Шивашката индустрия в България черпи опит от „Пирин Текс“ – Гоце Делчев!
- януари 16, 2023
Вшивашкия бранш има 20 хил. незаети работни места, сочи неформалната статистика в сектора. Недостигът на служители е многогодишен проблем за фабриките, а обявите в бюрата по труда са обичайни и постоянни през цялата година. Маржовете явно не позволяват вдигане на заплати до атрактивни нива, затова вносът на работници от чужбина е решение за част от незаетите позиции в някои компании. Процедурата обаче изисква търпение, време и средства.
„По официални данни през 2019 г. заетите в бранша на текстила и облеклото са били 95 хил., сега са 78-79 хил. Мнозина се пенсионираха, а нови кадри липсват. Според наше вътрешно проучване 67% от заетите в бранша са на възраст над 45 години, което означава, че проблемът с недостига на хора ще се задълбочава“, обясни Йордан Беловодски – изпълнителен директор на Българската асоциация за текстил, облекло и кожи (БАТОК). Затова в бранша има силен интерес за внос на работници от чужбина, който позатихна покрай ковид пандемията, но от есента на миналата година отново е възобновен, казват собственици на шивашки компании. „Този интерес е продиктуван от липсата на хора във време, когато поръчките към шивашките фирми се възстановяват и дори нарастват заради оттеглянето на доста възложители от Азия, както и заради затварянето на някои украински фирми в резултат на войната там“, уточнява Йордан Беловодски.
Предприемачите в сектора са единодушни, че независимо от всичко ще продължат да внасят работници от чужбина. „Колкото и да са тежки условията по наемане, колкото и скъпо да им излиза на фирмите – те са принудени да внасят хора, за да оцелеят. Нямат друг шанс“, категоричен е Йордан Беловодски.
„Процедурата не е лесна, оскъпява се с документация, с такси за легализация, натоварваме се с допълнителни разходи за издръжка, но въпреки това го правим заради тоталната липса на работна ръка и тоталното обезлюдяване в някои региони“, обобщава Радина Банкова.
Бертрам РОЛМАН
Бихме наели още хора, или опитът на „Пирин-текс“
Автор: Ребека Щегман
„Пирин-текс“ произвежда вече от 30 години дрехи в Гоце Делчев и в момента е една най-големите текстилни компании в страната. Според Бертрам Ролман, германския собственик на дружеството, единственият начин фабриката да продължи да оперира е да наема чуждестранни работници. Най-новите попълнения в екипа на текстилната компания са 11 мъже от Бангладеш, които пристигат през август тази година. Те идват с минимален опит в текстилната индустрия, но са склонни да се пренесат чак до България, за да започнат работа в сектора.
„Не можете да си осигурите услугите на хора от Виетнам с условията в България“, обяснява Ролман. „Пирин-текс“ заплаща според производителността, която се базира на бройката обработени дрехи. Германският собственик казва, че по този начин средната заплата във фабриката е между 800 и 1200 лева на месец. Работниците от Бангладеш са наети за максималния период от пребиваване – 3 години, което е най-добрата възвращаемост на инвестицията, която компанията е направила в тяхното наемане. Това включва тарифите по търсене и наемане, административните такси, полетите и заплатеното обучение.
Нуждата за такъв тип инвестиция е осезаема според Ролман, който посочва, че в момента „Пирин-текс“ трябва да отказва поръчки заради липсата на работна сила. Това е причината фабриката в момента да не работи и на максималния си капацитет. През последното десетилетие например работещите в компанията са намалели от 3500 до 1100 в момента. Един от факторите е все по-голямото желание на българите да търсят по-добре платена работа в чужбина. Ролман също така слага вината и върху ЕС и „идиотските правила от Брюксел“, твърдейки, че голяма част от неговите работници са напуснали, за да отидат в чужбина, където могат да получат обезщетения за безработица след само кратък период на работа. Той отбелязва, че текстилната индустрия не е много привлекателен сектор за работа за българите, особено за младите хора. В миналото работниците от „Пирин-текс“ са изявявали публично своето недоволство от условията и заплащането.
Наемането на 11-те работници от Бангладеш не е първата стъпка на „Пирин-текс“ в търсенето на алтернативна работна ръка. Още преди 3 години компанията решава да прибегне до външна помощ, като тогава са наети една дузина работници от Узбекистан след посещение на Ролман в страната. Интересното е, че почти всички, без един, са напуснали фабриката, след като техният едногодишен договор е изтекъл. Последният останал узбекистанец обаче е помогнал за намирането на други работещи и сега в „Пирин-текс“ са назначени още 23 негови съграждани и още 5 се очаква да пристигнат скоро. В своето търсене на решение на проблема с работниците Ролман организира и турове на фабриката за бежанците от Украйна, които бяха отседнали в Гоце Делчев. Само една шепа от тях са приели да работят в нея.
До края на годината се очаква да пристигнат още 20 работници от Бангладеш, но „още много трябва да ги последват“, казва Ролман, който добавя: „Мисля, че ако законът го позволяваше – бихме работили със 70-80% чужденци в някой момент.“
