НА РЪБА НА ОТЧАЯНИЕТО! МЕТОДИ УЧИТЕЛСКИ ОТ СЕЛО ДОЛНА РИБНИЦА : Има дни в които гладувам?

Срещата ни с Методи Учителски от село Долна Рибница продължава.Той живее в 150-годишна наследствена къща от родителите му,която обаче след проливните дъждове е пропаднала, половината къща я няма. Всеки момент може да се срути върху главата му докато спи някоя вечер, но за да се стигне до тук има предисторияи тя не е никак лесна и весела. Нека да я чуем и с общи усилия да помогнем на Методи.

Припомняме историята му тук! Част 1 :

На ръба на отчаянието! Методи Учителски от село Долна Рибница : Не е живот! Мизерия е!

Не мога да работя иначе ме карат тук по оранжериите,но аз не мога краката ме болят,ръцете разказва той . Аз по някой път не мога да си вдигна панталона.

С какво се храниш?

-Правя си зимнина. По принцип не съм месар,а аз имам и подагра и вдигнах 700 пикочната киселина.

-Какво си правиш в ежедневието да се храниш, какво си готвиш?

-Еми каквото ми се яде – боб,картофи. Ива дни и гладувам…

То май само това ти се прияжда защото само това имаш?

-Да,така е.

Къде си готвиш? Никъде не можах да видя течаща вода?

-Ей тук на печката.

Имаш ли си дърва?

-Да имам си.За дърва не е страшно,докарват ми. Нямам баня,тоалетна,на двора имам мивка,оттам си пълня в туби вода и в стаята се къпя с вода от тубите.Едно момче ме караше у тях да се къпя,но започна да ме ревнува от жена му, да не я закачам.

Има ли нещо в живота ти досега за което съжаляваш и за което смяташ,че не е трябвало да направиш?

-Съжялявам само,че тръгна така живота с първата ми жена,ако не се беше получило така,можеше да си продължим,но..

Това съдба ли е?

– Съдба е..

Как би описал твоят живот- повече хубави или повече лоши неща ти са се случвали?

-Ами да ви кажа аз като бях по София нямаше грешка,не мога да се оплача от там. Имах и приятели, и работа.

Методи, на моменти ми се струваше доста отчаян. Ще те попитам директно, но искам да бъдеш честен. Посягал ли си на живота си?

-Да, опитах да с едно въже. Отидохме на  една вила, скрих  им се и като видях хората как се веселят,а аз като знам къде ще се върна пак и  там се опитах, но едно момче ме усети и ми  каза ми ”Да се махнеш от тук,такива работи да не правиш”.

Какво щеше да направиш?

-Щеше да се обеся,какво да направя, не ми се живее.Това тук ме затрупва,не ми се живее така, по-добре да умра. Попа ми е първи братовчед и той ми каза „ако разбера, че си се обесил, че си посегнал на живота си няма да те вкарам в гробищата вътре, отвън ще те погребем”.

Проявяват ли от твоето село хората разбиране или по – скоро те осъждат за нещо?

-Има много учтиви, но половината село са живяли повечето като мен.

А има ли хора които те осъждат?

-Е има, как да няма.

Какво би им казал?

-Да си гледат работата ,какво да кажа, да не се занимават с мен и това е.

Има ли ненаказано добро?

-Арен човек,арно не види ето, да така е да. Аз колко услуги съм правил,колко добрини. Ей толкова така да ми ги връщат къщата ще ми направят тук. Ама няма никой не те..викат имал дал това е, а сега като нямаш не можеш да дадеш дори и на себе си.

Употребяваш ли алкохол?

-Не, по около 100-тина грама съм пийвал.Не смея, аз с тия болести смея ли,чекмеджето е пълно с хапчета там. На мен 50лв.ми са хапчетата само,три месеца не съм пил хапчета не мога да ги купя.

Точно това щях да те попитам как ги купуваш?

-Аз август месец миналата година бях в Благоевград в болница  „Пулс”. На 3-ти август  ме качиха на операционната да ме оперират за простатата, обаче доктора прави каквото прави и каза,че няма да ме оперира, защото го е страх.Изследванията ми бяха 46, а трябва да са 0,4 и се съмняваха за рак, всеки знаеше, че е рак.

