С дигитални изложби Държавният архив в Кюстендил отбелязва 60 години от създаването си

През настоящата година Държавният архив в Кюстендил навършва 60 години, съобщиха от институцията. По този повод от архива готвят няколко дигитални изложби за историята и дейността му. Първата изложба представя първите 30 години на съществуването му, от 1963 г. до 1992 г.

Окръжният държавен архив в Кюстендил е създаден през януари 1963 година. До1963 г. той работи с трима служители в една канцелария и две мазета за архивохранилища, помещаващи се в сградата на Общината в Кюстендил, разказва изложбата. Първите постъпления на архивни фондове са предадени от Софийския градски и окръжен държавен архив, комплектувани преди промяната на административно-териториалното деление на страната през 1959 г. и създаването на архива в Кюстендил.

През 1978 г. Окръжният държавен архив е преобразуван в дирекция, а през 1979 година той се нарежда сред водещите държавни архиви в страната. От 30 декември 1992 година, Държавният архив в Кюстендил преминава на пряко подчинение към Главното управление на архивите при Министерския съвет, като специализирано териториално звено.

Държавният архив в Кюстендил осъществява подбора, комплектуването, регистрирането, обработването, съхраняването и предоставянето за използване на определените за постоянно запазване документи на областната администрация, на общините на територията на Кюстендилска област, на териториалните структури на държавните органи и на други държавни и общински институции, организации и значими личности от местно значение, както и научно-методическото ръководство и контрол на организацията на работата с документите в деловодствата и учрежденските архиви, тяхното опазване и използване, разказаха от архива.

В научно-справочната библиотека на архива са заведени 4043 тома специализирана литература по история, архивистика и други области на науката, речници, енциклопедии, справочници, пътеводители, каталози, документални сборници и периодични издания.

Общата фондова наличност на архива възлиза на около 862,70 линейни метра с 1528 архивни фонда с общ брой 91 585 архивни единици, 1736 частични постъпления и 971 спомена, както и 10 особено ценни документа. В момента се прави и дигитализация на тези документи, каза директорът на архива Петър Шейков.

Сред особено ценните документи са ферман (султанска заповед) на султан Махмуд ІІ, разрешаващ възстановяването на черквата „Св. Богородица“ в Кюстендил; кондика на храма „Свети Димитър“ в Кюстендил с данни за построяването и дейността на храма, с имената на дарителите на суми през епохата на Възраждането и след това; Книга за приходите и разходите на Кюстендилско градско управление по месеци за 1878 г.; описна тетрадка на Кюстендилски опълченски комитет за раздадени помощи на доброволческите чети от 1885 г.; Летописна книга на Смесената прогимназия – Босилеград от 1917 г.; „Евангелие на Новия завет“, отпечатано в печатницата на възрожденския деец Александър Стоилов Боев – Екзарх, Цариград 1858 г.

С особена историческа стойност са и документите от личните фондове на Асен Суйчмезов – член на Кюстендилската делегация за спасяването на евреите; Димитър Беровски – ръководител на Кресненско-Разложкото въстание; на видния общественик и историограф Владимир Караманов (1886-2000).

В архива се съхранява и ценен снимков материал.