Градът: Събор на Свети Архангел Михаил в село Нова Ловча
-
- ноември 8, 2014
Село Нова Ловча е сгушено в подножието на планината Славянка до българо-гръцката граница. В района около селото се намират остатъци от древни селища, както и стар римски път свързващ Никополис ад Нестум със Солун и Беломорието. През 19 век Ловча е едно от най-развитите кузнарски села в Мървашко: Жителите му са прочути в изработването на клинци за подкови и снабдявали целия Солунски вилает с изделията си. След Втората световна война и Парижкия договор, няколко български села по южната ни граница са буквално разрязани наполовина. Едно от тези села е Ловча. След „клонирането“ му гръцката част се нарича Старо Ловча, а само на километър навътре в българска територия е Нова Ловча. Една трета от Ловчанското поле остава на територията на България ,а две трети в пределите на днешна Гърция. На мястото на българите са настанени гърци бежанци. През 1927 година селото е прекръстено на Акрино, то е бежанско село с 58 семейства и 188 души бежанци. Селото обаче по-късно е напуснато и днес е запазен единствено храмът „Архангел Михаил“, останалото е в руини.
Всяка година на 8 ноември, когато църквата почита Свети Архангел Михаил жителите на новото село Ловча, живеещи в България и всички потомци на жители живели в старото село, останало в Гърция, се събират на традиционен събор на църквата „Свети Архангел Михаил“, намираща се на гръцка територия, точно на границата между Гърция и България.
Роднини от България и Гърция на този ден идват на среща на граничната бразда. В храма две националности участват в обща празнична- та служба, водена на гръцки от гръцки свещеници. По време на служението се спазват църковни канони- мъжете застават в дяната страна на храма, а жените в лявата. Всички свеждат глави пред старите икони и се молят за здраве и благоденствие. Около двеста каменни стъпала водят до второто ниво на новопостроената църква. Тя е възстановена с дарения и труд ма местните жители.
В специален навес отвън се вари курбан, с който се гощават гостите. Той се готви по гръцка рецепта с пилешко месо и не се услажда много на българите свикнали курбанът да се приготвя от традиционното за нас агнешко. Но храната не е важна, важен е духът, който цари на този ден.
След тържественото богослужение идва ред на веселието. Българи и гърци вият дълги хора под звуците на бузуки. В околността са опънати десетки сергии предлагащи грозде, лакомства и предмети за бита. В последните години екзотиката се подсилва и от негроидни продавачи на сувенири.
Участниците в събора са въодушевени от цялото преживяване и си дават дума следващата година да се срещнат отново.
Жители от пограничните села са помолили властите на този ден да се отваря временен граничен пункт , за да могат по- лесно и бързо да достигат до мястото на храмовия празник. Незнайно защо от гръцка страна отказват съдействие и държат преминаването на българите да се извършва през ГКПП „Илинден“ по обиколни пътища, за да присъстват на празненствата.
И някак натежава, когато някакви неясни политики оставят отпечатъка си върху нещо направено с обич, желание и почит към миналото.
Днес събор отново ще има и политиците и техните решения няма да спрат ентусиазма на българите да запалят свещ и да преклонят глава пред рождената земя на дедите си и с носталгия да си спомнят за отминали времена носещи отпечатъка на скъпи, но и болезнени спомени.
Be the first to leave a review.
