Ексклузивни новини за свирепия поръчков убиец Нашко от Сандански, извършил десетки екзекуции

В Пиринско вече 20 години се носят слухове за най-жестокия поръчков убиец. Местните му приписват десетки екзекуции, но доказани са само две.

Присъда има, но човека го няма. Антон Петковски, по прякор Нашко, успя да избяга и досега следите му се губят. Според легендите той се крие в Южна Африка или Холандия, а в ъндърграунда упорито се мълчи, ако стане дума, че може да е в съседна Сърбия, пише „Труд„.

Нашко беше обявен от Европол за един от най-издирваните и опасни бандити, който хладнокръвно застрелял не само известен бизнесмен, но не се поколебал да гръмне и авера си.

Дни след бягството на Антон Петковски, Интерпол го обяви за издирване с червена бюлетина

Денят е 12 декември 2001 г. Бизнесменът Ангел Христов излиза от търговския си комплекс „Космос“ в Благоевград, отменя планирано отпреди седмица пътуване до София и заедно със съпругата си Дияна се отправя към семейната вила в с. Селище. Той не знае, че текат последните му минути. Двамата пристигат привечер и жената слиза, за да отвори вратата на гаража.

Докато е с гръб, тя чува стъпки на тичащи хора, обръща се и вижда как двама маскирани измъкват съпруга й от автомобила, просват го на земята и го застрелват от упор в главата с 5 куршума. Дияна се втурва към мъжа си, но единият от килърите я пресреща, хваща я за гърлото и насочва в челото й пистолет. Жената замръзва за секунди, когато чува глас: „Застреляй я“ и в паниката си захапва до кокал ръката на екзекутора. Това ще й спаси живота, но ще стане фатално за един от убийците. Той пуска жертвата си и я блъска с всичка сила на земята. Политайки назад, Дияна успява да дръпне маската и да види лицето му.

Това стресира убийците, които хукват да бягат и изчезват към реката, минаваща покрай селото. Сигналът за инцидента е приет в РПУ-Благоевград трийсетина минути след убийството на Ангел Христов. Около 19.00 ч. дежурната оперативно-следствена група заминава за Селище. Първата работа на полицаите е да блокират подстъпите към семейната вила на Христови и изходите на селото, но вече е късно – от убийците няма и следа. Въпреки тъмнината и обилния снеговалеж криминалистите успяват да открият четири гилзи от пистолет.

Случаят е толкова фрапиращ, че местните полицаи търсят помощ от София. На следващата сутрин в Благоевград с хората си пристига тогавашният шеф на отдел „Убийства“ в Дирекция на полицията полк. Ботьо Ботев. Докато колегите им ги посрещат, постъпва нов сигнал – до реката в местността Дудин андък е намерен труп на мъж. При първоначалния оглед самоличността на убития не е установена, защото в джобовете му не са открити никакви документи, а лицето му е почти размазано от удари с тежък предмет. В главата на жертвата ясно личат четири дупки от куршуми, а в ръката му е намерена черна вълнена маска. До трупа на земята лежи още една.

Няколко часа по-късно е установено, че тялото е на Емил Николов-Мъдака, известен в града и като Граф Монте Кристо. Той получава литературния си прякор няколко години по-рано, когато изкопава дупка в стената на благоевградския следствен арест и изчезва. Според криминалното му досие Мъдака е дребна риба, занимава се с кражби и побои. Репутацията му в местния ъндърграунд е, че е глупав и приказлив. Никой още не знае, че е загинал от ръката на съучастника си Нашко, защото жената на жертвата на убития Ангел вижда лицето му. И двете убийства са извършени с картечен пистолет „Скорпион“, който така и не е открит.

Само за седмица след двата разстрела криминалистите разпитват над 40 души от криминалния контингент в Благоевград и околните селища, като от всеки от тях, освен саморъчно подписани показания, снемат и проби за ДНК-експертиза. Постепенно кръгът на заподозрените се стеснява до десетина, но нито един от не отговаря на резултатите от ДНК-то, свалено от втората маска, открита до трупа на Мъдака. В кръга от заподозрени изскача едно име – на Антон Петковски-Нашко.

Установено е, че преди няколко години той е бил разследван за тежко престъпление, но поради немарливост ченгета от Сандански не са му взели ДНК за анализ. Две години след убийството на Христов и изведнъж разследващите удрят бинго – взета е проба от Нашко, която съвпада с ДНК-то от вълнената маска. Разкрит е и мотивът за разстрела на бизнесмена – дълг от 65 000 марки към местен бос от подземния свят.

Процесът срещу Петковски се точи цели 10 г., през които той остава на свобода. На първа инстанция присъдата му е 25 г. затвор, но и той обжалва, а прокуратурата протестира решението. По-висшите инстанции го осъждат на доживотен затвор и да плати кръвнина на вдовицата Дияна 60 000 лв. обезщетение, по 50 000 лв. на децата – Драган и Яна и 40 000 лв. на майката на покойния Ангел Христов. По 25 000 лв. кръвнина бе присъдена и за трите дъщери на убития му авер Емил Николов – Станислава, Симона и Гюргица, както и по 20 000 лв. на родителите му. Веднага след като получи окончателната присъда през октомври 2012 г. обаче Петковски изчезна, най-вероятно през зелената граница с Гърция. „Нищо не знам. Излезе на кафе с приятели и повече не го видях. Той не може да живее без нас, ще се върне“, заяви жена му. Оттогава минаха точно 10 г., а от Нашко няма и следа. Предлога се, че той е с променена външност. Малко след бягството му.

15 години делото се точи в съда

Оправдават го за отвличане на грък

В средата на 90-те години името на Нашко е свързано и с отвличането на гръцкия бизнесмен Лазарос Амартидис, живеещ в Сандански и въртящ бизнес с електроника и резервни части. Гъркът е бил държан в плен около седмица, а освобождаването му станало срещу откуп  300 000 германски марки. 15 години след случая магистратите в Благоевград обаче оправдаха Антон Петковски, както и обвинените за похищението Петър Кърналев и Марио Котев.

По 3 месеца условно с 3-годишен изпитателен срок получиха Любомир Тодоров и Димитър Димитров – Белята, който не се яви на делото, защото беше задържан в Гърция за източване на кредитни карти. Присъдата бе постановена през пролетта на 2010 г., броени дни преди да изтече абсолютната давност на престъплението.

blitz.bg