Йордан Парапанов, седемкратен цар на лозята: За мен без вино няма нито радост, нито живот!
-
- февруари 17, 2023
Той е най-известният лозар и винар в село Илинденци. Затова и миналата събота като по навик спечели короната за „Цар на лозята“. Царския венец заслужи за седми път 49-годишният Йордан Парапанов. С него разговаряме за любовта към земята, към труда, към гроздето и към виното. И за търпението и трудностите да се занимаваш със земеделие в страната ни. А той го прави вече 23 години.
Г-н Парапанов, откога е връзката ви със земята, с лозята?
-От дете съм по полето. От малък съм се научил на труд. Тогава всичко се правеше на ръка, налагало се е и да копая там, където не можеше да се мине с коня да се изоре земята. Преди повече от 30 години ни върнаха около 20 декара лозови масиви. Моят баща се грижеше за тях. Постепенно увеличихме площта на 30 декара. Но през 1999 година баща ми почина. И всичко падна на моите плещи. Не съм се замислили и за миг дали да продам лозята, или да продължа да се грижа за тях. Убеден бях, че трябва да продължа да правя точно това. На практика вече 23 години се занимавам само с тази дейност – произвеждам и грозде, и вино.
В момента колко голямо е стопанството, което притежавате?
-Доста по-голямо е в сравнение с 1999 година. Точно с 4 пъти съм го увеличил – сега полагам труд за 120 декара лозови масиви. Те са разположени в две местности край село Илинденци – Калъчовец и Щавен. В началото ползвах лозя под наем, но хората се отказаха от тях и ми ги продадоха. Защото не е лесно да си лозар у нас. Изисква се много всеотдайност, много работа, много лишения.
Как се справяте с проблема с липсата на работна ръка в земеделието?
-Това е хроничен проблем в последните години не само в земеделието, но и във всички сфери на икономиката ни. Някои заминават за чужбина, други просто не искат да полагат тежък труд на полето. Трети пък искат да са на бюро и да получават високи надници. В момента ме намирате на лозето, сам съм, други няма. Нямам работници. Никой не иска да е на нивата в студ и пек. Само по време на беритбата наемам хора. Сега кроя, но го правя с електрическа ножица, защото с ръчна е по-трудно и бавно.
Залагате ли на механизация в работата си?
-За мен е важно да подобрявам условията на работа, за да ми е по-лесно. Каквото се изкара от продажбата на грозде и вино, голяма част от него се инвестира в механизация. Купил съм машини за контурна резитба, пръскачки, култиватори, трактори. Моите лозя са стари, на тях им трябва по-малко вода. Един дъжд да падне, това върши добра работа. Почвата тук е много плодородна, подходяща е точно за отглеждането на лозя.
Разчитате ли на подкрепата и на семейството си?
-Те са плътно до мен. Това е семеен бизнес. Съпругата ми е най-важният ми помощник. Имам и двама синове – по-големият е в осми клас, а по-малкият е в четвърти клас. Идват с мен в лозето, правят го с желание, не ги карам насила. Интересно им е да ми помагат. Давам им задачи, които са по силите им – да плевят, да превържат нещо, което се е отчупило по лозите. Все е помощ. Особено на фона на кризата с работната ръка. Целогодишно се работи, само през декември е малко по-леко.
Защо решихте преди 3 години да откриете собствена винарна?
-Основната причина бе, че исках да затворя цикъла. А това бе продиктувано от ниските цени на гроздето. Имаше години, в които стопаните на винпроми ни се подиграваха с изкупните цени, подхвърляха ни по 30-40 стотинки за килограм грозде. Налагаше се да защитя труда си. И решипме със съпругата ми да отворим винарна. В нея ползваме само собствена продукция. Аз отглеждам три сорта грозде. Два от тях са червени – „Широка мелнишка лоза” и „Мерло”, а един е бял – „Мускат Отонел”.
Какво вино правите – от един сорт или купаж?
-Предпочитам да правя вино само от един сорт. Не ги смесвам. Поне засега. Ще дойде и това време, в което ще правя и купаж. Но в момента имам редовни клиенти на еликсира, който произвеждам. Повечето от тях са от София, харесва им, купуват го. Аз предпочитам да пия мерлото и муската отонел, по-плътни са, по-силни са от виното, което се прави от шилока мелнишка лоза. Но всеки си има вкус и предпочитания. Във винарната също нямам работник, справяме ме се със съпругата ми. Правим около 4000-5000 литра вино.
Има ли тайна за приготвянето на хубавото вино?
-Най-голямата тайна на хубавото вино е, че няма тайна. Просто трябва еликсирът да се прави от качествено и чисто грозде с много мерак и любов. Съдовете задължително да са чисти. Да се затварят добре, да се следи процесът на ферментация.
Виното ли е любимата напитка на Йордан Парапанов?
-За мен това е еликсирът. Пия само вино. То се консумира най-добре с мезе и с компания. Не бива да се забравя и мярката, това правило важи за всякакъв вид алкохол. Пийвам до 400-500 милилитра на ден. Виното е и истина, и здраве. Затова харесвам да съм в лозето, за да отгледам грозде за хубаво вино. Там се разтоварвам, релаксирам, трудя се на чист въздух. Не си давам зор, работата си върви, нямам началник. Нека само да е берекет, да има грозде, за да има вино. Че без този еликсир за мен лично няма нито радост, нито живот!
Be the first to leave a review.
