На гости в Кочан…

Ако пътувате от Сатовча към Доспат не може да не ви направят впечатление чудните природни гледки, които се реят пред вас. През есента този дял от Родопите е особено красив. За момент дори остава усещането, че сякаш сте в тайгата. Сред тази красива гледка се мярка табела с името на селото – Кочан. Не бързаме, защото все още сме в плен в чувството на омая и възхищение от красивите багри, като че неизвестен художник е изрисувал с пъстрата си палитра всичко край нас – от листата на дърветата до трепкащите от вятъра стръкчета неокосена трева по поляните.  Край Кочан се намира най-големият естествен брезов масив на Балканите. Местните хора разказват, че в миналото тук имало голям брезов балкан, част от който е унищожена от горски пожар. В днешно време състоянието на брезовите горички е добро и няма опасност от изчезването на този масив. Брезичките са особено красиви през есента.

Село Кочан е старо селище. По намерените исторически останки около селото и землището на село Кочан е ясно, че датират почти тракийски останки. Това показва, че населението е коренно, местно още от времето на траките. Наоколо в селото съществуват няколко малки селища – местността „Кравек“, „Квачево“, „Чуката“, местността „Градището“, което показва, че настоящето село е образувано от няколко малки селища. Намираната керамика и разкопани могили показват, че населението се е струпало тук да живее на сегашното място на село Кочан, защото е по-плодородно. Тук минава малката рекичка Кочанска, която е напоявала земите около нея и населението я е използвало главно за прехрана.

Кочан е разположен в югозападните склонове на дърбрашкия дял на западните Родопи. Селото  е едно от най-големите в Благоевградска област и най-голямото в община Сатовча. Има 3500 жители. Селището е живо и будно по думите на местните хора, а също и благоустроено. Асфалтирани са немалка част от улиците, подменена е и водопроводната мрежа на тези улици, в югоизточната му част е играден и колектор. На път е да бъде решен и проблемът с мътността на питейната вода. Това ще стане с изграждането на пречиствателна станция, чието сторителство вече е започнало, очаква се тя да бъде готова до пролетта. За името на селото съществуват различни версии.

От къде идва името Кочан до сега няма точни документални данни, но се лансира идеята, че тук имало хан, който се е казвал Коч Хан. В говорът на местното население буквата „х“ се изпуска и вместо Коч Хан, Коч Ан, затова ударението е на „о“, а не на „а“.

Както вече стана дума селото има богата история. От тук са минавали много пътища, които са свързвали този регион с Гърция. В миналото доста развито е било и животновъдството. През зимата, когато тук ставало студено местните хора са карали стадата си на паша към Бяло море – Квала, Ксанти, Гюмюрджина. 79-годишният Хилми Поюков с разказа си ни връща към тези времена.

-Такъв беше животът с цървули от кожа си направиш да пътуваш. Нямаше тези работи, ходехме така боси. И аз съм ходел нощно време с овцете, ние тук ги пасем до сред нощ и съм ходел бос, само по чорапи, няма гуменици, няма обувки, няма нищо. Имаше много животни. И говеда имаше много, и овце имаше. Хората с това се препитаваха, с животните. Тютюна след това се появи. Децата почнаха да бягат от него, да не нижат.

В миналото основният поминък на хората е било животновъдството и тютюнът. В последните се наложи леката промишленост и тук можем да кажем, че в Кочан има десет цеха,шест от тях са текстилни, три обувни и едно дървопреобработвателно предприятие, като един от цеховете може да се каже, че е фабрика, защото има завършен цикъл от плата до готовата продукция. Основно работната ръка е обхваната в тези цехове, за женска работна ръка не може да се каже, че има безработица. Тези жени, които не искат да работят те няма къде да работят. По-голям проблем е при мъжете, по-малко работни места има в Кочан и основно те са насочени към строителството – по Банско, по София, много хора има и в чужбина.

В селото има доста млади хора. Весела глъч оглася и площада, и улиците осеяни с нови и приятни на външен вид сгради. В Кочан е и най-старата гимназия в неврокопския край след тази в Гоце Делчев. В нея има профилирано обучение по обувно производство и текстил. Сравнително нова е и сградата, в която се намира и детската градина, и детските ясли. Градината посещават към 100 деца, а яслите около 50.

Ахмед Хюстинев: Училището в Кочан е открито през 1925г., като едната сграда е от 1948г.Сградата е построена преди на собствени начела с помощта на родителите. В момента в училището се обучават 480 ученика от първи до дванадесети клас. След осми клас идват ученици от Ваклиново, Жижево, които продължават средното си образование. В момента има осем паралелки от девети до дванадесети клас. Училището разполага с два компютърни кабинета, 50 педагогически кадри, като повечето са с висше образование и един хубав факт е, че повечето от учителите в Кочан са завършили кочанската си гимназия. През последните години броя на учениците драстично намалява и главният проблем е миграцията на цели семейства с децата в чужбина. Само за последните 7-8г. броят на учениците е намалял с около 300 броя.

Иван Кацаров: Има много и учители, и адвокати. От Кочан излизат най-най-добрите ученици. Всяка година в благоевградските гимназии и математическа, и езиковите влизат по 5-6 деца и децата намаляха малко, смисъл такъв, че отиват в Благоевград, там се реализират и след това отиват във висшите учебни заведения.

