрани. Искам да кажа само едно нещо, че посегателство над храм Божий има последствия до не знам кое коляно.

Това място го правя вече четири години. Ако трябва още 10 години ще работя, но ще стане много хубаво. Аз лично без помощта на хората нищо нямаше да направя, аз съм беден човек, нямам тези възможности. Но просто хората подкрепиха идеята ми, хареса им това нещо, което правя и се получава доста добре. Лично на мен много ми харесва. И доста хора, който са посетили мястото, също много им харесва.

Имаше един случай, който ще ви разкажа. Помагаше ми един мой братовчед,  но за съжаление му свършиха дните и си отиде човекът. Той си беше заделял парички, дойдоха неговите близки и братовчедка ми ми каза: ”Тези пари, който той е спестил, аз ги оставям тук. Той обичаше това място страшно много“. Човекът даде 1000 лв. за тук, помагаше много. Бог да го прости. Знам, че трудно става, хората го посещават и ми казват: „Става хубаво, но много трудно”. Да, много е трудно, спор няма, особено за сиромах човек е много трудно. Аз, ако имах възможност,  никой нямаше да моля, щеше да завърша всичко и  да го оставя в полза на хората. Това съм го казал преди, казвам го и сега. Правя го в името на Бога и за благото на хората. Не искам нищо друго, освен хората, който го посещават, да го пазят. Сядаш си, хапваш ,пийваш, запалваш си свещичка и си тръгваш. Както го завариш, така си го оставяш. Защо е нужно да разрушавате, бе хора, нали го правим за вас? Това са долни, мръсни работи, но въпреки всичко ще се преборваме, защото трябва да оставим нещо за нашите наследници. Аз нямам  деца, но имам племенници, живи и здрави с Бога напред, ако е писано да се оженя, ще имам, ако не живи и здрави. Аз го правя от сърце за хората. Сега е моментът да отправя апел към хората.

Който иска и има възможност, може да помогне, няма значение дали с финанси или с труд. Не задължавам никой за нищо. Това съм го казал много пъти. То трябва да ти е дадено от сърце за да стане хубаво и красиво.