Магарета и ангели в света на Стоян Божкилов
-
- ноември 7, 2022
- Той е един от най-изявените съвременни български наивисти. Роден е през 1974 г. в Сандански, там работи и досега.
- В София имаме възможност да видим негова самостоятелна изложба за първи път от 2009 г. Изложбата „Магарета и ангели“ продължава до 12 ноември в галерия „Париж“.
- През ноември предстои да излезе издание за българския наивизъм.
„Магарета, много обичам магарета. Много ми харесва да ги рисувам. Кучета, магарета, котки по-рядко. Но магаренцето е много важно. Това са някакви спомени от детството. Като си бил дете на село и виждаш баирчета, магаренце – идиличен свят“, казва художникът Стоян Божкилов по повод самостоятелната си изложба в галерия „Париж“.
Той е един от най-изявените съвременни български наивисти. Познат е доскоро предимно в чужбина. Роден е през 1974 г. в Сандански, там работи и досега. Никога не е учил рисуване, завършил е социална педагогика, но е израснал в творческа атмосфера – с баща си, наивистът Кирил Божкилов, и с брат си Иван Божкилов, майстор на дърворезбата.
За 22-те години, в които професионално се занимава с изкуство, е имал изложби във Франция, Германия, Полша и Русия. Негови картини са изложени в сградата на Съвета на Европа, част са от постоянната експозиция на Държавния културен институт към Министерството на външните работи, Музея за наивно изкуство в Москва, и на Салона за наивистично и интуитивно изкуство в Белоградчик, както и в много от значимите частни галерии у нас.
В София имаме възможност да видим негова самостоятелна изложба за първи път от 2009 г. Придържа се към принципа, че с такава отговорна задача художникът трябва да се заема приблизително веднъж на две години, иначе е твърде често. А самокритичността определя като важно качество, което помага да си създадеш цедка, с която да пресяваш онова, което показваш пред хората.
За кратък период от живота си Божкилов рисува икони, за да се издържа, и признава, че това неизбежно е повлияло на избора му на сюжети и герои в картините му. За една от последните си работи, включена в настоящата изложба, той разказва: „Това е нещо като мой вариант на Рождеството. В нашата иконографска техника от едната страна на Исус винаги има магаре, а от другата крава. И отгоре е ангелът. И трите влъхви, които носят подаръци, но в наш си, балкански вариант.“
Когато говорим за наивистично изкуство на Балканите, се сблъскваме с твърдението, че именно по тези земи се е зародило най-силното и значимо представителство на това течение, начело с имена като Иван Генералич, Иван Рабузин, Мартин Йонаш. Но България не се нарежда до хърватската и сръбската школа и чак днес регистрира първото подобно формирование – Българската арт наив асоциация, имаща за цел да обедини художниците наивисти.
Според Даниела Осиковска, куратор на доброволни начала в Салона за наивистично и интуитивно изкуство в Белоградчик и инициатор на създаването на асоциацията, „имаме няколко десетилетия, в които това изкуство по никакъв начин не само че не е подкрепяно, но е абсолютно неглижирано. Докато по света навсякъде има музеи, навсякъде има и общинска подкрепа. Правят се национални, международни и регионални изложби“.
Но Даниела Осиковска споделя своите наблюдения: „В момента, в който кажеш „арт наив“, хората го възприемат по различен начин, отколкото ако кажеш „наивизъм“, защото конотацията за наивизъм е непрофесионализъм, аматьорско изкуство, което не е толкова стойностно като другото“.
Наивизмът е важен сегмент от световното изкуство както в периода от края на XIX в. до началото на XX в., така и във втория си пик през 60-те и 70-те години на XX в., когато под прожекторите са основно сръбските и хърватските наивисти. Но стилът има своята форма и днес.
Несъмнено явление в изкуството, той се отличава не просто с ярки цветове, семпли форми и видима непохватност на рисунъка, издаващи липсата на академично образование на художниците, но и с типичния поетичен поглед върху заобикалящия ни свят. Художниците наивисти често са хора, занимаващи се със земеделие, занаятчийство, животновъдство, а в картините си засягат теми от бита на обикновения човек или мечтата за един по-пъстър свят.
Наричаният Митничаря Анри Русо, смятан за най-известния представител на жанра, но сам определящ творчеството си като реализъм, получава прякора си именно заради своята професия на митничар. Вдъхновение за своите тропически картини намира в пощенски картички, романи и в ботаническите и зоологическите градини в Париж.
За творчеството на Стоян Божкилов Осиковска обяснява, че за разлика от други свои съвременници той е с изключително светла нагласа към света. Като характерни за него посочва способността му да анализира себе си, както и липсата му на егоцентризъм.
„Това, на което се възхищавам у него, е, че той целенасочено търси развитие. В един определен момент му става тясно и започва да търси. Неслучайно не само рисува, той свири и прави други неща. Той просто е артистична личност, нещотърсач.“
Божкилов споделя, че ако не беше художник по професия, вероятно би се отдал на обущарството, за което и сега намира време. Музиката винаги е била част от живота му и затова обикновено присъства в картините му, често чрез цигулката и контрабаса – инструмент, на който признава, че винаги му се е искало да може да свири.
