Георги Баханов от Гоце Делчев: За да се справим с вароатозата, е нужно стабилно обединение
-
- април 4, 2023
Георги Баханов е производител на мед откакто се помни, започнал като помощник на дядо си, сега той е наследник на дядовите си пчелини, а баща му има свои. Във времето на комунизма производството на мед на Баханови по-скоро е било хоби, отколкото бизнес – от страст към пчелите, но за допълнителен доход. Тази страст се предала „по кръвен път“ и днес се развива и в размери, и в иновации.
„Дядо ми имаше около 35 кошера, почина когато бях на 17 г., оттогава си ги гледам. От 35 вече са 150. Баща ми малко ми помагаше в началото. Той също разбира от пчели, неизбежно е. Той има сега няколко кошера, гледа ги любителски, но аз гледам професионален голям пчелин.
Всъщност стопанството на Георги вече е разпределено в два пчелина – единият с 40, а другият с 110 кошера, които се намират между гоцеделчевските села Борово и Баничан, в местността Лисицата.
Като трето поколение и професионален производител на мед
прави свои нововъведения
Например със системата кошери. „Едно време разполагахме с даданблатови кошери, с плътни дъна. Сега работим с ЛР кошери, с мрежести дъна, прашецоуловители. Тогава не добивахме прашец. Но сега технологията е много напред и използваме максимума от пчелите“, обясни той.
Георги Баханов не е регистриран като земеделски производител, а само по наредба 26 в БАБХ, което му дава право да продава на пазара.
Казва, че в регистрацията като земеделски производител не вижда смисъл. Специално при пчелите нещата в страната са много объркани. Нито пък най-вече програмите са нещо, което го удовлетворява. Попитах го за
проблемите в сектора
Като първи и все по-актуален Баханов посочи вароатозата – кърлежът при пчелите. Всяка година той става все по-резистентен към препаратите, като кумафос, флуметрин, най-нерезистентен е към биологичните киселини, мравчена и оксалова.
Решението според него е да има по-добри пчеларски дружества, които да работят истински, за да може в равнините да третират по едно и също време. „Аз третирам днес, съседът – след една седмица. Значи цикълът на завъртане при пчелите е 21 дена. А на акара е 5-6 дни, те се прехвърлат от неговите в моите кошери. Не се ли направи масово третиране, няма да се справим. А ние нямаме такава организация. Всеки си мисли, че е по-умен, че ще изпревари другия.“
Да, сдруженията на пчелари у нас са безброй, но по думите му са неработещи. Нужна е една организация, един общ съюз. Опитаха се да правят такива – в Югозападен, Северозападен, Югоизточен район, но някъде се загубва нишката и за Баханов е чудно, и не може да каже къде. Факт е, че нещата обаче не се получават.
Той дава големи надежди на дигиталните платформи, с които по-лесно да върви организацията, комуникацията и сътрудничеството със стопаните. Но трябва да има инициатор, който да застане зад всичко това – най-вече обединението.
За платформата, която зърнопроизводителите създадоха, за да обявяват кога ще пръскат, Баханов смята, че има накъде да се усъвършенства. Защото се губи смисълът.
„Пчелата има нужда от вода и вентилация в активния сезон. Като я затвориш, тя се ядосва, вдига температура, питите могат да се свлекат и да умрат пчелите. Той ме оповестява, обаче аз как да ги затворя“, коментира пчеларят.
Дава пример с пръскането срещу нодуларен дерматит, за което пчеларите били оповестени от службите тогава. „Бях предупредил един по-възрастен пчелар да не ги затваря, не ме послуша и най-силните семейства му се бяха свлекли. И това е пагубно, защото можеш да предизвикаш кражба на пчелина, да събереш всички пчелини от района и те се свличат първо най-силните“, нещата са неработещи. Така че най-добрият вариант за пчелари е да се пръска нощно време, когато пчелата не е активна. След залез, тъмно да е. На зазоряване и свечеряване, когато има паша, те са активни в медосбора. Най-добре след 10 вечерта до 4 часа. В активния сезон пчелите започват да излизат в 5 часа сутринта. На другия ден пчелата не е толкова глупава да кацне на отровата при паша със слънчоглед.
Ако искаме да ги пощадим като животни, трябва да се вземат кардинални мерки, посочва още Баханов. Не само отровите, а и болестите сега са много нашумели, двата вида нозема – и апис, и церана, които много ги морят. Забелязва се разстройство по пчелните рамки, а при другата – тя е скрита, само в даден момент установяваш, че семейството е изчезнало. Вароатозата също, тя пренася други вируси и парализи.
Синдромът на празния кошер, който е от акар, е най-сериозното заболяване. Миналата година в пчеларските социални групи много пчелари споделяли и показвали как цели пчелини се занулявали, главно от акара.
С всичко друго пчеларите могат да се справят, поправимо е, но не и това. Защото например при отравяне на пчелното семейство, се отравя само летящата пчела, след месец и половина семейството като обем пчели се възстановява. Тогава е пагубно за пчеларя, който губи от реколтата си, защото като ги напръскат на рапицата, те все още не могат да се възстановят за пашата на акацията, например. Но все пак семейството се запазва с елементарни грижи.
„Тук не става въпрос само за моите изгубени ползи, а за природата, за това се борим. И зърнопроизводителите имат нужда от природа. И те имат деца като мен“, допълва Георги Баханов.
И в четвърто поколение пчелар са надеждите на сем. Баханови. Децата на Георги помагат в работата на пчелините му. В петък и понеделник семейството са и на зеленчуковия пазар в Гоце Делчев, за да продават продуктите си – освен видове мед, вадят прополис, пчелен прашец и восък.
Според пчеларя, ако се опитваш да произвеждаш всичко – и млечице, и отводки, пчелна отрова и т.н., накрая няма да произведеш нищо. По-добре е да се специализираш в нещо, което те влече.
В добри години Георги Баханов вади и манов мед от дъбовите гори наоколо, допълва го баща му Димитър. Дъбът получава една сладост, а тя се получава от въшката. Тя събира меда по листата, когато жълъдът цъфти.
Правим по-малко мед от колегите в Странджа, но най-красивият мед се вади в Благоевградско, най-богата флора и фауна има тук, казват баща и син пчелари.
Димитър Баханов и Георги членуват в сдружение Южна пчела-Петрич.
Как влияе топлата зима на пчелите в Югозапада?
По принцип топлата зима не влияе благоприятно на пчелите. По-голяма е консумацията на храна. Излизат от кошерите, активни са и трябва да ги подхраним с още мед.
Ако се застуди и ако са навреме подхранени и обезпечени с хранителни запаси, не е толкова фатално. Но има възможност да измръзне пило, майката се е активирала и пчелите са тръгнали на пило. Това е най-лошото, което може да се случи. Ако пък не са осигурени откъм храна, ще умрат от глад, не могат да се преместят към запасите, които са отляво и отдясно на пчелното гнездо.
Риск от заболявания няма, може би ако измръзне пило и от лошата хигиена да се появи европейският гнилец, не е изключено. Но някоя друга болест – не.
В района на Югозападна България в момента пчелите летят навсякъде. Почнаха да цъфтят и някои прашецоотделящи растения, които активизират пилото и снасянето на майката. Кокичето му е сезон, но леската изпревари малко повече от обичайното си време. Но това все пак е прашец, не е нектар и не могат да си набавят запаси от него.
Be the first to leave a review.