Читалището е създадено през 1938г. от трудолюбиви българи, учители от страната и местни активисти. От тогава ти винаги е заемало своето достойно място в обществения живот на Кочан. През 1962г. е открита новопостроената читалищна сграда, която и сега е една от най-хубавите в селото.

Слави Узунов: Както всички български училища, така и нашето не прави изключение. По време на прехода, който преживява нашето общество, претърпяхме малко кризи, проблеми, но последните 10 години читалището отново си върна своето полагащо място, изживя един достоен читалищен живот с много блага дейност. Успехите ни са предимно в художествената дейност. Нашата задача и цел е да привлечем все повече млади самодейки и това го правим успешно последните 2-3г.  Имаме и изяви. Ежегодно по 5-6 изяви. Имаме местни, общински, регионални изяви.

 За 60-годишния юбилей на читалището в селото пресъздават старата кочанска сватба. Един от местните хора свързвал до голяма степен живота си с читалището и художествената самодейност е местният художник и общественик Цанко Маджирски. Той и други общественици са решили да открият музейна сбирка, в която да бъдат събрани предмети, документи, книги и картини свързани с историята на Кочан. С историческото му минало е свързана и една интересна история, която местните разказват за джамията в селото.

Интересното за джамията е, че по предания тя е строена от султан Беязит Светкавицата, когато е пътувал за битката в Косово, останал е тук на стан и е положил основите на тази джамия. Предполага се, че това се е случило през 1420г.

Когато говорим за историята на селото не може да не споменем местните родове. Корените им са от дълбока древност. Местните разказват, че някои от основните родове в Кочан са и основатели на селото. Това са Поюковия род, Заимовия род, Гулев род, Орачев род има, Узунов род, Мандев род. Характерное е, че те навремето са живяли малко затворен живот. Взаимно са си подпомагали, общо са обработвали земята, общо са гледали животните и са живяли големи семейства, около 25-30 души от едно семейство.

79-годишния дядо Хилми Поюков е от един от големите родове в селото – Поюковия. За хората от своя род подчертава с гордост, че знаят само напред. Неговият баща навремето е бил първият образован човек тук, учил е в Солун. Всичко свързано с историята на рода се е опитал да събере Андрей Поюков. За родословното дърво той и негови близки са издирвали документи месеци наред. В къщата си в Кочан, Андрей е изградил своеобразен етнографски кът, в който са събрани старинни предмети от бита на Кочан в миналото, фотоси и документи за историята на селището и Поюковия род.

Венцислав Поюков: Идеята за изграждането на този кът възникна при баща ми. Явно това беше негова мечта, да се създаде едно такова място. Общо взето минимум три години ни отнеха грубите неща за строежа, за подбора, за всичко необходимо. Повечето елементи са старинни и са събираи от наши братовчеди, роднини, от хора от селото. Когато хората видяха, че има такъв кът с удоволствие даваха всичко и казваха „аз искам там да има нещо и от мен“.  Когато дойдат потомството да видят какво е било. Аз всеки път, когато идвам тук и се вълнувам много понеже това е бита на моите деди и всеки един мой приятел, който идва тук остават замаяни. Това е нещо, което не може да се види другаде. Почувстват се години назад, усещат какво е било тогава, виждат мъките на хората какви са били, трудът, който те са полагали.

 Венцислав има свой любим предмет – мастилница, която някога е била на дядо му. Когато бил малък не знаел какъв точно е и за какво служи този предмет и го използвал за какво ли не. По-късно обаче разбрал предназначението му. Почистил го от следите на времето и сега почти не се разделя с него. Обстановката е изключително приятна както за представителите на Поюковия род, така и за многобройните мигранти от селото, които идват на гости. Венци с гордост разказва и за родовата среща, която направили през 2006г.

Преди години Кочан се беше прочуло в едно от селата с най-много хора в САЩ със зелени карти

Румен Орачев: Да, това е вярно. В цялата страна се знае, че Кочан е едно късметлийско село по отношение на тези зелени карти за Америка. Имаше един период от време, когато действително много карти се получаваха в Кочан, много хора заминаха за Америка, устроиха се, работят, започнаха собствен бизнес, децата започнаха да учат в техните висши учебни заведения, адаптираха се много бързо благодарение на тяхната  трудолюбивост и упоритост. Последно водехме една статистика и имахме около 200 човека от Кочан в Америка. Те са съсредоточени главно в щата Пенсилвания, Ню Джърси.

 Бъдещето на село Кочан аз го виждам в една по-тясна интеграция с Европа. Трябва да се приспособим към новите изисквания на времето. Усещам, че младите хора влизат в крак с новите изисквания. Имаме изградени два обекта по програма в Кочан, единия вече функционира. Търси се работа отвън, като вече се избягва ишлемето и мисля, че имаме бъдеще, защото имаме необходимата база, необходимата квалификация у работниците, имаме млади хора, които искат да работят и да останат тук.

Видяхме животът в Кочан, опитахме се да ви срещнем с част от местните хора. Будни и трудолюбиви, задружни и помагащи си в трудни моменти. Хора, които тачът предците и историята си, защото знаят, че народ, който не уважава миналото си, не уважава и бъдещето си.