Ловните кучета в капана на вълчите глутници в Пиринско

Няма вид дивеч в нашата природа, който да не е обект на то­тален тормоз и унищожение особено там, където има обособе­ни вълчи глутници. Те притежават вродената дарба да правят перфектна организация при ловуването на всякакъв вид дивеч.

Тяхната популация в отделни райони на страната достига застра­шителни размери и твърде често този факт се омаловажава, по- скоро умишлено укрива от природозащитни организации, които настояват дори за специален статут на тяхната защита.

От контактите ми с ловци и служители на ловните сдружения в Благоевградска област до този момент заключението е кате­горично – най-много са щетите от вълците в ловните полета на Северозападен Пирин, Огражден, Малешевска и Влахина плани­ни.

Обаче към щетите за дивеча и домашните селскостопански животни трябва да прибавим и немалко ловни кучета, които бяха убити и изядени от вълците по време на ловните гонки през се­зона. Увлечени по дивите свине, те лесно попадат във вълчите капани и биват безмилостно оглозгани до кости.

Малко са сдру­женията, които не са отчели такъв факт. Като печален пример ще посоча, че само през последните 2-3 излета от активния ловен сезон тази година в 2 съседни ловни дружинки – Плоски и Илин­денци в района на Централен Западен Пирин, вълци убиват 5 ловни кучета по време на гонка.

Тази тенденция продължава още от миналогодишния сезон, когато само за месец и половина в Малашевска планина в дружинките в Гореме, Цапарево и Добри лаки са убити 3 от най-добрите кучета за лов на дива свиня. На­блюденията и фактите показват, че има промяна в поведението на тези хищници отпреди няколко десетилетия. Станали са по-нагли, безстрашни и крайно агресивни не само към домашните селскостопански животни, но и към овчарските и ловните кучета.

Успях да разговарям с трима ловци, чиито ловни кучета бяха уби­ти и изядени от вълци. Георги Гайдов от ЛРД-Илинденци към ЛРС „Голак” – Струмяни: „На предпоследния ловен излет около Нова година лично пуснах 2-те ми кучета Лиско и Лиска на четири и година и половина по следите на дива свиня. Те минават покрай един от постовете и продължават по следата. Не след дълго ги дочухме, че с лай се отдалечават от линията на пусиите, докато в един момент внезапно млъкнаха. Така и не се върнаха нито при мен, нито в къщи…“

В района има стадо от говеда, което пашува на открито и свободно. Собственикът на стадото досега е регис­трирал 7 изядени малки телета от вълците. Николай Стойчев, ло­вец от Илинденци: „Отглеждам 5 ловни кучета. Грижите и разхо­дите, които се полагат за тях, са неимоверно много и са сериозно перо от семейния бюджет. Най-доброто от тях на 8 години-кьосе барак за лов на диви свине прекрасно познава целия регион, но след гонка не се върна”. Най-доброто куче в района, собственост на Антон Любенов от с. Лиляново, който ловува в дружинката на с. Плоски, благодарение на джипиес системата успява да открие оглозганото си любимо куче, трицветно сръбско гонче, само по­ловин час след началото на гонката. „Внимателно следях движе­нието на кучето след дивата свиня по тракера, когато забелязах, че спира на място и с леко преместване на индикацията Усъмних се. Придвижих се максимално бързо до мястото. Беше късно, из­ядено изцяло, само главата с каишката още стоеше.”

Сценарият на вълчите екзекуции на ловни кучета е идентичен в Пирин, Огражден и Малешевска планини. Увлечени в гонка­та, кучетата лесно попадат в капана на хищниците. Разправата е светкавична и фатална. Тенденцията става все по-тревожна.

Един от верните пътища за по-ефективна борба с този хищник е стимулираща парична премия, каквато имаше преди доста години. Решението на проблема е в ръцете на държавните гор­ски стопанства като собственик на дивечовото разнообразие и ловните сдружения по места, особено засегнати от прекаленото присъствие на едрите хищници.

Кузман Петров