Пенсионери на щат – абсурдният панаир в граничната полиция

В мразовитата нощ на българската граница, докато младите полицаи газят в калта и студа, някъде на топло в караулното помещение седи бай Петко – отдавна прехвърлил пенсионна възраст, но все още на щат. Взима си и пенсията, и заплатата, и всички добавки към тях. Това не е измислена история – това е реалността на българската гранична полиция през 2025 година.

Абсурдът се развихря с пълна сила – докато младите бягат от системата заради ниските заплати и тежките условия, пенсионираните служители продължават да се наслаждават на двоен доход. Една пенсия не стига, я! Трябва и заплата отгоре. И то не каква да е – със всички надбавки за стаж, опасни условия и каквото още се сети човек.

В същото време над 4000 щатни бройки зеят празни в системата на МВР. Празни не защото няма кой да ги заеме, а защото е по-удобно да се задържат пенсионираните кадри. Уж заради опита им. Уж заради експертизата. А всъщност – защото така системата си спестява неудобството да се реформира истински.

„Имаме нужда от опитни служители“, повтарят като мантра от ръководството. Но истината е друга – имаме нужда от смелост да признаем, че моделът е сбъркан из основи. Защото как иначе да си обясним парадокса – млад човек с диплома и амбиция не може да си плати наема с началната заплата в системата, докато пенсионираният служител прибира двоен доход?

Синдикатите мълчат. Политиците си затварят очите. А граничната полиция продължава да затъва в собствената си архаичност. Докато в Европа говорят за дигитализация и модерни технологии за охрана на границите, ние продължаваме да разчитаме на кадри, които помнят още времето на телефоните с шайба.

Да, опитът е ценен. Да, има какво да научим от ветераните в системата. Но докога ще продължаваме да използваме това като оправдание за поддържането на една порочна практика? Докога ще позволяваме двойният стандарт да съсипва мотивацията на младите служители?

Време е да назовем нещата с истинските им имена – това, което се случва в граничната полиция, не е нито справедливо, нито ефективно. Това е умишлено поддържан хаос, който облагодетелства малцина за сметка на системата и обществото.

Решението? То е пред очите ни – категорична реформа, която да сложи край на порочната практика на работещите пенсионери. Да се въведе менторска програма – да, но с ясни срокове и план за предаване на опита. Да се увеличат заплатите на младите служители, вместо да се хранят два пъти едни и същи усти. Да се инвестира в обучение и модерно оборудване, вместо в поддържане на статуквото.

Защото границата ни заслужава повече от това. Заслужава млади, енергични и добре платени професионалисти, а не уморени ветерани, които държат системата в плен на миналото. Време е за промяна. Време е да спрем да се преструваме, че двойното облагодетелстване на пенсионираните служители е нещо нормално. Защото не е. И никога не е било.

А междувременно, докато четете този текст, някъде по границата бай Петко си допива поредното кафе в топлата стая, докато младият му колега мръзне навън. Справедливо ли е? Преценете сами.