Топ Преса: Катин/Ситнилски – топлата връзка на корупцията в Кочериново
Някъде между нас, хората в тая уникална страна, под небето от синя коприна, ходят, дишат, безчинстват и злоупотребяват индивиди, които са се вклинили в съдебна, изпълнителна и местна власт. Какви ли са тези хора? Колко са големи? Хапят ли? Къде живеят? Скъпо ли е да ги отглеждаш (много важен въпрос!)? С какво се хранят? Средно колко дълго живеят – Ю0-200 години, както на мен ми се струва, или повече? Имат ли по-специални нужди от редовите си сънародници? Минава ли жизненият, им цикъл през някакви етапи – излюпват ли се под формата на корупционна ларва, или директно се раждат крадци и така си живеят през целия си безкраен живот? Много въпросителни, а отговори няма, никой не желае,или не смее да отговаря! А кой е виновникът , който е помогнал на тези индивиди да паразатират? На този въпрос отговорът е кристално ясен и еднозначен- цялото ни общество. Всички ние носим отговорност с направените от нас избори.
Един от неразумните избори на обществото е Константин Катин, скандално известният екс кмет на град Кочериново. С повдигнатите срещу него шест обвинения, градоначалникът държи своеобразен рекорд в залите на Темида. Катин е подсъдим за престъпления по служба, с които е ужилил община Кочериново със 158 хил.
лв., уронване на авторитета на местната власт и разколебаване доверието на гражданите към управлението, преправяне съдържанието на официални документи и подбуда на други лица да дадат неверни показания пред разследващи органи. Обвинен е и за унищожаването на дървеснивидове, част от Националната А екологичнамрежа „Натура2000“, при което е подкопан брега на река Рилска и застрашен международния път Е-79. В хода на процеса, държавното обвинение увеличи списъка със закононарушенията му с още едно – за превишаване на права и изземване на чужда компетентност. То е заради издадените от Катин две заповеди за сеч и износ на 110 тополи от имот на благоевградчанина Георги Поповски, с което се е облагодетелствал със сумата от 23 000 лева. Катин бе отстранен от длъжност заради далаверите на 22 февруари 2011 г. На няколко пъти обжалва и се опита да се върне в кабинета си, не уважииска му. През юли 2011 пък си изпроси глоба от 200 лева за арогантно държане в залата и нападка срещу съдиите и вещителица.Глоба за арогантно държание ^ срещу магистрати!Представете си какво е било държанието и отношението му спрямо съгражданите си, с чиито гласове е станал пълновластен господар на Кочериново. Кой си позволява подобна арогантност и безпардонност? Това не е ли поведение на човек, над когото има разтворен политически и юридически чадър?В Кочериново полугласно разказват за топлата връзка между бившия градоначалник и не по-малко скандалният им съгражданин, висшият магистрат Камен Ситнилски.
Градската мълва гласи, че с помощта на Катин, Ситнилски се е сдобил с апетитен имот в родното Кочериново и е построил върху него внушителна хасиенда. И тъй като в тези прослойки всичко се търгува, макар разменната монета не винаги е валута, сега е ред на Ситнилски да хвърли спасителния пояс. Магистратът е дал дума да направи и невъзможното, за да промени хода на делото в полза на стария си довереник. Тези твърдения
поставят нови въпросителни. Темида е сляпа, но дали е оголяла и обосяла до толкова, че да приема подкупи, за да раздава платено „правосъдие“?
Октоподът отдавна е в съдебната система, и това не е новина, решени- ята на съда трябва да, подлежат на, критика от медиите и общественото мнение. Черните овце в системата,трябва не се само да се сочат, но и да подлежат на строги рестриктивни мерки. От нея трябва веднъж завинаги да си отидат корумпираните, некадърните, и нечестни магистрати. Необходими са ясни правила, които не допускат лобиране. Защото докато Темида отчитауспехи, октоподът в нея пише фактури.
Но обществото все още само плахо надига глас. Хората изпитват страх да заявят мнението си по най-категоричен начин. Страхуват се да не загубят работата си, да не подпалят жилището им, да не се случи нещо с децата им, близките, да не забият кирка в колата им, и това е съвсем нормален животински инстинкт да защитиш своето, да оцелееш. Но единствена идея е – да не се мълчи. Да не си страничен пън. Да реагираш, да говориш, да рискуваш. С риска е адски j-рудно, но нали ^сме наясно, че .когато много хора се обединят, заедно са, ‘мислят в една насока, проявят и малко гняв, доза премерена ярост към нещата, които не са правилни, то тогава силата им е огромна.
Защото в географския отрязък, с високите сини планини мълчанието е повече от удобно. Но, удобните ги тъпчат, нали? А върху потъпканите им гърбове, живеят, дишат и се размножават, онези, които живеят дълго и се отглеждат скъпо…
Be the first to leave a review.