Православната църква почита паметта на св. Павел изповедник

На 6 ноември Православната църква почита паметта на св. Павел изповедник, цариградски архиепископ.

Той е роден в Солун в началото на IV век. Млад влязъл в клира на църквата и дори бил секретар на светеца архиепископ Александър (чества се на 30 август). Когато в 337 г. Александър починал, Павел бил избран на негово място за архиепископ. По това време вече се разпространявала ереста на александрийския свещеник Арий, който учел, че Бог Син не е единосъщен на Бог Отец, а е Негово творение.

Много християни и особено висши клирици станали последователи на Арий. А най-сериозното изпитание за Църквата било това, че поредица императори и много сановници на империята в столицата и по провинциите също поддържали арианството. Такъв бил и Констанций II, синът на свети Константин Велики. Той поел властта след смъртта на баща си през 337 г. и открито се обявил в подкрепа на арианите. Затова се възмутил, когато научил, че за архиепископ е избран православният Павел. И докато неговият баща взимал участие в църковните дела, за да подпомага християнизирането на народите в обширната империя, Констанций се намесил грубо, за да наложи една ерес.

По време на избора на архиепископ Павел Констанций бил в Антиохия, Сирия, но щом се върнал в столицата, той свалил Павел от архиепископския престол и своеволно провъзгласил за архиепископ арианина Евсевий Никомидийски. Свети Павел отишъл да потърси подкрепа в Рим, където бил и друг изгнаник – свети Атанасий Велики, когото Констанций също отстранил от Александрийската църква.

Западният император Констант научил за тези гонения срещу достойните архиепископи и се застъпил за тях пред брат си Констанций. Двамата били възстановени, но през 350 г. Констант починал и Констанций веднага заточил архиепископ Павел в Армения, където ариани го нападнали и удушили в храма по време на богослужение. Това станало в 351 г.

На 6 ноември се чества и празникът на чудотворната икона на Пресвета Богородица: „Всех скорбящих радост“ („Радост за всички скърбящи“).

Значението на иконата е укрепване във вярата в Света Богородица като дивна застъпница, която е навсякъде,където се чуват стоновете на страдащи хора.

Тя изтрива сълзите на плачещите и в страданието дава минути на утеха и небесна радост.