Една различна легенда за крепостта „Момина кула“

Град Гоце Делчев пада под османско владичество около 1374 -1383 г. От тогава до ден днешен, близо 650 г., народът препредава легендата за крепостта „Момина кула”при с.Делчево. Според нея, крепостта е била обсадена над 3 месеца и се е водел бой срещу нашествениците. Последният воевода е била мома, на която местното население е гласувало доверието си, следвайки я в героичната защита до края. Отбраната е била успешна поради мощните крепостни стени, охранителните кули, рова от сечената скала, наличието на водоснабдяване, с резервоар и таен, подземен изход от крепостта, за атака в гръб на врага, снабдяване с припаси и войници.

Когато всички останали крепости в района падат, съпротивата става безмислена. Османския военноначалник, забелязал по крепостните стени воеводката, пожелава да я има, възхитен от нейната красота, смелост и войнски умения. След преговорите, воеводката приема да се предаде при условие, че населението и войниците в крепостта бъдат оставени живи и свободни. След като нейните хора свободно напускат крепостта с оръжието, османлиите и техния военначалник влизат вътре, където тя ги чака. Изпълнила уговорката да се предаде, тя изтичва до най – близката кула и се хвърля от нея, пред смаяните им погледи. Народът 650 г. не е забравил този подвиг, защото воеводката не се е поколебала да жертва своята свобода и живот.

След превземането на крепостта, османлиите разполагат в нея свой гарнизон, който по- късно се премества в района на днешното гранично поделение. От там този район започва да се нарича  „Старите казарми”. Районът на крепостта, вероятно тогава е започнал да се използва за гробище на полка. Именно, героизма на населението и техния воевода, без каквито и да е предатели, както и сключения договор, кара османлиите да разположат техния полк в района на град Гоце Делчев, което обуславя развитието му като основен населен пункт в района, а Никополис ад Нестум, който по тракийско и римско време е бил основен град, става второстепенен. Освободеното българско население и войници заселват отново районите около крепостта и с. Делчево, а по – късно, най-старите махали на днешния гр. Гоце Делчев – Косова, Кумсала и над Културния дом.

При поглед на крепостта и района, от Запад на Изток, се забелязват 3 бр. тракийски могили, разкопани от иманяри. Сечена скала, за образуване на ров от най-достъпната, Западната страна на скалистия връх, с камъните, от която са построени крепостните съоръжения. Крепостни зидове от Запад, Север, Юг и 4 бр. – на Изток. Крепостни кули-2 бр. от Запад и Юг и още 2 бр. на Север и Изток. Вероятно, от кулата на Север е бил входа към тайния, подземен изход и мястото за подаване на димни сигнали към останалите крепости и главната в средата на полето, където е построен Никополис ад Нестум. В крепостта се откриват резервоар, керемиди и тухли, т.е. вътре е имало постройки за хора и животни. Цялата крепост е осеяна с разкопки от иманярите, храсти, дървета и останки от зидовете и кулите. Строителството е с ломен камък и хоросан.

Останките от варницата са запазени в подножието на крепостта. Последния крепостен зид, на Изток, е от суха зидария, типична за тракийското и българското строителство. Т. е. в района е имало тракийски, римски, български, османски и отново български периоди на развитие.
През тракийския, римския, българския и част от османския периоди на развитие на района, всички подходи към долината са били защитени от крепости с войскови гарнизони. Те са защитавали мирния живот на населението, патрулирали, давали секретни постове и разузнавали, като са изпращали сигнали, посредством огньове и дим, до основната крепост в полето за обстановката, наличието на противник, разбойнически групи, търговски кервани, бежанци и пр.

Такива са били „Момина кула” над с. Господинци, крепостта до с. Баничан, калето над с. Средна, „Момина кула” над гр. Гоце Делчев, Судин град над с. Мусомища, кулата в село Тешево, калетата до град Хаджидимово и с. Илинден, града над с. Дъбница, крепостите до селата Абланица, Вълкосел и много други.