Интервю с бившия депутат от БСП в Благоевградско Николай Бошкилов

-Г-н Бошкилов, след един мандат в парламента Вие отказахте да се кандидатирате за 45-о НС. БСП след 2 седмици влиза в предизборна кампания, липсва ли Ви тръпката от срещи с избирателите, писане на политически речи, формулиране на предизборни обещания?

-Добре го казахте – обещания! Особено през последните две години се наслушахме на какви ли не обещания и гимнастики на езиците за справяне с кризата – здравната, финансовата и енергийната. Реално тези похвати са по време на кампания. В последните три Народни събрания се водеше ожесточена партийна атака, както казват хората – изядоха се. Загуби се парламентаризмът. Давам пример с 44 НС, в което бях четири години, това между другото беше последното с пълен мандат. Тогава приехме ледица закони, решаваха се приоритетно проблеми, независимо от партийната принадлежност. Не смятам на този етап да се впускам в така наречената надпревара за властта. Аз самият съм участвал в изработването и след това в приемато на повече от 20 законопроекта. Правил съм парламентарни питания. Имаше резултати, уверявавам ви.

– Защо сега предпочитате полето пред жълтите павета?

-Това, което върша в ежедневието ме удовлетворява! Аз не се срамувам да съм наравно с работниците на лозята и избата – да прецизирам.

– Какво е състоянието на лозарството в България в момента?

-Лозарството винаги е бил един рентабилен подотрасъл на земеделието. Тази значимост във времето се дължи предимно на спецификата и особеностите в производството и преработката на грозде, свързани с историята, религията, традициите, законодателството, географското местоположение и почвено-климатичните условия на страната и региона, както и на диетичните и лечебни качества на гроздето и виното. Един от големите ежегодни проблеми в лозарството е опазването на реколтата от болести и неприятели. През последните години фитосанитарната обстановка в лозовите стопанства е усложнена. Перманентно се разпространяват и нанасят загуби на реколтата познатите болести – манa, брашнеста мана, cиво гниене. Напоследък се появиха и нови, силно вредоносни патогени, причинители на екскориозата и на еутипиозата. Биологичните възможности на лозата и защитните реакции към патогените се увеличават, когато се провеждат комплексни мероприятия – избор на терени, балансирано торене, напояване, подбор на сортовете грозде.

-Традиционно в началото на лятото лозарите започват да се оплакват от слаба реколта – или дъждовете не достигат, или се появяват някакви болести. Каква ще е реколтата тази година във Вашите лозя?

– Относително е. Като цяло се очаква добър добив тази година, напук на метеорологичните изненади. Като цяло специалистите от земеделското министерство предвиждат с около 20 процента повече от миналогодишната реколта. Но пак казвам-различни са показателите в регионите. Тук, в Благоевградска област, ще берем грозде, като миналата година. Еффемистично – кой на каквото е постлал, на това ще легне, съответно дай Боже да напълним бъчвите с качествено вино и да имаме отлично търсене. Нека да е берекет!

-В момента всички цени вървят нагоре – на горивата, електричеството, препаратите, амбалажа. На каква цена ще е гроздето тази година?

-Няма да отегчавам читателите Ви, на тях и без това им е писнало от оплакващи се производители и търговци. Средно с около 30 процента всичко върви нагоре. Трудът поскъпна, транспортът също. Повече плащаме ние за гориво, за съдове, за бутилки, за амбалаж. Нека за започнем гроздобера, да пресметнем разходите. Субсидиите в отрасъла не са достатъчни, но се справяме.

-Европа от няколко години е залетяла по биопродуктите. Каква точно е разликата между биовиното и онова, което пиехме до момента, освен – вероятно, цената?

– Биологичното вино наистина е по-качествено. Излиза съответно и по-скъпичко. Тази година цената му ще е естествено по-висока. Ние сме първата изба в Югозапада, която от осем години отглежда биологично грозде и произвеждаме най-пречистеното вино. Имаме достатъчно опит и смея да твърдя – оправдано качество. Спазваме правилата в сектора страшно стриктно. Биoлoгичнoтo винo, ĸoeтo пoлyчaвa opгaничeн cepтифиĸaт oт Mиниcтepcтвoтo нa зeмeдeлиeтo, нe мoжe дa cъдъpжa пecтициди, xepбициди и други добавки. С категоричност е бeз гeнeтичнo мoдифициpaни opгaнизми, кoитo нe ca paзpeшeни дa ce изпoлзвaт в биoлoгични изби. ГMO дpoждитe cъщo ca зaбpaнeни зa изпoлзвaнe в биoлoгичнoтo пpoизвoдcтвo нa винo. Пpaви се oт opгaничнo oтглeждaнo гpoздe. Πpoгpaмaтa зa cepтифициpaнe на биовиното е много строга – пpeминaвa се през нея вcяĸa гoдинa. Инcпeĸтиpaни сме в лозовите насаждения чрез всимане на проби от почвата и лозите, по същия начин процедират и в избата, като анализират партидите биовино. Фирмите, които ни контролират са швейцарска и италианска.

-Има ли бъдеще българско вино в Европа?

