Поклон пред героите

 „Епопея на безсмъртния Батак“ е успешна реализа­ция на един мащабен проект, осъществен с помощта на поетичното слово. Авторът, утвърденият поет и беле­трист Асен Стругов от село Гърмен, си е поставил за цел да възкреси славното дело на батачани, като започне от раждането на първите хай­дути, мине през оня „кървав земетръс“ – Априлското въс­тание, и стигне до днешния ден и оценките на историята. В края на последното стихо­творение, поместено в кни­гата, – „Размисъл на поета“, авторът казва:

… Вярвам, че вече за всички съм писал

и не забравих за други следи…

С прецизността на изследо­вател Асен Стругов е проучил всичко, свързано с участието на Батак във въстанието. Кулминацията на събитията той отразява по дати, посоч­ва дори и конкретното време в денонощието. Стъпка по стъпка поетът проследява движението на въстаниците и развоя на събитията. По­знава поименно не само ръ­ководителите на въстанието, но и много от редовите учас­тници в него. Историческата достоверност той умело съ­четава с географска точност и спечелва доверието на чи­тателя.

Достойно за уважение е и чувството, с което авторът пише за Батак. От първата до последната страница той се прекланя пред градчето, кое­то „най-българска светиня си остана“, „една геройска кре­пост на орли“. Всяко стихо­творение е поредно доказа­телство за основателността на тези твърдения.

Всичко започва в Горано­вия дом. Там единадесет смели мъже дават клетва за вярност на делото и я спаз­ват безусловно докрай. Тях авторът нарича „икони свети с образи човешки, / достой­ни за безсмъртен мавзолей“. Пак пред къщата на главния апостол Петър Горанов гръм­ват първите пушки на въста­нието в Батак през нощта на 21 април 1876 година. Сме­лите родопски чеда най-по­сле се радват на свобода! За жалост само седмица по-късно „башибозукът див налита“. Образът на врага е отблъскващ със своята от­мъстителност и жестокост. Авторът го изгражда в кон­траст с образа на въстани­ците.

Драматичността на съ­битията е представена във възходяща градация. Най-на­пред битките се водят из­вън селото („Кипи борба по стръмните баири“). Поетът задава реторичния въпрос:

… Колко битки по тия чукари

тук се водиха с грозния враг?…

Башибозукът приижда отвсякъде, но батачани не отстъпват. Когато са прину­дени да защитават селото отвътре, те превръщат къ­щите в бойни крепости. Ав­торът използва сравнение след сравнение, за да преда­де смелостта им. Паралелът със спартанските войни му се струва недостатъчен и той продължава:

… Както соколите горди в Родопа,

бранят във лютите бури гнездото…

Никой дори и не помисля да проси ми­лост. Твър­достта на въстаниците е пословична. Не случайно авторът често споменава за Балканджи Йово, чийто подвиг се пов­таря за кой ли път в онези страшни дни и нощи! И все пак най-пъл­на е анало­гията с мъ­жеството на дядо Тренда­фил Керелов, баща на трима сина, „на Батак достойните мъже“. На въ­проса, къде са синовете му, той отговаря с гордо мълча­ние. Отсичат му и ръцете, и краката и на­края го изпи­чат на ръжен. Последните думи на старе­ца са: „Аз няма да умра неот­мъстен!“

С Балкан­джи Йово е сравнен и Ата­нас Мангъров в творбата „Балада за бунтовника“. След като го оставят без крака и ръце, го лишават и от очи. В края на баладата Стругов въз­кликва:

… Такива хора раждаше Бъл­гария

и в кървавите бури възмъжа!

Поетът въз­пява подвига и на други бата­чани. Отделни стихотворения той посвеща­ва на Ангел Кавлаков, поп Нейчо Паунов, Христо Станков, Ангел Пей­чинов, Стефан Трендафилов, Тодор Нейчев, Иван Божин, Вранко Паунов, Кольо Цър­пев, Тодор Койчев, Илия Вранчев и, разбира се, на главния войвода Петър Го­ранов. Не е забравен и учите­лят Тонджаров от Самоков.

Решителност и твърдост пред лицето на освирепелия враг показват не само ба­тачани, но и батачанки. На Ангелина Божина – жена на смелия Божин войвода, по­етът посвещава стихотворе­нието „Лъвицата“. След като вижда как съсичат мъжа и с ятагани, тя скача, „настръх­нала, със поглед разярен“. С брадва се нахвърля върху убийците, давайки пример на останалите жени. В края на творбата авторът я сравнява с Баба Тонка от Русчук.

Не по-малка е смелостта на Лаза Богданова, която ав­торът нарича „баташката ор­лица“. Тя също отмъщава за смъртта на своя съпруг и се втурва в жестоката битка „с огромната сила на женския гняв“.

Възхищение и преклоне­ние буди както индивидуал­ният, така и масовият герои­зъм. Подобно на перущенци, чийто подвиг описва Иван Вазов в одата си „Кочо“, и ба­тачани защитават до смърт своя божи храм. Само една строфа е достатъчна, за да си представим неравната битка:

… Мъже, жени, деца – на смърт готови –

останали без пушки, водят бой.

Със камъни и кръстове – с ножове

възпират вражия дивашки строй…

Общата участ обединява всички в едно – мъже и жени, млади и стари. Авторът се прекланя пред тяхното един­ство, пред решимостта им да умрат, но да не се предадат.

Няма българин, който да не знае за трагедията на майки­те в баташката черква, които правят и невъзможното, за да намерят вода за децата си. Поетът говори за това пестеливо, но реалистично и с дълбок психологизъм:

… Останали без въздух – с дива жажда,

Те търсеха за рожбите вода.

Дълбока яма, от сълзите влажна,

изровиха сред черквата света…

Нямат край издевателства­та на душманите. Те хвърлят в храма кошери с пчели. Така към задушаването сред кръв и пушек се прибавя ужасното жилене на пчелите. Истински ад настава, когато на трети май през деня башибозукът успява да пробие стената. Започва една апокалиптич­на картина – и зрителна, и слухова. Дори земята стене при вида на жертвите! Творбата обаче не за­вършва пе­симистично, а с антите­зата:

„… Но всеки тук умря като герой.“

Загина­лите по време на въстанието в Батак са пет хиляди души! Много са стихове­те, в които с одически тон поет­ът Стругов възхваля­ва техния подвиг и утвърждава безсмъртие­то им:

…Слава вам, смели юнаци народни,

Ще ви запомним с геройския подвиг.

Вашата ги­бел възкръс­на във знаме

и се пре­върна – в светиня и памет.

Книгата „Епопея на безсмърт­ния Батак“ е ценна не само като поетично възкресява­не на една епична борба, но и като „тревожна камбана“, която да напомня на съвре­менниците техния дълг за за­щита на мира и свободата. С публицистична страст поет­ът издига глас против опити­те да се преиначава нашата история. Българите трябва да знаем истината за своето минало и да помним:

… Не умира в бури жилав корен –

Юлия Баймакова

Вестник “ Градът „