Трета неделя на Великия пост Кръстопоклонна. Св. мчци Хрисант и Дария

„И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.

Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.

И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила“.
Марк 8:34-38, 9:1

Тълкувание

Като средство за наказание разпятието е използвано най-напред във Финикия и Картаген, откъдето преминава в Рим, а от Рим в Палестина. Според римския държавник, философ и блестящ оратор Марк Тулий Цицерон, живял от 106 до 43 г. преди Христа, кръстното наказание се считало за най-жестокото и най-позорното, на което римски граждани не били подлагани, а само роби и големи престъпници. Осъдените носели сами кръста си до мястото на разпятието. В началото на Новозаветните времена, в родината на богоизбрания еврейски народ, в столицата Иерусалим Христос беше предаден от Своя ученик. Римският прокуратор Пилат Понтийски търсеше случай да освободи Иисуса. Но народът и първосвещениците викаха: „Премахни Го, премахни, разпни Го!… И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иисуса и Го поведоха. И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота. Там Го разпънаха“ – гласи повествованието на светите евангелисти. Оттогава кръстът се превърна в оръдие на всемирното спасение, а Голгота – най-светото Жертвоприношение.

Неслучайно днешното литургийно евангелие ни говори за кръст. Неделята е Кръстопоклонна, третата от Великия пост, и Църквата тържествено изнася всред храма Христовия Кръст за поклонение, като ни приканва да произнасяме със сърце и душа думите на великопостната песен: „На Твоя кръст се покланяме, Владико, и Твоето свето Възкресение славим“. Застанали пред Кръста, на който Спасителят беше прикован, „презрян и унижен“ повече от всички синове човешки, според пророчеството на Исаия, ние се питаме: Какво беше сторил, че така жестоко се отнесоха към Него?

– Пилат не намери в Иисуса вина, и си оми ръцете;

– Клаудия Прокула, неговата съпруга, изпрати известие на Пилата да не прави нищо на тоя праведник, защото на сън пострада много заради Него;

– Юда върна сребърниците и каза: „Сгреших, че предадох невинна кръв“, след което отиде и се обеси;

– Римският стотник и неговите войници, които пазеха при Кръста, извикаха в часа на смъртта: „Наистина Божи Син е бил Този Човек“;

– Първосвещениците го обвиниха, че нарича себе Си „Син Божи“.

А това беше самата истина! Никой не откри в Него грях или вина! Въпреки неговата невинност, Той беше осъден на смърт. Седем века преди Голгота, вдъхновен от Светия дух, пророк Исаия даде отговор на този мъчителен въпрос: „Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи… Той бе изпонаранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез неговите рани ние се изцерихме“.

Вгледани в Христовия Кръст, ние се учим на търпение – безценна и необходима по всяко време и при всички обстоятелства добродетел. Тя съхранява сили и предпазва от прибързани решения и постъпки. Христовият Кръст ни учи на безпределна любов. Да обичаме себе си, майка и баща, братя и сестри, семейство и деца, приятели, всички, от които очакваме и получаваме добро, е съвсем естествено. Но да обичаш враговете си и да се молиш за тях, както Иисус на Кръста: „Отче, прости ми, понеже не знаят, що правят!“ – това е пълнотата и съвършенството на любовта, при която няма следваща степен, няма друга възможна категория, по-висок морален връх. Светият Кръст Христов ни учи и на смирение. Вечният Бог, Творецът на Вселената, Синът Божи смири себе Си, „бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна“ – свидетелства свети апостол Павел.

В богослужебната химнология Христовият Кръст се величае като всеоръжие, т.е. най-съвършеното, най-универсалното оръжие, но което единствено не погубва, не отнема живот, а дарява живот, благодат и спасение. С какъв друг знак би си позволил човек да осени скъпата си рожба, гърдите си в началото на трудовия делник и преди нощната почивка!? Кръстното знамение съпътства целия живот на християнина – от свещения купел при тайнството Кръщение до последното съзнателно движение преди смъртта. Няма друг Символ на земята, който да е толкова почитан, толкова скъп и съкровен! Коленичил пред Него, в подножието на Голготския Кръст, големият френски мислител Блез Паскал филососки възкликва: „Не бих Те търсил, ако не бих Те намерил!“

Човешката душа по рождение носи в себе си религиозна потребност от Бога, глад и жажда по Бога, усещането и съзнанието, че Той наистина съществува и реално присъства в съдбите на човечеството и във всяка лична съдба. Светата Църква мъдро ни напомня в средата на Великия пост за символа на Божията любов – честния и животворящ Кръст Христов, за да ни вдъхне търпение, обич и смирение и да ни ободри с неговата сила за продължаване на великопостния подвиг и достойно посрещане на славното Христово Възкресение.

