Поклон пред героите
-
- май 22, 2018
„Епопея на безсмъртния Батак“ е успешна реализация на един мащабен проект, осъществен с помощта на поетичното слово. Авторът, утвърденият поет и белетрист Асен Стругов от село Гърмен, си е поставил за цел да възкреси славното дело на батачани, като започне от раждането на първите хайдути, мине през оня „кървав земетръс“ – Априлското въстание, и стигне до днешния ден и оценките на историята. В края на последното стихотворение, поместено в книгата, – „Размисъл на поета“, авторът казва:
… Вярвам, че вече за всички съм писал
и не забравих за други следи…
С прецизността на изследовател Асен Стругов е проучил всичко, свързано с участието на Батак във въстанието. Кулминацията на събитията той отразява по дати, посочва дори и конкретното време в денонощието. Стъпка по стъпка поетът проследява движението на въстаниците и развоя на събитията. Познава поименно не само ръководителите на въстанието, но и много от редовите участници в него. Историческата достоверност той умело съчетава с географска точност и спечелва доверието на читателя.
Достойно за уважение е и чувството, с което авторът пише за Батак. От първата до последната страница той се прекланя пред градчето, което „най-българска светиня си остана“, „една геройска крепост на орли“. Всяко стихотворение е поредно доказателство за основателността на тези твърдения.
Всичко започва в Горановия дом. Там единадесет смели мъже дават клетва за вярност на делото и я спазват безусловно докрай. Тях авторът нарича „икони свети с образи човешки, / достойни за безсмъртен мавзолей“. Пак пред къщата на главния апостол Петър Горанов гръмват първите пушки на въстанието в Батак през нощта на 21 април 1876 година. Смелите родопски чеда най-после се радват на свобода! За жалост само седмица по-късно „башибозукът див налита“. Образът на врага е отблъскващ със своята отмъстителност и жестокост. Авторът го изгражда в контраст с образа на въстаниците.
Драматичността на събитията е представена във възходяща градация. Най-напред битките се водят извън селото („Кипи борба по стръмните баири“). Поетът задава реторичния въпрос:
… Колко битки по тия чукари
тук се водиха с грозния враг?…
Башибозукът приижда отвсякъде, но батачани не отстъпват. Когато са принудени да защитават селото отвътре, те превръщат къщите в бойни крепости. Авторът използва сравнение след сравнение, за да предаде смелостта им. Паралелът със спартанските войни му се струва недостатъчен и той продължава:
… Както соколите горди в Родопа,
бранят във лютите бури гнездото…
Никой дори и не помисля да проси милост. Твърдостта на въстаниците е пословична. Не случайно авторът често споменава за Балканджи Йово, чийто подвиг се повтаря за кой ли път в онези страшни дни и нощи! И все пак най-пълна е аналогията с мъжеството на дядо Трендафил Керелов, баща на трима сина, „на Батак достойните мъже“. На въпроса, къде са синовете му, той отговаря с гордо мълчание. Отсичат му и ръцете, и краката и накрая го изпичат на ръжен. Последните думи на стареца са: „Аз няма да умра неотмъстен!“
С Балканджи Йово е сравнен и Атанас Мангъров в творбата „Балада за бунтовника“. След като го оставят без крака и ръце, го лишават и от очи. В края на баладата Стругов възкликва:
… Такива хора раждаше България
и в кървавите бури възмъжа!
Поетът възпява подвига и на други батачани. Отделни стихотворения той посвещава на Ангел Кавлаков, поп Нейчо Паунов, Христо Станков, Ангел Пейчинов, Стефан Трендафилов, Тодор Нейчев, Иван Божин, Вранко Паунов, Кольо Църпев, Тодор Койчев, Илия Вранчев и, разбира се, на главния войвода Петър Горанов. Не е забравен и учителят Тонджаров от Самоков.
Решителност и твърдост пред лицето на освирепелия враг показват не само батачани, но и батачанки. На Ангелина Божина – жена на смелия Божин войвода, поетът посвещава стихотворението „Лъвицата“. След като вижда как съсичат мъжа и с ятагани, тя скача, „настръхнала, със поглед разярен“. С брадва се нахвърля върху убийците, давайки пример на останалите жени. В края на творбата авторът я сравнява с Баба Тонка от Русчук.
Не по-малка е смелостта на Лаза Богданова, която авторът нарича „баташката орлица“. Тя също отмъщава за смъртта на своя съпруг и се втурва в жестоката битка „с огромната сила на женския гняв“.
Възхищение и преклонение буди както индивидуалният, така и масовият героизъм. Подобно на перущенци, чийто подвиг описва Иван Вазов в одата си „Кочо“, и батачани защитават до смърт своя божи храм. Само една строфа е достатъчна, за да си представим неравната битка:
… Мъже, жени, деца – на смърт готови –
останали без пушки, водят бой.
Със камъни и кръстове – с ножове
възпират вражия дивашки строй…
Общата участ обединява всички в едно – мъже и жени, млади и стари. Авторът се прекланя пред тяхното единство, пред решимостта им да умрат, но да не се предадат.
Няма българин, който да не знае за трагедията на майките в баташката черква, които правят и невъзможното, за да намерят вода за децата си. Поетът говори за това пестеливо, но реалистично и с дълбок психологизъм:
… Останали без въздух – с дива жажда,
Те търсеха за рожбите вода.
Дълбока яма, от сълзите влажна,
изровиха сред черквата света…
Нямат край издевателствата на душманите. Те хвърлят в храма кошери с пчели. Така към задушаването сред кръв и пушек се прибавя ужасното жилене на пчелите. Истински ад настава, когато на трети май през деня башибозукът успява да пробие стената. Започва една апокалиптична картина – и зрителна, и слухова. Дори земята стене при вида на жертвите! Творбата обаче не завършва песимистично, а с антитезата:
„… Но всеки тук умря като герой.“
Загиналите по време на въстанието в Батак са пет хиляди души! Много са стиховете, в които с одически тон поетът Стругов възхвалява техния подвиг и утвърждава безсмъртието им:
…Слава вам, смели юнаци народни,
Ще ви запомним с геройския подвиг.
Вашата гибел възкръсна във знаме
и се превърна – в светиня и памет.
Книгата „Епопея на безсмъртния Батак“ е ценна не само като поетично възкресяване на една епична борба, но и като „тревожна камбана“, която да напомня на съвременниците техния дълг за защита на мира и свободата. С публицистична страст поетът издига глас против опитите да се преиначава нашата история. Българите трябва да знаем истината за своето минало и да помним:
… Не умира в бури жилав корен –
Юлия Баймакова
Вестник “ Градът „
Be the first to leave a review.
