Отец Димитър – свещеникът строител от Лешница

Отец Димитър Илчев служи в Санданска духовна околия. Един от най-преданите и отдадени божи служители в региона. Преди повече от година той поде благородна инициатива – старото църковно училище в санданското село Лешница, построено през далечната 1923 година, да бъде възродено в пълния му блясък. Вековното школо отново ще посреща деца, а в едно от помещенията му ще се подреди своеобразен музей за историята на населеното място.

„Мечтите се съдват, когато вярваш в тях и си готов на всичко, за да ги постигнеш. Аз съм щастлив, че хората тук са все по-близо до своята – да възстановят старото църковно училище. За да отгвори врати навръх своята 100-годишнина като Неделно училище. А какво по-хубаво от това в този някогашен храм на знанието отново да звънят детски гласове”, казва свещеникът. Това е неговата мисия, която е споделена от църковното настоятелство на църквата „Света Марина” и от местните хора. Тяхното дело пък среща съпричастност и извън пределите на община Сандански. Стига и до Западна Европа, и до САЩ. Хора, които живеят в чужбина, но са учили в това училище, помагат също с финансови средства.

Отец Димитър не крие радостта си, че в това време, в което повече сме обзети от материалното, а духовното остава встрани, се намират и хора, които подават ръка, отделят от своето, за да го дарят за обществена кауза. Защото е ясна, че в това съвремие ставаме консуматори – и в духовен, и в материален аспект. Свикваме само да получаваме. Пренебрегва се ближният, често не виждаме нуждаещия, се, не чуваме искащия подкрепа, не чувстваме болката на другия.

Пари пращат хора и от Германия, и от Америка. В тях има и носталгия, и сантимент към школото, което приемало допреди години деца от първи до четвърти клас. Това дава допълнителни сили на божия служител да продължи делото си до неговото успешно завършване. В едно от помещенията на сградата ще се подреди своеобразен музей за историята на населеното място, след като Общинският съвет в Сандански дари постройката и терена около него на църковното настоятелство.

Сградата от самото си построяване е била един имот с църквата, но през 1956 година е национализирана от комунистическата власт. Двуетажното училище е било истински център на обществения, културния, социалния и духовен живот на местните хора. Образователната институция е важна част от историята на Лешница.

„Искам училището да е отново важно за село Лешница. Тук ще се съхранява паметта на миналото, както и ще се възвисяват духа и културата на населението. Това е нашата мисия. Да помагаме на миряните и да ги извисяваме духовно”, категоричен е свещеникът.

Той и останалите поддръжници на идеята ще направят реставрация на сградата, като ще запазят нейната автентичност. Партерният етаж ще се ползва като преддверие към двете стаи на втория етаж. Едното помещение ще стане музей, в който ще се подредят архивни снимки, предмети от бита на населението в миналото, както и памагалата, ползвани преди век в училище. Във втората стая ще се провеждат уроците на Неделното училище с деца от село Лешница.

Според него е много важно в тази инициатива човек да остане смирен и да не се възгордява от това, което прави и от успеха на начинанието. Защото точно смирението дава вътрешния мир, духовния размисъл за живота. Чрез смирението можем да постигнем всичко това, което ни е необходимо.

Любовта към Господ е и любов към хората

Отец Димитър смята, че хората напоследък са по-активни, но предимно по празници – тогава има много благотворителни прояви, има готовност да се помогне на ближния.

Но неговото желание е всеки ден да сме такива – да сме способни да подадем ръка на слабия, да вдигнем падналия, а не само по празници. Да се изгради съзнание като на истински вярващи хора на жертвоготовност всеки един ден. Ако човек е смирен, всичко, което върши, не е заради това да го видят и чуят, а заради Бога. Затова да не очакваме похвалност от човеците, а да знаем, че сме направили едно добро дело, което Бог ще въздаде.

„Най-важно е да сме във вътрешен мир, защото връзката с Бога преминава през човеците – да си помагаме, да се обичаме, да сме жертвоготовни за другите. Тогава обичаме и Бога. Не можем да кажем, че обичаме Бог, но не и хората. Това означава, че сме лицемери. Любовта към Господ е и любов към хората!”, твърди отец Димитър Илчев.

Източник: Вестник „ТЕЛЕГРАФ“