Възрожденските дейци от Неврокопско
-
- ноември 1, 2022
Росица Попаркова е главен библиотекар на градската библиотека в гр. Гоце Делчев при НЧ „Просвета-1865“. По повод Деня на народните будители тя подготви тематичен материал специално за читателите на Топ Преса.
История
В Освободената интелигенцията, така от османско масовият владичество България както човек съзнават подвига на възрожденските си писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борбата за държавен суверинитет.
През 1922 г. по предложение на тогавашния министър на народното просвещение на България Стоян Омарчевски се определя 1 ноември за Ден на българските народни будители. За първи път е честван в Пловдив през 1909 год., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник.
От 1945 г. празникът е отменен и след дълго прекъсване, на 28.10.1992 г., се възобновява традицията на празника.
Сред най-популярни български народни будители са Пайсий Хилендарски,Софроний Врачански, Васил Априлов, Петър Берон, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Костантин Костенечки, Владислав Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, Димитър и Контантин Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народната свяст и българското самосъзнание.
Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители като кръщават улици, училища, читалища на тяхно име. Град Гоце Делчев един от старите възрожденски градове си има своите будители. Успехите на възрожденските борби в този край са безспорни. Безспорни са и заслугите на онова будно ядро от смели родолюбци, които винаги, и при тежки обстоятелства, стоят начело на всички начинания за църковна и училищна самостоятелност. Те създават онзи здрав щит, в който се разбиват яростните атаки на подтисниците и асимилаторите. Те изнасят на плещите си цялата тежест на една дълга битка, остават будни на своя пост, като истински родолюбци и народни борци.
Нека споменем някои от по-известните от тях:
Даскал Господин първият български учител в Неврокоп. Неговото светско име е Костадин Мутафчиев. Голямото дело, което записва името на Даскал Господин на най- почетната страница от историята на Неврокоп, е откритото от него през 1840 г. училище. В продължение на цели двадесет години Даскал Господин обучава и организира около себе си будно ядро от просветни мъже, което повежда с ентусиазъм борбата за народно образование. И когато през 1860 г., изнурен от безброй премеждия и лишения Даскал Господин умира, неговото родолюбиво дело в Неврокоп остава в здрави, в сигурни ръце.
Илия Дуков (1800 -1895)- просветен деец, участник в църковнонационалната борба. Заедно с Никола Ковачевски, Стоян Шехинов и Георги Костов през 60-те години на миналия век Дуков съставя неофициално първата българска община в Неврокоп и в на продължение цяло бурно деситилетие (1860-1871) несменяем председател. Участва в борбата за откриване неин на новобългарско училище в Неврокоп(1862) и на Неврокопското девическо училище (1867), спомага създаване (1865) на за читалището,,Зора (дн. Народно читалище „Просвета“). Той е един от организаторите на Народния събор 1869 в с. Гайтаниново, на който се провъзгласява отказването на Неврокопския край от гръцката патриаршия. Дуков дарител Читалището,,Зора“ и e на Неврокопското девическо училище.
Стоян Шехинов – (1795-1885)- радетел за просветна и църковна независимост.Заради родолюбивата му дейност османските власти го прогонват от родния му край и той се заселва в Неврокоп. Тук Шехинов участва активно в обществения живот. Подарява дома си за новооткритото училище. Той е един от основателите и пръв председател на основаното през 1865 читалище „Зора“ Закупува книги и учебни пособия за училището и за читалищната библиотека. Участва в Народния събор в Гайтаниново през 1869, член е на учителското дружество,,Просвещение“ и на Неврокопската българска община. Многократно е арестуван и малтретиран заради патриотичната му дейност.
Никола Мандушев (1838-1923)-участник национално в националноосвободителното движение, учител. Дългогодишен член на Неврокопската българска община и на училищното настоятелство. Радетел за разрастване на българското просветно дело и издигане на българщината. Спомага за развитието на Неврокопското читалище Зора“. Включва се активно в дейността на учителското дружество ,,Просвещение“.
Никола -Банев-Ковачевски (1832-1882)-деец на националноосвободителното движение, учител. През 1854 открива в бащиния си дом в Ковачевица първото новобългарско училище в Неврокопско. Автор е на интересни поучителни слова, в които защитава правото на съществуване на българското училище. Радетел за българската просвета и независима българска църква Ковачевски развива широка народополезна дейност.
Поп Харитон – (1827-1995). Светкото му име е Кръстю Карпузов, записал името си в най- светлите страници от историята на църковно-училищните борби в Неврокопския край . През 1872 г. е избран от неврокопчани заархиерей на Неврокопската епархия, а по късно през 1876 г. Харитон е назначен за архимандрит на София една висока длъжност в църковната йерархия, на която той запазва живо своето пламенно родолюбие.
Никола Падарев– един от ярките дейци на Българското възраждане в Източна Македония, активен борец за училищна и национална независимост на народа си, дългогодишен народен учител в Старчища, Горно Броди и Гайтаниново.
Петър Сарафов (1842-1915)- възрожденски просветен деец, участник в националноосвободителното движение. Учтел е в селата Гайтаниново, Либяхово Зърнево, Неврокоп и в много други села в района, навсякъде заменя преподаването нафъцки език с обучение на български език. Автор е на редица практически помагала и книги.
Спас Прокопов дългогодишен учител и голям родолюбец, известен B целия Неврокопски край като ,,Даскал Спас“. Учителствува в селата Ючдурук, Гайтаниново, Зърнево, Калапот, Просечен, Горно Броди и Мелник. Заедно с учителствуването развива активна патриотическа дейност, разпространява български книги и вестници. Той e сред инициаторите за основаването на учителското Дружество ,,Просвещение“, член на неговото настоятелство и един от активните му деятели. Заслугите му като учител и общественик са големи и безспорни.
Иван Кюлев -(1872-1956)- просветен деец, фолклорист. Работи като учител и директор на българската девическа гимназия в Одрин, развива родолюбива и народополезна дейност, заради което неколкократно е арестуван. Бил е учител и в мъжката гимназия в гр. Пазарджик, инспектор на българските прогимназии и начални училища в Цариград, инспектор в Министерството на народното просвещение в София, организатор на българските училища в Одрин. През 1923-1930 е директор на Педагогическата гимназия в гр. Неврокоп. Значителен е приносът му в изучаване на народното песенно творчество в Пиринския край и B др. райони в Македония. През 1916 г. издава в Цариград сборникът „Български народни песни за смесен хор“, а през 1977г. посмъртно е издаден песенния сборник Народни песни от Неврокопско“, който съдържа 292 песни и мелодии, 1 легенда и няколко описания на обичаи.
Още много са имената от възрожденските дейци в Неврокопско това са : Иван Сим. Балабанов, Иван Гологанов, Теодосий Скопски, Иларион Пенчев, Екатерина Дукова, Анастасия Балтова и цяла плеяда просветители родолюбци дали всичко за укрепването на българщината в Неврокопския край. Нека в навечерието на този светъл празник 1 ноември – Ден на народните, будители отдадем необходимата почит ден на тези родолюбиви българи и да пожелаем на днешните будители учители, читалищни дейци, дейци на културата да продължим и развием тяхното заветно дело.
Росица Попаркова
Be the first to leave a review.