-Преди трйсетина години, нашето вино беше еталон за качество в цял свят. В последствие, след приватизацията на бившите винпроми и заради желанието за бързи печалби, някои колеги започнаа да правят компромис с качеството. Това доведе до развенчаване на мита за неповторимото българско вино и в момента нашето място на световните пазари се заема от вината „Нов свят“ – Чили, Аржентина, Австралия, ЮАР. От известно време се наблюдава тенденция за възвръщане на пазарите поради факта, че колегите разбраха грешките си. Моето мнение е, че с биовината, ще преборим конкуренцията на изброените по-горе страни. Казвам това от личен опит. Моите чужди контрагенти в Германия и Англия, имат засилен интерес към биовиното и изнносът ни към тях е само на органика.

– Лесно ли намирате хора за работа през сезоните на вашите лозови масиви в района на Ласкарево?

-Човешкият фактор е особено важен в земеделието. Живот и здраве да е, разчитам много на трудовите хора. Стремим се да механизираме, но все пак има и операции, за които е нужна човешка ръка. Има традиции в района на нашите лозови масиви-гроздоберът е малък празник. Същите хора се грижат почти целогодишно за лозичките от орането, до зарязването им, плевене, пръскане. Не пропускат разбира се да се почерпят от гроздовия елексир. Те имат и свои лозя. От година на година обаче намаляват работоспособните мъже и жени, но добрият стопанин знае как да ги задържи, освен ако не заминат зад граница.

– Каква е формулата за хубавото биологично вино?

-Биологичното вино -органик, се произвежда от биологично грозде, естествено. Лозето се третира само с позволените от европейските норми за био производство продукти и в избата се използват само разрешените от регламента практики. Позволените препарати са така наречените „контактни“ препарати на базата на мед и сяра, те не проникват в тъканите на лозята, лесно се отмиват от силен и продължителен дъжд и трябва съответно да се направи ново пръскане. При биовината е позволено добавянето на сулфити в определени норми, на сертифицирани био танини, ензими и дрожди. Здравото, енергийно вино, може да се роди само от здраво, енергийно грозде, което пък от своя страна може да се постигне само на здрав, енергиен терен. Съживяването на почвата, възстановяването на слоя хумус и на естествените баланс и жизненост на терена, са основната цел на биодинамиката. Интензивното земеделие, пестицидите и химичните препарати изтощават почвата и отнемат от силите й, с времето животът в нея намалява, микроорганизмите измират и тя става стерилна. От една мъртва почва е невъзможно да се роди живо, енергийно вино. С помощта на специални биодинамични препрати на натурална основа и чрез техниката на динамизацията, биодинамиката се стреми да върне живота в почвата.

-Преди години България беше страната, в която всеки имаше в мазето бидони с кисело зеле и вино. Продължават ли благоевградчани да разчитат на домашното производство или вече сме достатъчно европеизирани, че да си купуваме всичко наготово?

– За съжаление, въпреки усилията, които се полагат, в домашната изба не може да се постигне нужното ниво на хигиена и стерилност, каквото може да си позволи професионалната. Интересът към биопродуктите вече отдавна не е само мода или актуална тенденция, а по-скоро трайна среда, в която производителите рано или късно ще трябва да работят. Макар в България нещата да се случват по-бавно, вече и тук от няколко години се произвежда биовино. Виното съзрява във времето и е прието, че някои видове вина разкриват потенциала си със стареенето, ароматите стават по- интегрирани и балансирани. В домашни условия, обаче този процес не може да се случи. За да се постигне такъв резултат, голям процент от вината се произвеждат по начин, който им позволява да отлежават. Всеобщо признато, че тези вина са за консумация в рамките на няколко години след бутилиране. Благоевградчани правят домашно вино, имам много приятели, които дори и да не отглеждат лозе, купуват грозде и го слагат в съдовете си. Напоследък много от тях се допитват, търсят съвременни начини за правенето на виното, за съхраняването му и най-вече да бъде горчиво, но пивко.

-Няма как де ни коментирате и за ползите от консумацията му?

-Пиeщитe винo ce възпoлзвaт oт oпpeдeлeни пoлзи зa здpaвeтo. Πo-cпeциaлнo чepвeнoтo винo ce cвъpзвa c мнoгo здpaвни peзyлтaти, ĸaтo нaмaлeн pиcĸ oт зaтлъcтявaнe и cъpдeчнo-cъдoви зaбoлявaния. Kaтo ce имa пpeдвид тoвa, пиенето трябва да е в yмepeни ĸoличecтвa. Умepeнaтa ĸoнcyмaция нa винo e cвъpзaнa c няĸoи oт cлeднитe пoлзи зa здpaвeтo: пo-виcoĸ пpиeм нa aнтиoĸcидaнт, нapeчeн pecвepaтpoл, ĸoйтo пoмaгa в бopбaтa cpeщy yвpeждaнeтo нa cвoбoднитe paдиĸaли, пoдoбpeнo здpaвe нa cъpцeтo, зaщитa cpeщy aтepocĸлepoзa, нaмaлявa нaтpyпвaнeтo нa тpиглицepиди и xoлecтepoл. Има и защита от инcyлт и нaмaлявa pиcĸa oт диaбeт и мeтaбoлитeн cиндpoм. Нека да носи здраве на всички!