За ловното другарство държавни граници няма, примери от благоевградско
Повод за настоящите размишления са случаите, в които държавната граница не е причина за недобросъседски отношения между съседни дружинки в две различни държави. А доказателство, че ловците от двете страни на границата отстояват позициите си на неполитически обществени организации и техните приоритети са далеч от политическите и исторически спорове и дискусии, които създават известно напрежение и ни отдалечават от съвременното разбиране за добросъседство и разбирателство.
Спираме се на два примера за ловното другарство на дружинката от село Сушица към благоевградското ловно сдружение и ловната група на село Яново от сдружението в Сандански.
Няколко са ловните дружинки от благоевградското сдружение, чиито ловни полета опират до българо-северномакедонската граница. Досега не е регистриран случай на инцидент, който да предизвика напрежение и недоверие един към друг. Допреди година беше създадена колегиална традиция представители на ловното дружество в Щип да гостуват на колегите си от Благоевград на ловните вечеринки и ловните събори – нещо прекрасно и в духа на ловния и спортния морал.
Традиционно много добри са контактите на ловците от дружинката в село Сушица от община Симитли с колеги от сдружението в град Пехчево в Северна Македония. Ловното другарство и партньорството имат много измерения, което се изразява в различни форми на контакти и взаимнополезна информация от всякакъв характер. На ловната вечеринка на дружинката от Сушица гостуваха шестима ловци от Северна Македония и липсата на езикова бариера създаваше неповторима атмосфера. Ето така магията на лова изгражда онези мостове на доверие, което политиците от двете страни все още не могат да постигнат. В отговор на тази визита двама ловци заедно със съпругите си гостуваха в Пехчево на тяхната ловна вечеринка и останаха впечатлени от организацията и гостоприемството на колегите им.
Аналогична е ситуацията и на българо-гръцката граница. Ловната група от село Яново към сдружението в Сандански от години поддържа близки приятелски и колегиални взаимоотношения с ловците от гръцкото село Ангистро (някогашното Сенгелево), като повечето членове на тази група са от село Кимиси. Някои от нашите ловци понякога ловуват с гръцките си колеги, след като си извадят гръцки ловни документи и разрешителни, таксата за които е около 90 евро.
По време на ловния сезон за диви прасета ловците непрекъснато си разменят информация за движение на дивеча, посоки, бройка. Обичайна практика е ловните кучета по време на гонка да преминат границата, но това винаги се съобщава от другата страна и се дава информация къде и колко са кучетата. За гръцките ловци е въпрос на особен престиж да притежаваш добро ловно куче-свинар и често се снабдяват с такива от Турция на висока цена. Особеност за гръцките ловни закони е, че на диви свине се ловува само с гладкоцевно оръжие и ловни полуавтомати с употреба на не повече от три патрона. През изминалия сезон слуката е била по-слаба заради топлата зима и по тази причина дивечът се задържа в парковата зона на планината Славянка. Още нещо любопитно – при нас някои дружинки събират свинските глави за приятелски и празнични поводи, а ловците в северната част на Гърция заделят свинските джолани за тази цел и в областта са изкусни и ненадминати кулинарни майстори.
Това са само два примера за ловното другарство, които доказват, че не са нужни междудържавни споразумения, а топлата човешка и приятелска среща с неизменната реплика ,,Наслука!“, която звучи по различен начин, но има еднакво съдържание.
Кузман ПЕТРОВ
Be the first to leave a review.