В бандата си „Терпентина“, с която се появяват все по-често на софийската клубна сцена и с която скоро предстои да издадат първия си албум, наречен „Носталгия“, е искал да свири на бас – друг негов любим инструмент, но по стечение на обстоятелствата поема втората китара и хармониката. С другата си група, „Комбина блус бенд“, засега свири само в Сандански.
В музиката се отдава на детайлите, както и в платната си. В някои от тях откриваме картини в картините – интерпретации а ла Божкилов на известни произведения като „Клането на невинните“ на Питер Брьогел Стари и „Голата маха“ на Франциско Гоя или изпипана до съвършенство икона.
„Да, аз много обичам да рисувам в много малки детайли, с много тънки четки. Просто защото съм вглъбен човек. Като седна пред статива, даже по някой път се усещам как твърде рано хващам по-тънката четка. Между другото има опасност да изпаднеш в детайли още в началния етап на работата“ – проява на нетърпение, даже грешка, определяща съдбата на картината.
Характерен почерк на наивистите от Сърбия и Хърватия е рисуването с масло върху стъкло, но в съвременния наивизъм се срещат и литографии, скулптури, рисунки върху дърво, коприна и дори барелефи.
И макар наивистичното изкуство да търпи разнообразие от техники, Стоян Божкилов предпочита да рисува с масло върху платно и го препоръчва на всеки начинаещ художник. „Маслото като материал позволява всичко. Единственият му минус може би е, че съхне бавно, обаче е много трайно. Вечно, едва ли не. Можеш да го смесваш с лекота, да правиш нюанси.“
На въпроса защо жената някак грее в картините му и обикновено тя е тази, на чиито преживявания акцентира, той отговаря: „Много рядко рисувам конкретни хора. Винаги е по принцип. Да е по-светната – тези са май от конкретните хора.“ За Божкилов жената е по-висш тип човек от мъжа. „И това, което показвам – че жената трябва да се третира така, като по-висш човек, не бива да бъде нещо необичайно. Трябва да бъде абсолютна практика. Жената е нежният пол, мъжът трябва да ѝ отваря вратата и да ѝ подава якето. Да ѝ покаже уважението си. Защото от нея зависи животът ни.“
За дейността на Салона за наивистично и интуитивно изкуство в Белоградчик Стоян Божкилов говори с признателност и оценява отдадеността на неговите създатели в популяризирането на жанра.
Салонът е открит през 2019 г. и представя единствената постоянна експозиция на наивистично изкуство в България, която към момента включва над 300 творби на автори от цял свят. Кураторката на салона, Даниела Осиковска, се стреми да популяризира жанра с помощта на Национален фонд „Култура“ чрез различни специализирани събития като Биенале „Наив България“ с престижно международно жури, Международния салон „Наив“, който вече две поредни години събира автори наивисти от Европа, Южна и Централна Америка, като първата се радва на над 60% продажби на изложените картини.
През ноември предстои да излезе издание за българския наивизъм. Осиковска споделя мнението си, че музейна експозиция арт наив би се вписала в културния живот на столицата и че се правят стъпки в тази посока. Желанието ѝ е да бъде учреден музей с насоченост към наивистичното изкуство вместо частна галерия.
И понеже за разлика от повечето наивисти на запад, познатият български наивист е предимно професионалист и се издържа от творчеството си, галерията има проект, насочен към издирването на онези автентични наивисти, които не фигурират в изложбените зали или онлайн, а творят в малките населени места из страната.
За успех по отношение на развитието на българския арт наив принос имат две несвързани помежду си събития – изрисуването на електрическите табла на главната улица в центъра на Белоградчик от младата художничка Теодора Обретенова по инициатива на общината и поканата към няколко български автори за участие във френската изложба „Българските художници наивисти“ („Les Peintres Naïfs Bulgares“) в местността Сан-Жан-Кап-Фера, Франция, през миналия септември, на която съорганизатор и участник е художникът Николай Стоев. В нея са представени и наивисти от Франция, Бразилия, Аржентина, Уругвай и Италия, а от България участие взимат 12 творци, сред които Стоян Божкилов и колегите му Елена Стоева, Ангел Герджиков, Владимир Шунев, Наташа Атанасова, Румен Малчев, Мариела Димитрова-Мара, Георги Йорданов, Марина Богданова, Николай Тихолов, Петър Димов.
За успеха Стоян казва: „Успех за мен е, ако нарисувам картина, за която лично аз си кажа „Леле, това е страшна работа!“ Рядко го казвам. Ако нарисуваш нещо хубаво и просто ти доставя удоволствие да стоиш и да го гледаш, това е успех. Ако после искаш да го споделиш с други хора, да го вкараш в галерия, за да го гледат и те – какво по хубаво от това?“
Изложбата „Магарета и ангели“ продължава до 12 ноември в галерия „Париж“.
Be the first to leave a review.
