120 години от основаването на манастира „Успение богородично” в с. Баничан, Гоцеделчевско.
-
- август 14, 2022
Манастирът е създаден от моята прапрабаба Цвята Серафимова. Тук предлагам откъс от романа ми „Баничанската Света Богородица”, в който главна героиня е баба Цвята:
62.
След Балдевската афера и по време на Илинденското въстание неврокопският каймакамин, използвайки военна сила, упражни невиждан терор над всички, заподозрени в участие и съучастие в революционната борба в казата. Свещеници, учители, по-първи хора в Неврокоп и селата наоколо бяха пребивани и убивани като животни или жестоко изтезавани в затвора. Поради това владиката Иларион посъветва своите свещеници да търсят спасение поединично, а самият той се затвори в манастира „Света Богородица Живоприемний източник“ и месеци наред не излезе оттам…
Поп Атанас се прибра при семейството си в Елешница. В Баничан идваше само на големите църковни празници, като винаги го съпровождаха два-трима мъже от негово село. Хората забелязаха, че отецът е твърде унил, сякаш изгубил всички надежди. Само пред баба Цвята, Варвара, Марко и Илинка спомена на няколко пъти какво се е случило със селата Кремен и Обидим, които са в съседство с неговата Елешница. И тях ги сполетяла участта на Балдево – убили десетки селяни, сред които и деца, повечето от къщите били ограбени и запалени от войници и башибозук от помашките села Рибново и Филипово… Войводата на Върховния комитет офицерът Любомир Стоенчев със своя чета започнал спасяване на оцелелите хора от двете села, избягали от ужаса в дебрите на Пирин, извеждайки ги в пределите на свободна България. Поп Атанас бе сред местните дейци на Вътрешната организация, които помагаха на поручик Стоенчев и четниците му, познавайки добре терена.
В тези тежки месеци всички в Серафимовата къща се молеха Марко по-бързо да оздравее след жестокия побой. Баба Цвята и Илинка взимаха от Варвара ключа за църквата и пред иконостасната икона на Света Богородица дълго се молеха за здравето на живите и за душите на скъпите им мъртъвци. Всеки път баба Цвята влизаше в олтара, където се пазеше малката икона на Света Богородица с Младенеца, която тя намери на хълма в руините на някогашния манастир; заставаше пред иконата, поставена на масичка, затваряше очи и пред нея изплуваха отново ангелът, който я издигна през тавана на стаята и през покрива и я пренесе на баира, къде трябваше да копае, за да я намери. Спомняше си и заслепението, което получи, като срещна очите на Богородица и Младенеца, както и оня странен летеж над камъните и храстите при слизането към селото… Чуваше и молитвата на поп Атанас към Света Богородица за премахването на слепотата ѝ, както и съветите му сутрин и вечер да изплаква очите си със светена вода и как наистина след кратко време зрението ѝ се възвърна.
…Като дойде за Цветница, поп Атанас се задържа по-дълго в Баничан. Той нямаше колебание, че трябва да се изпълни Божието повеление, предадено чрез съновидението на баба Цвята, – да се построи параклис на мястото, където бе намерена иконата. Той събра църковното настоятелство, за да решат с какво трябва да започнат.
–Понеже сега времената са барутни – започна поп Атанас, – нека първо направим един малък параклис, за да не зее дупката, където баба Цвята копа и намери иконата… Пък като дойдат по-добри времена, може манастирът да възкръсне отново…
–Прав си, отче – обади се един от настоятелство, – важното е да има нишан, че това място е свято…
–Барем колкото една голяма одая да стане – каза баба Цвята.
–Толкоз – съгласи се поп Атанас, – една голяма одая с два прозореца…
Още в следващите дни неколцина млади мъже впрегнаха волски коли и отидоха в боровите гори в Пирин; избраха много смолисти дървета, които трудно гният и дървоядите не ги нападат. И заиграха брадвите…
…Разтовариха трупите на широката поляна на хълма. Дойдоха други мъже – майстори-дялачи – и обработиха дървения материал: направиха греди и дебели талпи. В това време други изкопаха темелите на параклиса – на дълбочина едно коляно, и изградиха със суха зидария с камъни зид две педи над земята; това простраство – колкото една голяма одая – запълниха с камъни и пръст.
Оставиха обработения дървен материал два месеца да съхне на слънце, за да се „прибере“ дървото в размери, в каквито ще бъде завинаги.
…На Петровден поп Атанас изнесе служба в църквата „Свети Архангел Михаил“. След това с баба Цвята, Марко и още неколцина мъже се изкачиха на хълма, където върху подготвената площадка трябваше да се направи дървената постройка на параклиса. Както вече се каза преди, поп Атанас притежаваже много умения, включително дюлгерство и дърводелство.
–От утре – каза отецът – за десетина дни трябва да покрием параклиса и да наредим керемидите отгоре.. Керемиди още не сме купили, ама за два-три дни ще съберем пари от хората и ще ги купим от Неврокоп.
–И дълги и яки пирони ще ни трябват – обади се един.