Николай Хаджиев

В ІІІ век, когато жестоко били преследвани християните, един знатен човек на име Полемий пристигнал от Александрия в Рим, за да остави тук сина си Хрисант за възпитание и образование.

В Рим Полемий бил приет с почести и императорът му дал званието сенатор, което значи член на държавен съвет. Младият Хрисант се учил и възпитавал при най-знаменитите философи и бидейки надарен с големи способности, той бързо преуспявал във всички науки с голямо прилежание.

Между другите книги Хрисант попаднал и на светото Евангелие, което той прочел с внимание. Това четене силно подействало върху душата на момъка. Той познал, че в тая книга има истина, светлина и истинска премъдрост, защото в нея се съдържали „думите за вечен живот“. Хрисант започнал усърдно да изучава светото Евангелие и писанията на светите апостоли. Доверието му към светските езически учители се поколебало.

Той разбрал, че людете, които не са познали Христа, още блуждаят в мрак, макар и основно да са изучили цялата човешка мъдрост. Затова той започнал да си търси учител, който да може да просвети душата му чрез познаването на закона Христов. Сближил се с християни и те му посочили един благочестив отшелник, който се бил посветил Богу. Старецът приел Хрисант с любов, обяснил му истините на християнската вяра и като се убедил, че момъкът искрено е повярвал в Христа, извършил над него свето Кръщение.

Обновен от нова духовна сила и изпълнен с пламенна любов към Бога, Хрисант не искал да скрива вярата си, гласно изповядвал Христа и отричал езическите богове. Това стигнало до неговите роднини и те много се разтревожили.

– Гледай що прави синът ти – казали те на Полемий. – Да не би тебе да държат отговорен за неговата вина? Той хулил боговете и говорил, че някой си Иисус Христос е истински Бог. Ако царят узнае за това,ти не ще можеш да се спасиш от гнева му, защото хулещият боговете престъпва закона.

Полемий се разтревожил. Той повикал сина си и започнал да го убеждава да се отрече от Христа. Като видял, че думите му са безсилни, той решил да прибегне до строги мерки: затворил сина си и го подложил на лишения, като се надявал така да го отклони от светата вяра. Но тая мярка никак не е имала желаното въздействие; напротив, в усамотението Хрисант още по-усърдно се предал на молитва и размисъл върху дълбоките истини на християнското учение. Роднините разбрали, че такова наказание до нищо няма да доведе и казали на Полемия:

– Какво правиш? Ти по тоя начин няма да отървеш сина си от християнската вяра. Християните не се боят от мъчения и затвор. Те охотно понасят страдания за своя Бог и гоненията още повече възпламеняват усърдието им. Ти по-добре обкръжи Хрисант с богатство, разкош и удоволствие – сред радостите на света той по-скоро ще забрави своя Бог.

Полемий послушал съвета. Богато украсил своя дом, освободил Хрисант от затвора и го обкръжил с всякакви удоволствия, каквито могъл да измисли. Цял ден музика и пение не млъквали в неговия дом, препълнен с млади девойки. На трапезата били сложени разкошни ястия и скъпи вина. Били взети всички мерки, за да бъде развлечен юношата и да му се внуши любов към светските наслади. Но младият Хрисант не се поддавал на изкушения; молел Бога да му даде помощ и сила, непрестанно се издигал към Него с мисъл и Бог му помогнал да устои против съблазънта и да запази чистотата на душата и мъдростта на вярата.

Баща му в отчаяние вече не знаел какво да прави. Роднините му казали:

– Има в храма на богиня Атина една млада девойка на име Дария, която е необикновено хубава и умна. Сгоди сина си за нея и тя ще го обърне към боговете!

Полемий помолил роднините си да отидат при девойката и да я уговорят да се омъжи за Хрисант. Дария се съгласила и се преместила в дома на Полемия, който със сълзи я молил да спаси сина му.

На Дария се понравил младият Хрисант. Тя била необикновено добра и направила всичко, за да се понрави на юношата. Тя се обличала разкошно и се стараела да очарова Хрисант с блясъка на ума си и да го привлече към себе си чрез ласкави думи. Но Хрисант, който със цялото си сърце се стремял към Бога, оставал равнодушен към изкушенията.

– Девойко! – казал й той веднъж, – колко грижливо ти украсяваш себе си, какво усърдие употребяваш, за да отвърнеш душата ми от благото начинание и да привлечеш към себе си сърцето, което е пълно с друга любов! По-добре щеше да бъде за тебе да се постараеш да придобиеш благоволението на вечния Бог, на Господа Иисуса. Както сега украсяваш тялото си със скъпоценни дрехи, така украси душата си с чистота и вяра и тогава ще намериш Самия Христос, Който ще ти приготви вечно жилище, ще впише името ти в книгата на живота и ще ти даде радост безкрайна.

