Топ Преса представя! Пазителите на традициите в село Плетена!

Пазители на традициите. Село Плетена – едно от най-старите населени места в Западните Родопи. Хората още наричат този край – Чеча. За първи път селото е споменато в турски данъчен регистър от 15 век с името Пембекьой, но всъщност землището е било населявано още от дълбока древност. Многобройни са махалите и селата, пръснати по склоновете на планината, а хората – работливи, с големи сърца, спомогнали да запазят своята уникална самобитност, фолклор и традиции. В читалището в селото се пазят всички традиции, свързани с фолклора. Разказва Антоанета Бекташева, секретар на читалище „Просвета-1937“

Антоанета Бекташева

– Г-жо Бекташева, кажете ни как живота на хората в селото се е отразил в песенния фолклор?

– За наша най-голяма радост живота се е отразил положително върху фолклора, като се има предвид, че всички песни са създадени от някаква история, житейска, няма как да не е положително. Има и тъжни песни, но повечето са любовни, жътварски, седенкарски с добри текстове.

– Пазят ли се, помнят ли се тези песни?

– Разбира се, пазят се. Преди 3-4 години събирахме фолклор от възрастните хора в селото. Научихме прекалено много песни, които песни не сме ги знаели, но сега се стараем да ги предадем на младите, на децата, за да могат те да се запазят.

– Това, което правите вие, дава надежда да мислим, че наистина ще съхраните това, което е достигнало до нас?

– Първа аз уча песента. След това разказвам на децата по-каква случка е направена и те като чуят текста, като чуят мелодията, няма начин да не познаят родината, дедите си, себе си, а след като те познаят себе си в текста и в мелодията, просто няма как да не я запомнят и няма да я оставят да умре.

– Днес кои песни повече се помнят – трудовите, седенкарските, любовните?

– Всички се пеят, но повече седенкарските и любовните бих казала.

Едно време хората като че ли са пяли повече на седянка, вършейки домашните си задължения – низане на тютюн, бране на царевица?

– Да и тогава са пяли, но в много случаи са пяли, връщайки се от нивата. Сядат на някое по-високо място и започват да си пеят. Навсякъде си пеят.

Всеки дом в миналото е бил една своеобразна тъкачна работилница. Жените в къщата са се трудили на станове, чекръци. Изработвали са облеклото на семейството, кърпи, черги, килими и всичко необходимо за уюта в българската къща.

Айше Дрянкова

Айше Дрянкова повече от петдесет години пази традициите на тъкачеството в село Плетена.

– Разкажи ни кой ти показа как трябва да се тъче?

– Моята баба знаеше всичко и винаги седях до нея и ми показваше. Аз всичко правех, което ми каже – и сновях, и плетях, тъчах. Всичко тъчах  и до скоро време.

– Трудно ли е?

– Трудно е, трудно е.

– Какви цветове най-често се слагат в килимите в село Плетена?

– Абсолютно всички – зелени, червени, жълти, сини – само модела да е, какъвто искаме.

– Днес има ли на кого да предадеш ти тази традиция?

-Не.

– Защо?

– Защото никой, никой не иска, защото е мъчно. Трудно е!

– И много време отнема.

– Много, много мъка имаше. Да перем вълна, да я навлачим на дараците, да предем, да лапцуваме… Трудно беше много, ама не ни беше и страх, работихме.

Много са красиви и носиите на Плетена и всички елементи от тях. Ризата от зимния плетенски костюм, понеже не се вижда много, няма украса, има само дантела на ръкава, защото ръкавът се вижда. Може  да се направи и от памучен плат, може и от копринен, но по-принцип се прави от памучен плат. Ето и т.нар. везани гащи.

– Знае ли се откога е тази традиция?

– Тази традиция е може би 100-годишна и модела го взехме от една възрастна жена, която беше на 73 години. Това се прави на гергеф и стои долу ниско,  за да е красива невястата или момата, да се вижда  задължително. Цветя са втъкани от красивата природа на Плетена.

– Следват едни много красиви чорапи. Знае ли се моделът на тези чорапи какъв е?

– На чорапите е изобразено лице – очи, вежди, нос, уста. Винаги са носели такива чорапи в Плетена и сега има жени, които ги плетат.

– И нещо, което много рядко се среща в традицията?

– Това е мънистен колан с пафти. Тук е изобразен камък, защото в землището на Плетена се изкарват точно такива камъни, от едно време и имат и такива подобни шарки. Има и гердан, нали трябва да бъде красива невестата. В него също са вплетени много красиви неща, шарен е, за да изпъква лицето на булката или на момичето, което ще го носи. Има хора, възрастни жени, които все още носят такива гердани.

Има модели с пиленца, зайчета, монетки.

– Всеки сам избира модела?

– Да, сам си избира модела.

– Нека обаче да продължим и с шапката.

– Шапката е на 80 години. Това се казва ръчичка и всъщност това е благословията на майката, която тя дава на дъщерята. Благославя я с тази ръчичка да е жива и здрава. Тук задължително има жълтици, отдолу се слагат други парички, това вече е за късмет. В шапката са вплетени много цветя.

– И отново всичко е изработено от мъниста?

– Да, всичко е от мъниста и всичко е на ръка. Отгоре има тепелък го казваме. Много е интересен. Този специално е много рядко срещан. Има и други, но те имат по-малко шарки.

– Виждам едно красиво слънце.

– Да, слънце. Да грее като слънце невястата. Тази шапка е празнична и е за по-богат род. По-богатите са си правили такива шапки, изцяло от мъниста, иначе другите, които не могат да си го позволят, много малко мъниста слагат.

– Т.е. социалното положение определя и елементите в облеклото?

– Да, определя елементите в облеклото. Другият елемент, който го няма никъде, нито в района, нито в страната, това е т. нар. ашмак, Тук все едно е нарисувано небето. Слънцето е разположено в средата, луната, звездички в ъгълчетата. Пак има цветя и слънца. Това се дава на невястата, когато влезе в новия си дом. Свекървата го подарява, за да внесе много топлина, много светлина в дома. Другото нещо е ирам. Това е престилка, но тук се казва ирам. В престилката също са втъкани елементи от природата.

– Да кажем как се изработват тези престилки?

– Ръчно се изработват. На стан. Тъкани са. От чиста вълна. Тук много малко се ползва сновалката.  Броят се нишките и на ръка се изработва. Ето и една сая. Саята е направена от сатен, коприна в нашия вариант. Едно време е била от вълна, изтъкана. И понеже е тънка, задължително от отвътре се слага много дебела подплата, дори в някои случаи е  ватирана.

– Всъщност саята като  автентичен вариант в село Плетена не е запазена, може би само по снимки.

– Да, това сме го направили по стар модел, но материалът е друг. Ръкавът е задължително с дантела, сгъва се и става много красиво.

– А когато участвате на различни събори, надпявания, фестивали, конкурси в страната винаги ли излизате на сцената в традиционните плетенски носии?

– Задължително! Иначе просто песента няма да е плетенска. Няма как да  се облечем с пирински носии. Имаме и такива, но те са за наши концерти, да кажем тук в читалището, тогава се обличаме с пирински носии, зависи от коя фолклорна област е танца, защото играем различни танци. Но на фестивали задължително обличаме плетенски носии.

– Как реагират хората?

– Разпитват, разпитват, впечатляват се от шевиците, от орнаментите, най-вече от ашмака, питат какво е това, как се прави, защо се носи и т.н.

– Той наистина е уникален!

– Уникален е, като се има предвид, че само в Плетена има такъв, просто е уникален