А всъщност това ли се оказа?

-Не знам. Още не се знае точно. Лекарят в Благоевград държете на това. Каза, че на 80% е това и да не се плаша. Изпрати ме пак да си направя изследвания, да не пия хапчета до октомври месец и след това да си направя биопсия.

Ти на някого оплакал ли си се, подал ли си сигнал до кмета на селото, до общинска администрация,че къщата ти пада.

-От полицията уведомиха ,обадиха се на кмета да не ме пуска тук. Една стая да ми намери,но я няма.

Кажи ми сега в днешно време от какво най-много имаш нужда?

-От жилище най – много имам нужда и ако може да се обадя до Сандански да видим какви документи да да правя да ме пенсионират. Иначе аз не знам ,а и не ми стигат годините за старческата.Иначе имам 26 години трудов стаж.

На години си млад обаче, така душевно не ми се струваш млад, а някак си уморен си от всичко.

-С тези нерви не е малко.

Виждам тук няколко снимки над леглото ти. На кого са те?

-Това е брат ми, който почина,а тия са сестра ми и тя почина,другата снимка е на сватята ми демек на него бабата.Брат ми и жена му.

-А твоя снимка защо няма?

-Нямам тук аз.

Искаш да забравиш за нещо или просто не си ги показал?

-Да, искам да забравя лошотиите, тия болести. Нито мога да спя, нито да ходя. И помпичките са тук, ако искаш да ти ги покажа. Ако не са те – край.

Ако можеше да промениш нещо, да върнеш времето назад, какво би било то?

-Нищо не мога да върна, това е,станал съм на 60 години вече.

Какво очакваш за напред?

-Не знам,умирачка.

Не трябва да се предаваш така.

-Е как да не се..какво да направя, къде да отида? Ето, спряха ми пенсията, а аз с пет болести какво да направя? Как може такова нещо аз не знам. Болен съм, разбираш ли? Иначе малко от малко да мога да работя няма проблеми.

Често искаш да заплачеш. Защо се спираш?

-Може да ми се смеят..

Кой ще ти се смее? Знаеш ли, че това не е срамно и смешно?

Не е ама какво да правя,къде да отида.Не съм вярвал аз,че такъв живот ще живея,не съм вярвал.

Самотата в която живееш тук в тази порутена къща тежи ли ти?

-Тежи ми ,как да не ми тежи.По цяла нощ не спя, варгалям се тук, не гася телевизора, ама файда няма.

Като гледам и удобства нямаш?

-Еми няма.

Вяра имаш ли?

-Имам,надявам се още на нещо амаа…незнам.

Вярваш ли в Бога?

– Е как да не вярвам, даже ще ви дам по една иконка,имам светени икони, които 40 дни бяха в олтара.

За какво молиш Господ най – много?

-За здраве,но аз и здраве нямам и това е. Пари човек винаги ще си няма,но жив и здрав ли е човек все е пари.

Откога не си се  виждал с дъщеря си?

-От миналата година.

Защо?

-Не мога да отида. И тя не може да дойде.

Имаш внуче?

-Даа,на 10 годинки.

И него не си виждал от една година?

-Да,чуваме се по телефона.И то е едно миличко.

Това е мъка ,да не можеш да си видиш внучето, детето?

-Лошо,много лошо.

Кажи ми какво ти тежи?

-Тежи ми, че не мога нито внука да видя,нито щерката. Никой не мога да вида.

А това са двете същества на света, които са ти останали?

-Да, така е.

Като се чувате по телефона какво най – често си казвате?

-как сме по принцип,а малкият вика”дядо, какво правиш, ще те потрупа тая къща там, не е ли паднала“. Викам „нека ме потрупа бе,какво да правя,къде да ида. Той все ми казва да отида при тях, но какво да правя при тях, то и тяхната е готова да падне.

Имам усещането, че ти е все едно дали ще падне къщата или не когато ти си тук?