–Това съм го предвидил – каза поп Атанас, – с църковни пари ги купих от пазара…
На другия ден на хълма вече се мяркаха фигурите на десетина мъже. Поп Атанас оразмери дължината на гредите, необходими за скелета на постройката. И застъргаха джагите в здравите ръце на мъжете – гредите бяха изсъхнали добре и се режеха лесно, въпреки многото смола…
След седмица вече се виждаше отдалеч кокетната дървена постройка. С коне, с привързани за самарите кошове, докараха и керемидите…
…Баба Цвята, като всяка жена в Баничан, пазеше булчинските си дрехи в един сандък – когато Господ реши тя да склопи очи, за да се пренесе на оня свят, с тях да я облекат. „Но – мислеше си тя – с тези гиздави дрехи ще ме закопаят и те ще изгният в земята барабар с мене… Ще помоля Иисус Христос да ми разреши да ги облека утре, на Малка Богородица… Искам милата ми Богородичка да ме види гиздава, нищо че съм стара вече, утре, като освещаваме манастирчето…“
…В ранното утро на Рождество Богородично мало и голямо в Баничан, празнично пременени, с цветя в ръце, се изкачваха по виещата се козя пътека към билото на хълма, където сред каменните руини на някогашния голям манастир грееше дървената постройка с голям дървен кръст на покрива. Никой в Баничан, от този ден нататък, не нарече нито веднъж малкия храм другояче освен МАНАСТИРЧЕТО. Този скромен параклис се възприемаше като възстановяване на стария голям манастир, опустошен някога от завоевателите.
И никой от селяните не се учуди, че в този ден баба Цвята е облякла булчинските си дрехи. А тя, слабичка и пъргава, каквато бе преди няколко десетилетия, с лекота изкачваше стръмния склон, леко накуцвайки. След нея вървяха Марко и Илинка с децата… Когато почти цялото село се бе изкачило на Манастирчето, на коне пристигнаха владиката Иларион и един дякон от митрополията. Отец Атанас ги посрещна, прегърнаха се. Владиката се насочи към параклиса, пред вратата на който стояха баба Цвята и Марко.
–Това е баба Цвята – каза поп Атанас на митрополит Иларион.
Владиката, широко усмихнат, спря до нея, а тя побърза да му целуне ръката:
–Бабо Цвято, заради твоята любов към Иисуса Христа и твоите молитви към Неговата майка Пресвета Богородица, сега цялото село Баничан е благословено от Бога! Нека Бог даде още дълги години да бъдеш здрава и жива.
Баба Цвята се смути от тези силни думи и можа да каже само „Сполай, сполай…“
За пръв път от Манастирчето се разнесе звук на клепало.
Митрополит Иларион, отец Атанас и дяконът застанаха пред дървената постройка на храма, облечени в тържествени църковни одежди.
Върху малка дървена масичка, постлана с бяла покривка, бяха поставени всички необходими за освещаването утвари.
Тук, на този хълм, където е кипял деен църковен живот, а след това тъмните сили са превърнали това свещено място в пустош, сега отново се разнесе Божието слово. На масичката пред тримата свещенослужители, които славеха името на Бога и Неговата майка Света Богородица, до едно менче със светена вода бе изправена малката, потъмняла от вековния сън, заровена между каменните тикли, икона. Баба Цвята, със свещичка в ръка, слушаше песнопенията на владиката, но не откъсваше очи от иконата…
Накрая на водосвета митрополит Иларион напръска със светена вода отвътре и отвън дървените стени на храма, благослови и всички селяни. Дойде ред да каже думи и за баба Цвята:
–Скъпи баничанци, в Библейската книга Еклисиаст е казано, че „сънищата идват при много грижи“. Целият живот на нашата баба Цвята беше изпълнен със страдания и грижи; колко смърти на най-ближни хора е трябвало да преживее, но нито за миг не е преставала да вярва в Бога или да се усъмни в неговата справедливост. Макар че дяволът е онзи, който върлува в душите на хората и ги подтиква чрез съновидения към тъмни дела, които Бог не одобрява, все пак в Светото писание има свидетелства и от по-друг характер. В Стария завет се казва, че насън Господ е откривал волята Си на пророците и на другите си избраници. Пророците ги знаем всички. Но кои са другите избраници на Бога, пред които Той разкрива Своето откровение? Това са онези свети хора, в които вярата в Господа клокочи, не стихва, увлича и другите, които са готови да се пренесат в жертва за Него. И понеже на Божия Промисъл бе угодно, на нашата свята баба Цвята бе възложено да го приведе в изпълнение – да ѝ се посочи къде се намира иконата с образа на нашана Пресвета Богородица с нейния Син. Този скромен Божи храм, който наричаме „Успение Богородично“, дължим на нашата скромна свята мъченица баба Цвята. Аз съм уверен, че с Божията воля и с вашата вяра, с вашите усилия това Манастирче, както вие наричате този малък църковен дом, след време ще засияе със стария блясък, както е било, когато са служили тук онези монаси, които сега почиват в гробовете си съвсем наблизо…
Баба Цвята мълчеше, навела глава. Думите на владиката ѝ звучаха като надгробно слово и тя, както бе облечена в булчинските дрехи, с които тук погребват жените, започна да опипва ръцете си, сякаш да провери дали е жива… В това време митрополит Иларион, поп Атанас и дяконът започнаха последната молитва към Пресвета Богородица, с която освещаването завърши:
„Пресвета Богородице, ти, която си единствена застъпница на християните пред Твоя син Иисус Христос и истинска застъпница пред Твореца, не пренебрегвай молитвените гласове на грешните, но като милостива навреме ела, дойди и помогни на нас, грешните, които с вяра викаме към тебе. Молим те скоро помогни на молбата ни и се постарай за изпълнение на молбата ни, както се застъпваш за всички, които се обръщаме към тебе с вяра. Преблага майко на всевишния Бог, с вяра прибягваме под силния твой покров, защото ние, грешниците, обременени с много грехове, нямаме пред Бога в нещастията и скърбите други по-достойни застъпници, освен Тебе. Ето защо смирено припадаме пред тебе и те молим да избавиш нас от всяко зло. И ние ще славим името ти во веки веков. Амин.“
От този ден на 1904 година нататък на всеки празник клепалото на Манастирчето известяваше на баничанци, че Света Богородица ги гледа и е готова да посредничи в молитвите им към Бога.
Be the first to leave a review.
