Да лекуваш на инат, или трудният път на един млад лекар от гр. Гоце Делчев

„Болестите на обществото ни са много. Изгуби се уважението към хората, които преди години бяха почитани от всички – ле­карите, учителите, медицински­те сестри. Мисля, че причината е в липсата на доверие. Пре­калено много ни лъгаха и сега не вярваме в нищо. Изгубихме пътя и резултатът е налице”. Така акушер-гинеколожката д-р Атидже Карамешинова се опит­ва да обясни поредния случай на агресия към неин колега – пребитата в АГ болница „Шей­ново” д-р Албена Гагова. Трудно й е да приеме, че може огромен мъж да посегне на крехка жена, още повече че тя току-що е из­родила живо и здраво бебето му. Вместо да е щастлив в този специален за семейството мо­мент, той е агресивен, брутален в действията си. „Трябва много да се поработи върху законода­телството, така че тези насил­ници да получат заслужено на­казание. В противен случай, ще продължат да ни бият”, смята лекарката.

Д-р Атидже Карамешинова също е акушер-гинеколог, но в болница „Св. Георги” в Пло­вдив. Избира професията си още в детските години и упори­то следва мечтата си, въпреки трудностите. „Никой от семей­ството ми не е лекар, но на мен ми беше интересно всичко свързано с медицината.

ДОРИ „ОПЕРИРАХ” РАЗНИ БУБО­ЛЕЧКИ

Цял живот исках да стана ле­кар и накрая се получи”, споде­ля тя.

Родена е в красивия град Гоце Делчев, където завършва мест­ната гимназия. След това учи в Медицинския университет в Пловдив. Започва работа в Центъра за спешна помощ, така че има доста негативен опит с невъздържани пациенти. Спом­ня си, че преди години неин ко­лега е бил заключен повече от час в един апартамент, защото отказал да вземе в линейката близките на пациентката. „За всяко нещо се обвинява лека­рят. Смята се, че ние трябва да се отзоваваме веднага, дори да не е необходима „Спешна помощ“, да носим болните, да вършим всич­ко”, казва Ати­дже. Според нея липсата на точни прави­ла кога да се изпраща ме­дицински екип води до злоу­потреби. На­пример, в ром­ските махали, където по-го­лямата част от хората не са здравноосигу­рени и нямат личен лекар, непрекъснато се звъни на телефон 112. И ако лекарят се забави, защото е имал по-се­риозен случай, следват репре­сии.

„Проблемите в „Спешна по­мощ“ са мно­го, затова лекарите не се задържат. Не е особено колегиална и средата”, споделя д-р Карамешино­ва. Разказва, че за мла­дите хора, които едно­временно ра­ботят и спе­циализират, е най-трудно, защото никой не съобразя­ва графиците с тяхната до­пълнителна заетост. А за тях най-ва­жно в този момент е обучението. Убедена е, че за да се подо­бри ситуация­та в „Спешна помощ“, са необходими законода­телни про­мени. Добре би било на терен да се изпращат па­рамедици, а лекарите да останат в спешни­те отделения в болниците. Хуба­во е, че се мисли и за защитата на екипите, за паник бутони в линейките, за намесата на по­лиция. Иначе винаги ще има не­достиг на кадри, защото хората напускат.

НЕ ИЗДЪРЖАТ НА НИСКОТО ЗАПЛАЩАНЕ И НА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ НЕУРЕДИЦИ

Д-р Атидже Карамешинова също напуска ЦСМП, след като започва да специализира аку­шерство и гинекология в „Св. Георги”. „По мое време наред­бата за специализациите беше ужасна, болниците не бяха длъжни да плащат възнаграж­дения. Нещата се промениха към по-добро, поне по отноше­ние на заплатите, но сега пък желаещите не се класират с из­пит, а това е грешка. Решенията се вземат от ръководството на съответното здравно заведе­ние, но ние не кандидатстваме за някаква администрация. Ва­жно е да се види какво знаем и можем”, категорична е лекарка­та. Според нея приемният изпит трябва да се върне.

Работата в клиниката по аку­шерство и гинекология на „Св. Георги” й харесва, затова остава тук и след като взима специалност. „Чувст­вам се много добре, много по-различно. И като уважение, и като позиция”, казва лекар­ ката. Допада й това, че се работи в екип и вина­ги, когато имаш съмне­ния, можеш да се допи­таш до колега. Разбира се, и в болничните заведения има проблеми, които са свър­зани предимно с постоянните реформи. „В нашата здравна система непрекъснато се про­карват някак­ви промени и според мен всяка от тях е нова врата, на­правена в пол­за на някого. В Англия зако­нодателството не е променя­но 40 години и няма проблем. Защо, след като ние не можем да се справим сами, не вземем мо­дела на някоя успешна стра­на”, чуди се ле­карката.

ИНАЧЕ, ВКЪЩИ ИМА ПЪЛНАТА ПОДКРЕПА НА СЕМЕЙСТВОТО СИ

въпреки го­лямата й зае­тост и честите дежурства. „Имаме бебе на три месеца, но мисля през август да се върна на рабо­та. Недостигът от специали­сти е навсякъ­де, особено в периферията на страната. Не е само в „Спеш­на помощ“. Липсват и аку­шер-гинеколо­зи, педиатри, анестезиоло­зи”, казва Атидже. Благодарна е на мъжа си, който й помага много, защото е убеден, че това е нейното призвание – да пома­га на хората, да ги лекува. „Пра­ви всичко, за да ми осигури спо­койствие и нормални условия за живот и за работа”, усмихва се лекарката. Споделя, че има идея да работи и в Гоце Дел­чев, но не е сигурна, дали ще се осъществи. Не може да разбе­ре, например, защо в местната болница е разрешено само раж­дането, но не и някакви малки хирургични интервенции, като резекция на яйчниците и дру­ги подобни. „Това принуждава хората да пътуват до Благо­евград, а не всички имат тази възможност”, смята д-р Кара­мешинова. Според нея един от най-големите недостатъци на реформата е стремежът към централизация в здравеопазва­нето. Защото по този начин се затруднява достъпът на паци­ентите до ме­дицинска по­мощ, особено в по-отдалечени­те региони на страната. Са­мата тя обаче постоянно е на път. „Живеем и в Пловдив, и в Гоце Делчев. Ние сме се­мейство, което пътува и така се чувстваме добре”, казва лекарката.

Споделя, че най-хубавото в професията й е раждането на новия живот. Смята, че няма нищо по-краси­во от лицето на майката, кога­то за първи път види своето бебе. „Това е нещо уникално, не­описуемо и страхотно ме зареж­да. Това е моето удовлетворение от работата”, категорична е тя.

Какво мисли за бъдещето?

ОПИТВАМ СЕ ДА ОСТАНА В БЪЛГАРИЯ, ВЪПРЕКИ ТРУД­НОСТИТЕ

Тук са близките ми, искам тук да живея”, споделя д-р Караме­шинова. Но предложенията за чужбина са много – от Франция, Швейцария, Германия, Испания. В цяла Европа няма достатъчно лекари, така че приемат нашите с отворени обятия. Докато тук ги бият и обиждат.

Дали ще устои или ще избере уредения живот в някоя друга европейска страна – ще пока­же времето.

Вестник “ Топ Преса „