-Аз не знам кога ще падне. Ей тук, когато паднаха отзад тия зидовете,на два пъти падат. Тогава се изплаших, защото нито мога да изляза, нито нищо. На другия ден казах на кмета да направим нещо, а той не знаеше какво да направим. Веднага се обадих на 112, а те казаха да не влизам и да ги свържа с кмета, който в този момент беше при мен и му дадох телефона, за да говори с тях. Те му казаха да не ми дава да влизам в къщата и да ми намери някоя стая.

Ами то ако няма и общинско,къде ще те сложи кажи ми?

-Ами има. Има една детска градина,там може една стайчка да ми дадат например.Или ако говори с собственика има частно място ,той ме праща към пощата.

Смяташ ли, че човека би позволил, има ли човешко отношение в хората в днешно време?

-Има в някои още.

Ти срещаш ли такива хора?

-Ами срещал съм някога, но сега по рядко е вече,нещо изроди се този народ.

След като идваш тук да спиш в този остатък на този дом, който почти го няма и всичко е напукано, това означава ли,че след като се връщаш тук ти е все едно дали ще падне върху теб или не?

-Като няма къда да отида какво да направя. Моля се на  Бог и това е.

Страх ли те е да не падне върху теб?

– Не ,не ме е страх вече. В началото ме беше страх, сега не. Иначе от общината един фургон да ми дадат, нали имаше едно време такива с две стаички или ако ми дадат някой лев ще ми помогнат, ама няма.

Ти няма какво да ядеш?

-Ами няма

Дават ли ти така?

-Дават ми,те ми знаят положението и дават.

Само хляб ли ще ядеш?

-Готвя си. Днес боб си направих.

А откъде е бобчето?

-От социалните е. Дават ми консерви, леща, ориз.

Това като свърши какво ще правиш?

-Няма да ям.

Няма да ядеш, лекарства няма да пиеш, няма да си в къща, какво ще си бе човек?

-И да плача,това е.Колко пъти съм плакал тук сам.

За какво най-често плачеш?

-За всичко плача. За здравето си плача, за къщата, децата не мога да си видя.Много лошо,аз не знаех,че е толкова лошо човек да е сам.

Излиза ли, че цял живот си работил все за някой друг, но не и за себе си?

-Може и така да е.

Какво правиш през деня тук на село?

-Излизам навън по площада,върна се,  гледам новините и това е. Не мога да ида на работа никъде.

Едвам,едвам се презвижваш?

-Тук стълбите трудно ги изкачвам, 27 стъпала,въздух не ми достига.

Аз като те гледам наред с това, че имаш много заболявания ти страдаш и от недохранване.

-Мен ме съмнява рак да нямам. Не знам, а и не мога да си направя изледванията, защото струват 20лв.

Откъде дойдоха всички тези заболявания?

-Не знам, от София сигурно. Там бях  шофьор 20-десет години и от там имах много нерви. Първата ми съприга ми взе детето, а втората отнесе ми парите. Отидох да си искам парите и тя ми вика”ами това дето си спал с мен кой ще ми го плати“.

Смяташ ли,че донякъде имаш вина да си в това положение, било то защото си бил наивен или защото си бил влюбен.

-От наивност е повече. Аз много се доверявах на всички.

Смяташ ли, че ако кмета е искал да те настани в някоя стая,някъде тук в селото и хората са се възроктали върху това, очакваш ли го?

-Да, ей сега даже едно момче едно време е бил там, има две стаи, баня, тоалетна. Сградата няма грешка. Той ми предложи да ми даде двете стаи, защото той е чак в другия край на селото.

А защо смяташ, че е така, има ли причина?

-Няма защо, откъде да знам.

Ако дойде ред да те настанят някъде да живееш дай Боже,какво ще вземеш от тук.Какъв е твоят багаж?

-А ми ето това – дрехите,телевизора.

Дрехи откъде имаш, Методи?

-Дрехи имам,дънки ми докараха,от децата,синовете там.

Има ли къде да отидеш с дънки.За къде ще ги облечеш?

-Ами няма къде да ида.