Топ Преса репортаж! За първи път! НЕПОЗНАТИТЕ РОДОПИ!

Родопите са необятно море от хълмове, дълбоки речни долини, обширни поляни, прохладни гори и чисти езера. Може би само който е бродил из свещената планина, може да каже колко големи са пространствата там. И винаги ще сбърка. Дали един човешки живот би бил достатъчен, за да обходим всяко кътче от Родопа? Едва ли…

И все пак, има места, които ни привличат с уюта, красотата и спокойствието си. Защото това са едни от основните причини, които ни карат да напуснем града и зоната си на комфорт и да поемем по непознатите пътеки пред нас. В тази статия ще ви представим седем уникални кътчета от Родопите, които си струва да посетите.

Голям Беглик – Ако искате да се потопите в безметежните летни мъгли на високите Западни Родопи, то може би тук е правилното място. Едва ли има по-любимо място за фотографи и пътешественици, търсещи истинската нирвана. Съчетанието от кристално чиста вода, синьо небе и зеленина  тук   е константа. Спокойствието – също. Язовирът е любимо лятно място за къмпингуващи приключенци.  Затова ако искате тишина, най – добре е да сте тук през късната пролет и ранната есен. Сигурно ще е хладно, може да има и сняг, но всичко ще се компенсира само с един поглед към огледалната водна шир.

Пещера Снежанка – Подземният родопски дворец без аналог. Размерите й не са големи, но образуванията в нея не отстъпват по красота и разнообразие на нито една друга пещера в Родопите.  Артефакти, открити в подземията, сочат,  че в миналото пещерата е имала своите обитатели. Сигурно се чудите откъде идва името й? В една от залите се намира фигурата на Снежанка – естествено образование, досущ приличащо на приказната героиня. Ако решите да посетите пещерата, имайте предвид, че трябва да заслужите красотата, която ще видите, с 30-минутно стръмно изкачване по горска пътечка. По близките дървета пък има табелки с мотивиращи надписи.

Връх Ком – Но не в Стара планина, а в Родопите. Защо изкачваме върховете? Заради гледките, естествено! В Родопите има няколко върхове с феноменални гледки. Ком определено се нарежда в челните позиции. Изкачването му отнема около 2 часа, а изходната точка за него е махала Гоздевица на село Арда. Посрещането на изгрева от връх Ком е миг, който ще тържествува в съзнанието ви докато сте живи. На върха е красиво и уютно, а Родопа се разсъблича пред очите ви – човешкият поглед стига на разстояние от над 30 км. в миналото тук е имало параклис, който е частично възстановен днес. На върха е изградена дървена наблюдателница, която ви изкачва още по-високо. Има и доста диви животни, които може да наблюдавате при добър късмет.

Село Мандрица – Ако искате да се върнете 100 години назад във времето, то Мандрица е точното място. Може би малко хора предполагат, че само на хвърлей от държавната граница с Гърция се намира една красива перла. Служило като декор за не един и два филма, селото днес е райски остров насред планината. Разходете се по тесните му павирани улички и ще почувствате красотата на едни отдавна отминали времена. Великолепните кирпичени бубарски къщи с резбовани тавани все още украсяват Мандрица, въпреки завидната си възраст. Въпреки че днес в селото живеят шепа хора, тук е единственото място в България, където ще имате възможността да чуете типичното албанско наречие, останало от далечната 1636 г. – годината, в която Мандрица е основано от трима братя албанци.

Чаирски езера – Няма спор, че това е най-красивата езерна група в планината, възникнали в следствие на мощни свлачищни процеси в района. Днес езерата са 7 на брой. Намират се по десния бряг на долината на едноименната река. Водите им са с цвят на смарагд, а в огледалната им повърхност се оглеждат вековните иглолистни дървета и скалните исполини на резерват Шабаница. Достъпът до езерата е възможен пеш и с високопроходим автомобил от Триград или от село Мугла. За ходещите пеша от Мугла до Чаирските езера преходът е с продължителност 3 часа, а от Триград – 5 часа. Насладата за очите тук е пълна, а тишината – безусловна. В близост се намира и хижа Чаирски езера, в която храната се приготвя на печка с дърва, а домакините са изключително гостоприемни и любезни.

Меандрите на река Рибна – Изключително леснодостъпно кътче от планината, което, въпреки близостта си до цивилизацията, ще ви омагьоса с красотата си, особено през късна пролет и началото на лятото.

Река Рибна води началото си от местността Каратепе, между с. Побит камък и Велинград и почти в самото си начало протича през огромна поляна, образувайки, красиви завои. Водата е кристално чиста, а  в бързеите се стрелкат балкански пъстърви.  Ако човек седне край реката и се вслуша в ромона й, може да се пренесе десетки години назад във времето, когато тук са се въртели воденици,  а многобройни стада добитък са утолявали жаждата си в ледената вода. Ако пътувате от Доспат или Сърница в посока Велинград, след  отбивката  за с. Побит камък следва няколко километрово изкачване. Веднага след него се излиза на широко място с постройки на горските работници от горско стопанство Каратепе. Меандрите се намират вдясно от пътя. Има малка указателна табела.

Крепостта Устра – Високо в небесата. Освен че е една от най-запазените, със своите 1114 м. надм.  вис.  е  и една от най-високо разположените родопски твърдини.  Цели 115 м. от крепостните и стени са запазени до днес. Археолозите определят Устра като средновековна крепост. Изкачването до върха става по горски път и пътека от село Устрен, като отнема около един час.  От върха се разкрива панорама към значителна част от източнородопските ридове на югоизток и североизток.