С изумление слушала девойката тия думи. На всички нейни увещания Хрисант отговарял с думите на християнската мъдрост и най-после светлината на истината озарила душата на младата езичница – тя повярвала и пожелала да бъде християнка. Тогава Хрисант обявил на баща си, че е съгласен да се ожени за Дария. Между другото той уговорил с нея да водят свят живот, напълно предан Богу.

Скоро след това Полемий умрял. Тогава Дария, научена от Хрисант на християнския закон, приела св. Кръщение и двамата започнали да живеят само за служение Бог, и полза на ближните, усърдно проповядвайки Евангелието и обръщайки езичниците. Те се поселили в два отделни дома, устроени по подобие на манастирите. В единия дом Дария приемала повярвалите девойки, молила се с тях и изучавала Божия закон. В другия дом се поселил Хрисант с новообърнатите християни, които подобно на него се били отрекли от суетните светски удоволствия, за да се посветят напълно на Господа.

Тъй минали няколко години. Най-после на римския управител донесли, че Хрисант и Дария обръщат езичници в християнската вяра. Той заповядал да уловят Хрисант и Дария и да ги предадат на мъчения, ако не се поклонят на идолите. Повелята му била изпълнена. Но Бог чудесно пазел служителите си: яките въжета, с които ги свързвали, сами се разкъсвали и железните окови се разпадали. Хрисант бил затворен в мрачна тъмница и тя изведнъж се озарила с небесна светлина. Изплашените стражари донесли за това на съдията Клавдий и той сам дошъл да провери истинността на техните думи. Приписвайки чудесата на вълшебната сила, той казал на Хрисант:

– Остави твоето магесничество и лъжливата вяра и се поклони на боговете, както е прилично на твоя знаменит род!

– Нима не разбираш – отговорил му Хрисант, – че на мене помага не някакво магесничество, а сила Божия? Ти щеше да разбереш това, ако умът ти и сърцето ти не бяха помрачени от мрака на езичеството.

Клавдий заповядал на войниците да привържат Хрисант към един стълб и жестоко да го бият с чепати пръти. Но ударите дори следи не оставяли върху тялото на християнина. Яките пръти ставали като трева, когато се опирали до тялото на св. Хрисант. Всички били изумени. Клавдий накрай узнал, че сила отгоре пазела Хрисанта и казал на войниците си:

– Престанете да го мъчите! Аз сега разбирам, че неговият Бог е велик и силен. Ние няма какво повече да правим, освен да поискаме от него прошка за нанесените му оскърбления.

И Клавдий, като паднал с войниците пред нозете на светия мъченик, казал:

– Ние сега разбираме, че твоят Бог е Бог истински. Заведи и нас при Него и направи ни Негови раби!“

Хрисант им обяснил, че Бог е близък до всеки човек, който със сърце Го търси. Той им говорил за Неговото могъщество, милосърдие и благост. Те всички го слушали с дълбоко внимание. След няколко дни много езичници повярвали в Бога. Клавдий, жена му Илария, синовете му Иасон и Мавър и много войници приели св. Кръщение. Това станало известно на императора, който заповядал да удавят Клавдия в морето, а синовете му и повярвалите войници да накажат смъртно. Всички те отишли радостно на смърт и били посечени с меч. Християните погребали телата им в една стара каменна гробница близо до самото място, където били посечени. Тук често идвала Илария да се моли и да плаче над гробницата на своите синове. Войниците на императора веднъж я сварили да се моли и искали да я отведат в съдилището. Тя измолила от тях кратко време за последна молитва, застанала на колене и молитвено извикала:

– Владико Господи Иисусе Христе, моля Те от все сърце, присъедини ме към синовете ми, умрели за Твоето име!

Едва тя завършила молитвата си, и предала Богу душата си. Християните я погребали близо до синовете й.

В туй време Хрисант и Дария били предадени на нови мъчения, но както и преди сила Божия чудесно ги пазела и поличбите, които Господ явявал заради тях, довели мнозина езичници към познание на истинния Бог. Тогава императорът ги осъдил на мъчителна смърт: заповядал да ги изведат вън от града при известния римски път Салария и живи да ги закопаят в земята, което било изпълнено в 284 година.

Често след това християните се събирали за молитва на онова място, гдето светите мъченици Хрисант и Дария били живи погребани. Тук се извършвали чудесни изцерявания. Веднъж в деня на светите мъченици много християни се събирали на молитва в намиращата се близо пещера. Императорът узнал за това и заповядал да засипят входа на пещерата и всички християни, между които се споменават презвитер Диодор и дякон Мариан, умрели мъченически. Тяхната памет, както и паметта на Клавдий, Илария и синовете им се чества в деня на св. мъченици Хрисант и Дария – на 19 март.

Според православния календар днес празнуват Дария, Дарин, Дарина и Найден.

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене