Градът: Събор на Свети Архангел Михаил в село Нова Ловча

Село Нова Ловча е сгуше­но в подножието на планината Славянка до българо-гръцката граница. В района око­ло селото се намират остатъци от древни селища, както и стар римски път свързващ Никополис ад Нестум със Солун и Беломорието. През 19 век Ловча е едно от най-разви­тите кузнарски села в Мървашко: Жителите му са прочути в изра­ботването на клинци за подкови и снабдявали целия Солунски вилает с изделията си. След Втората световна вой­на и Парижкия договор, ня­колко български села по южната ни граница са буквално разрязани наполовина. Едно от тези села е Ловча. След „клонирането“ му гръцката част се нарича Старо Ловча, а само на километър навъ­тре в българска територия е Нова Ловча. Една трета от Ловчанското поле остава на тери­торията на Бъл­гария ,а две трети в преде­лите на днешна Гърция. На мяс­тото на българи­те са настанени гърци бежа­нци. През 1927 година село­то е прекръстено на Акрино, то е бе­жанско село с 58 семей­ства и 188 души бежанци. Селото обаче по-късно е напус­нато и днес е запазен един­ствено храмът „Архан­гел Миха­ил“, оста­налото е в руини.

Всяка година на 8 ноем­ври, когато църквата почита Свети Архангел Михаил жи­телите на новото село Ловча, живеещи в България и всич­ки потомци на жители живе­ли в старото село, останало в Гърция, се събират на тра­диционен събор на църквата „Свети Архангел Михаил“, намираща се на гръцка те­ритория, точно на границата между Гърция и България.

Роднини от България и Гърция на този ден идват на среща на граничната бразда. В храма две националности участват в обща празнична- та служба, водена на гръц­ки от гръцки свещеници. По време на служението се спазват църковни канони- мъжете застават в дяната страна на храма, а жените в лявата. Всички свеждат глави пред старите икони и се молят за здраве и благоден­ствие. Около двеста каменни стъпала водят до второто ниво на новопос­троената църква. Тя е възстановена с дарения и труд ма местните жители.

В специален на­вес отвън се вари курбан, с който се гощават гостите. Той се готви по гръцка рецепта с пи­лешко месо и не се услажда много на българите свикнали курбанът да се при­готвя от традиционното за нас агнешко. Но храната не е важна, важен е духът, който цари на този ден.

След тържественото бого­служение идва ред на весе­лието. Българи и гърци вият дълги хора под звуците на бузуки. В околността са опъ­нати десетки сергии пред­лагащи грозде, лакомства и предмети за бита. В послед­ните години екзотиката се подсилва и от негроидни продавачи на сувенири.

Участниците в събора са въодушевени от цялото пре­живяване и си дават дума следващата година да се срещнат отново.

Жители от пограничните села са помолили власти­те на този ден да се отваря временен граничен пункт , за да могат по- лесно и бър­зо да достигат до мястото на храмовия празник. Незнай­но защо от гръцка страна отказват съдействие и дър­жат преминаването на бъл­гарите да се извършва през ГКПП „Илинден“ по обиколни пътища, за да присъстват на празненствата.

И някак натежава, когато някакви неясни политики оставят отпечатъка си върху нещо направено с обич, же­лание и почит към миналото.

Днес събор отново ще има и политиците и техните реше­ния няма да спрат ентусиаз­ма на българите да запалят свещ и да преклонят глава пред рождената земя на де­дите си и с носталгия да си спомнят за отминали вре­мена носещи отпечатъка на скъпи, но и болезнени спо­мени.