Отец Янко: Там, където господува любовта на Бог, порок не може да влезе! Да спрем с гордостта, защото неин началник е Сатаната!

Иконом Янко Русков е сред най-почитаните свещеници. Той е архиерейски наместник на Разложка духовна околия, която включва общините Разлог, Банско, Белица и Якоруда от 2000 година. Облича расото през 1995 година, за да служи вярно и всеотдайно на Църквата. Завършил е Софийската духовна семинария, където е бил в един клас с Негово Светейшество патриарх Неофит. Има диплома и от Софийския университет „Свети Климент Охридски”, където е учил специалност „Теология”. 78-годишният отец Янко е истински духовен наставник, който води миряните по пътя на вярата и любовта към Иисус Христос. Точно за тази вяра и любов към Бог водим откровен разговор със свещеника в навечерието на Великден.  

Отец Янко, какво е за Вас самия празникът на празниците – Великден?

-Самата дума казва всичко – това за мен е велик ден. С възкресението на Иисус Христос дойде и спасението на човешкия род – да повярваме, че животът е вечен. Животът  е малък и кратък на земята, но е вечен на небето, при Бог. В такъв момент трябва да събудим съвестта си. Защото пътят е един за всички. Нужно е да придобием смирение в душите си. Да възкръсне любовта между хората. Там, където любовта господува, порок не може да влезе. Затова в днешно време, когато хората ще празнуваме Възкресение Христово, е важно да добием благост в душите ни. Да възкръсне доброто, което ни е толкова необходимо в момента. Да спрем с гордостта, защото началник на гордостта е Сатаната, да я изхвърлим от нашите сърца и да приемем любовта. Думата Бог се превежда с една дума и тя е следната: „Любов”. Заради тази любов към човека отиде на кръста Иисус, а с възкресението си ни даде надежда във вечния живот!

Вярата в Бог все така силна ли е в миряните?

-Няма човек, който да няма вяра в душата си. Всеки, когато придобие радост, благодари на Бог. При болка пак се обръща към Бога. Повечето миряни са в храмовете по празници, тогава се обръщат към Бога, към твореца, към великия разум. Когато се прекръстим, трите пръста ги събираме в едно – това е единството на светата Троица. С тях посягаме първо към главата, след това ги слагаме на сърцето, а накрая – на раменете. Това ще рече всичко да правим с разум, с любов и с голяма сила. Понякога истинската любов нанася болка, затова е нужно всичко да правим с разум. Любовта да е вечна, но да минава през разума.

Кът ли е днес милосърдието сред нас?

-Милосърдието е дадено на човека от Бог и човекът трябва да го дава на човека. Христос нахрани с пет хляба и две риби 5000 души, той постъпи с милосърдие към тях – раздаде храна на всички. Затова трябва да правим всичко възможно да дадем от сърцето си и от хляба си, за да живеем в мир душевен. Има много хора, които дават своя дан и са сътрадателни към нуждаещите се. Те винаги са готови да проявят милосърдие. Но в живота не сме еднакви всички. Бог е дал различна сила на всеки от нас. Нека се знае, че Бог не е против богатите, а е против тяхното скъперничество. Скъперничеството е обратната страна на милосърдието. Човек не бива да прави това, което не иска да бъде направено на него.

За Вас кои са най-важните завети на Иисус Христос?

-Да има любов между хората, да даваме любов един другиму. Това е в основата на всичко. Там, където има обич, любов и разум, там е и Божието присъствие, там не може да има страдание, а само добро.

Какво е посланието Ви към хората в навечерието на Великден?

-Сещам се за една прекрасна картина на един италиански художник. На нея е нарисувал как Иисус Христос с една тояга чука на врата, която отвън няма дръжка, за да му отворят. Ако му отворят, той ще вечеря с домакините, а те ще вечерят с него. Символиката обаче е, че Господ чука на нашите сърца. Той чука на нашите сърца всеки ден, а ние трябва да му отворим, да го приемем, да приемем любовта и милосърдието. Затова, мили хора, обичайте Бога и се учете от това, което ни е оставил. Защото в днешния свят се вършат много неразумни, много лоши неща. И е време да се поучим от него, от Иисус Христос, за да пребъдем в мир. Да не забравяме никога неговите десет Божи заповеди, защото тяхното спазване запазва човешкото у човека и го изпълва с любов! А Бог е любов, затова той е Творец, Промислител и Спасител на света!